Късогледите, но затова пък неуморимо упорити националисти из цяла Европа явно или не помнят двете безумно кървави войни на континента през миналия век, или пък - ужасна мисъл! - нямат нищо против тези войни да се повторят.
Защото трябва да си или много глупав, или политически злонамерен, за да се вкопчиш в прогнилата идея за силата на националните държави тъкмо днес, когато глобалният свят и сили като Китай, САЩ и Индия не оставят почти никакви шансове на разните дребни държавици.
Срещу национализма и дребнодържавието
Националистите от жанра на Марин льо Пен, Вилдерс, Орбан или Сидеров всъщност просто си играят със страховете на хората, които - притиснати от кризата - в момента още по-настойчиво търсят някаква сигурност, утробен уют и спокойствие под спарената черга на националната държава. Но тази игра, която преследва съвсем хладно дефинирани политически цели, може лесно да доведе до искри и взривове. Тъкмо това е поуката от двете световни войни, започнали в Европа точно с политическото дебелоглавие и арогантността на националистите.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в прав текст: Нобеловата награда за мир за Евросъюза казва отчетливо „не" на национализмите и на „дребнодържавието". Същото само преди дни написаха в своя манифест и двама други прозорливи европейски политици - Даниел Кон-Бендит и Ги Верхофстад. А председателят на Европарламента Мартин Шулц пусна по Туитър неособено оригиналното, затова пък исторически съвсем вярно обобщение: „ЕС е единственият проект, който заменя войната с мир, а омразата - със солидарност".
Едно рамо за един уникален проект
Нобеловата награда за ЕС идва в уникален, много подходящ, но и много драматичен момент. Защото Евросъюзът е разтресен от най-тежката криза в своята история. Лидерите на държавите от ЕС пребивават в постоянен шпагат между очевидната необходимост да поемат бързо по пътя към обща държавна структура и опасенията, че подплашените им избиратели у дома няма да ги разберат и ще ударят спирачката.
Пак в този настоящ, драматичен момент Евросъюзът умува над проблематичните кандидатури на държавите от Западните Балкани, след като преглътна горчивия опит с прибързаното приемане на България и Румъния. И пак в момента дългогодишната кандидатка Турция обръща гръб на Брюксел, докато в същото време край границата й (т.е. съвсем близо и до ЕС) се води страшна гражданска война.
С други думи - ЕС едва ли би могъл да получи такова мощно окуражение в по-подходящ миг от сегашния. Дано Нобеловата награда за мир най-после отвори очите и на евроскептиците, за да не пречат повече на този наистина уникален проект, донесъл мир и благоденствие на стотици милиони хора.
Айде колеги, успокойте мухите. Вижте кво намерих току- що. Дано ни пооправи настроението: http://www.plusinfo.mk/vest/61720/Dedo-mu-na-Feliks-bil-od-Strumica?utm_source=daily.mk П.С: Кликнете на картинката вляво и прочетете заглавието!
@ Благовест Йорданов, коментар 118 - "но път назад не се вижда, или поне без избягване на катаклизми.". За път назад никой не говори, поне аз не. Но пътят напред не преминава задължително през идеята за обща държавна структура /в този смисъл беше предходното ми мнение/, прокламирана и в тази статия като едва ли не единственото възможно продължение на ЕС. Този съюз все още не е готов за това. И щом не е готов за това - мислят се други начини, други конструкции. Това, от което този съюз страда, но като че ли и всички напоследък, е липсата на нови идеи. Пооплете се съюза в собствената си бюрокрация, станаха твърде тромави процедурите и не добре работеща е европейската ни администрация - време е да се помисли за нещо ново, с отчитане и стъпване върху най-доброто, което този съюз създаде. п.п. Катаклизмите не винаги са лоши, понякога са наложителни, макар аз да съм привърженик на плавните преходи, принципно.
Знам, такава е идеята, въпреки това ми хареса!
Бас хващам, че автора не е очаквал семето на неговата любов към ЕС да роди такъв спор Както и да е - политиката е продължение на търговията, а войната на политиката, като се сетим, че търговията е продължение на войната - кръгът се затваря. По тая окръжност нуждите и драмите се движат в най-различни посоки и скорости, та затуй да кажем защо е създаден ЕС и икономическата абщност преди това е меко казано празен напън. Най-общо - можело е създала се е, а един път приет лост винаги ще намери ръка, която да го използва, за да повдигне с него Земята в нечия изгода - била тя пряка или емоционална някаква. В общи линии като нашето МВР - има свободни места, службата е сигурна - има и кандидати по 100 за място (по Цветанов). Та и тука е тъй сложиш ли бюро - бюрократите сами ще дойдат. Всички говорите като че ли държавите и техните странни обединения са някакво върховно изобретение на човечеството, което е като някаква свещена крава и не може да се преразгледа из основи и дори да се разглоби. Аз не ги виждам така нещата, държавите ми се струват някаква еволюция на стадото през племената и малките местни кралства. Днес има повече хора, всякакви робовладелства и феодализъм биха били нестабилни, та затуй има нещо като гражданско общество от относително равни хора, но само относително. За сметка на туй има много царе и управленческата пита се разделя между мнозина и ако въобще може да се намери паралел с девността, то някакви наченки е имало само в Рим, но и Рим тая велика средиземноморска империя по население едва ли е превишавала два пъти България и в най-цветущите си години, тъй че ония правила макар да са стигнали до границата на приложимостта си все пак са издеянили. Управляването на други хора много трудно и с много малък период на разпад може да бъде такова, каквото се опитваме да си го идеализираме. То обикновено набързо се превръща в екосистема с ниша за управляващите и всякакви там разсъждения как те служат на нас гражданите са просто въображение. Римляните са опитвали, стигнали са до абсолютни лудости в правилата и пак са се изложили - властта винаги преподрежда екосистемата и един еврократ, политик, бюрократ и дори, какъвто и да е държавен или ЕС служител е на първо място консумент от еди кой си ред живеещ в съответната ниша и каквито и правила да му зимисляме на теория, обратния натиск ще доведе равновесие, което на първо място защитава нишата му. Всичко останало е подчинено на първо място на това и отделните изключения могат да имат значение само по милост на случайността и шеги на късмета. Големите промени настъпват тогава, когато така наложената екология се окаже неспособна да опази цялата "биосфера" или поне заплаши съществена част от нея. В социалния си живот, поне според мен, ние хората сме животни и то доста примитивни. Фактът, че реална сила в големите общества имат само големите маси превръща в реален фактор само доволно простите реакции и настроения, докато другите се превръщат в екзотика осъдена да търси ниши, но без да има реална сила да създава такива. Честно да ви кажа дразни ме, че сме такива плужеци в социалния си живот. Всякакъв опит да се мисли извън проповядвания широко модел просто се игнорира и едни уж разумни същества не могат да докарат социална зрялост дори колкото едни мравки или пчели, например. Тъй че не знам дали ЕС е по-малкото зло, както някой каза, злото е вкоренено в самата ни нагласа да приемаме мнението на масата, за по-ценно от логиката и съчетанието на тоя иначе прозаичен факт със споменатата по-горе особеност на същите тия маси да игнорира всичко, което не е на нивото на най-слабо интелигентните им съставки. Точно затуй всичките ни ръкотворни съюзи и обединения са осъдени още със създаването си на гниене. То понякога продължава дълго и изглежда апетитно за винаги намиращите се гнилояди, но след няколко поколения неминуемо ни връща в начална позиция. На всичко това ние противопоставяме доводи родени в общества от по няколко хиляди души - древни демокрации и републики създадени от 2-3 кораба хора (с гребците), при които личния фактор очевидно е имал друг смисъл, но при 20-30 милиона и да не говорим повече личния фактор е само театър, а реалността е съставена от хора търсещи прехрана и лукс и ако може така малко по-сигурни. Затова съм против подобни изцепки като ЕС, разделението ни прави хора не обединението. Най-добре е да бъдем себе си и да оставим на времето да ни покаже как да се обединяваме около това, в което се превръщаме, а не да бучваме знамена и да казваме "тук е есария".
Не говорете за ентропия, че Гюлемезов няма да ви разбере и пак ще обвини ЕС за това, че той и досега нищо не разбра от дискусията
Тук май всички се изредига да му обясняват на Бобчо като на малко дете. Той обаче си плаче за своето - ЕС не му дава да трепе кучета, да бие цигани и да псува Турция и евреите Лош ЕС, лошшшшш....
Язък за усилията на целия форум значи Ти му обясняваш, оно рупа ли рупа....па и теории вади Ако някой е ходил наскоро в Русе, нека каже дали наистина оттам света такъв изглежда....
Иска ми се някой да направи една подробна сметка какви пари всъщност са влезнали в България по линия на ЕС и да ги раздели в категории колко за какво е отишло. Обаче, в тази сметка да посочи и каква част от парите са отишли през чужди фирми изпълнители и колко са взели реално българските подизпълнители. Щото много хубаво звучи, че ЕС ни дават едни многото пари, но дали е така? И дали е разумно да си сменяме паркета с парите за хляба?
Гьонсуратов, Гьонсуратов.... До какво води малката заплата и провинциалния мироглед - жалка картинка Жалка
@мима, коментар 154 "Щото много хубаво звучи, че ЕС ни дават едни многото пари, но дали е така?" - според различните източници, различни суми са влезли по линия на ЕС. Според министър Дянков сумата на нетните постъпления от ЕС до края на миналата година е 7,7 милиарда, а според мой прочит на официални документи около 5,5 милиарда /но аз отчитам възможността да не съм прочела нещо и да греша, все пак не съм финансов министър/. През какви ръце са минавали тези пари няма кой да ти отговори, нито има кой да потърси информация относно това /имам предвид тук в България/. Навсякъде има практика да се щипва от фондовете /случаи на злоупотреби и неразплатени проекти има в повечето от държавите, членки на ЕС/, но в България не просто се краде, тук се краде ужасяващо много, и не, не са ни виновни никакви чужди или извънземни подизпълнители. Краде се по най-различни начини: - нарочно недействаща администрация; - създаване на бюрократични спънки и пречки от всякакъв порядък; - наливане на пари в безумни ПР акции и "информиращи" мероприятия - фейсбук страници за 50 000 лева, примерно, при същевременна липса на адекватна информация за обществото относно съществуващите програми и проекти; - нерегламентирано разходване на средства по проекти, обявени за съфинансиране от ЕС - последващо развитие - разкриват се злоупотреби - отказва се от страна на ЕС да се разплатят средствата - разходите се покриват от държавния бюджет /тук загубата вече е двойна, даже тройна/, и то при пълно или частично медийно затъмнение /или информацията се използа и поднася манипулативно, с цели предизборни/; и т.н. и т.н. Въпреки това, ако се удари изключително груба кръчмарска сметка /макар 2015 да е времето, не сега/, България е получила повече средства, отколкото е внесла в съюза. Средно по 420 милиона /1% от БНП/ на година умножено по 5 е 2,1 милиарда. Отделно са вноските ни от мита /тук сумата е принципно нищожна/ и ДДС, тук обаче не ми се рови за актуална цифра, щото иска и смятане. Но нето сме на +. Обаче търговското ни салдо с ЕС към края на 2011 г. е все още отрицателно /по-добро от 2010 г., но отрицателно/, за периода до края на юли 2012 година, по предварителни статистически данни е все още такова. Но пак казвам, такъв разговор е малко кръчмарски, ползите/вредите не бива да се мерят единствено с икономически показатели. п.п. В коментарите преди моя, някой е споменал нещо за квотите, предполагам се касае за безмитните квоти - 2014 г. отпадат договорените квоти за млечния пазар, например, и още от сега работещите в тази област предвиждат възможността българския пазар да бъде залят от евтино датско, холандско, италианско и френско мляко, а точно това може тотално да срине един от традиционно водещите ни отрасли. Изводите, разбира се, всеки си прави за себе си, но приказки на едро, при съществуване на толкова много публично достъпна информация, са някак неуместни ... Тук малко линкове за официално инфо: http://www.eufunds.bg/bg/page/31 http://www.minfin.bg/bg/page/73 http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=60
Знaчи, Нани викаш 2 милиарда за 5 години? Или да сметаме 400 милиона на годината 2011, напримерно. А бай Тощо 2 милиарда ги правеше само от реекспорта на нефта и тока от СССР и то за една далечна да речем 1980 година, което се равнява на 4-5 милиарда днешни. Богати са наще приятеле ама не са щедри . Сега разбирам защо това що е пострено от преди, сега не можем да го бойдисаме. Как вика Миле че плачете за бай Тошо , мишки седерастични, фром секъде!
2,1 милиарда сме внесли, Бобо. За бай Тошо и ревовете по него съм пас, там си говорете с Миле.
Прасчо, няма нужда да се заяждам с теб, ти сам си се закопаваш добре. Никъде не съм твърдяла, че сме на минус. Питах дали има някой, който може да направи подобна сметка, защото аз не мога. Също е важно каква част от тези пари са вложени в инфраструктура, защото това са пари с минимална възвращаемост. Нали? Ти като нямаш пари за хляб, не си слагаш дъбов паркет в хола? Гледаш да ги вложиш в нещо, което ще ти донесе други пари. И пак не твърдя нищо, искам просто да знам каква е сметката, защото никой не ни я казва. Казват ни едни оптимистични пропагандни числа. Сега правят ремонт на Попа, не знам с какви пари, но излезе информация, че струва 240хил. лева. А те сменят настилката и са сложили два метални парапета. Това не струва толкова, да не говорим че са загробени пари. И това са малки проекти, до които се добират българските далавераджии, т.е. все пак има шанс да си изхарчат кирливите пари в БГ. Ами големите проекти? Тези, които бг-тата нямат никакви шансове да спечелят. Сметката е много сложна и аз нищо не мога да твърдя без да знам детайлите на цялата схема. Затова и питам. Още е вторник, много ти е рано да започваш да се заяждаш?!
Не сакам да съм апологет на бай Тошо или СССР( към Нани) ,а па лафа на Миле е легенда! Ама сакам да знаем шо ни чака. Да не съм Евроскептик!? Излезна че ни дават по 420 млн годишно на плус. Махаме факто че те изцяло се губат в корумпираната администрация, а мислим че не само те, а повече от даденото се губи там. И сега че се самопоясним. Сравнението ми бе за друго. Стойността на държавата България олекнА в новиот Съюз. И нема шо да се заблуждаваме че това е временно явление. Това е постоянна тенденция. Стойността на България стана 0. Допросот е да нема повече мъглявина около положението на България в Съюзо. Дупка сме. Не сме им нужни, де факто. И нема да видиме полза от тех голема. А не може и да се махнем, защо че стане по зле. В шахо това се нарича цунгцванг или даже мат. Па как можеше България преди да има стойност, сега не? Например, у Словакия Фолсвафен инвестира толкова много че им удвои брутниот продукт. У нас дупка! Те това е ,подигравка сме за тех, а пресата и политиците раздухват небивалици. Па народо требе да знае , шо го чака. А не като при комунизмо да чака светлото бъдеще. И по лошо е другото, че нема надежда за промена, освен ако некой катаклизъм не се случи.А дотогава младете че бегат, а старите че мрат. Ама требе да се знае , а не да се пишат статии : "Евроскептици, отворете си очите!" И ние да блееме , пулейки се в тех???
Свинчо, ти чел ли си : " Ситни, дребни като камилчета"?