Късогледите, но затова пък неуморимо упорити националисти из цяла Европа явно или не помнят двете безумно кървави войни на континента през миналия век, или пък - ужасна мисъл! - нямат нищо против тези войни да се повторят.
Защото трябва да си или много глупав, или политически злонамерен, за да се вкопчиш в прогнилата идея за силата на националните държави тъкмо днес, когато глобалният свят и сили като Китай, САЩ и Индия не оставят почти никакви шансове на разните дребни държавици.
Срещу национализма и дребнодържавието
Националистите от жанра на Марин льо Пен, Вилдерс, Орбан или Сидеров всъщност просто си играят със страховете на хората, които - притиснати от кризата - в момента още по-настойчиво търсят някаква сигурност, утробен уют и спокойствие под спарената черга на националната държава. Но тази игра, която преследва съвсем хладно дефинирани политически цели, може лесно да доведе до искри и взривове. Тъкмо това е поуката от двете световни войни, започнали в Европа точно с политическото дебелоглавие и арогантността на националистите.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в прав текст: Нобеловата награда за мир за Евросъюза казва отчетливо „не" на национализмите и на „дребнодържавието". Същото само преди дни написаха в своя манифест и двама други прозорливи европейски политици - Даниел Кон-Бендит и Ги Верхофстад. А председателят на Европарламента Мартин Шулц пусна по Туитър неособено оригиналното, затова пък исторически съвсем вярно обобщение: „ЕС е единственият проект, който заменя войната с мир, а омразата - със солидарност".
Едно рамо за един уникален проект
Нобеловата награда за ЕС идва в уникален, много подходящ, но и много драматичен момент. Защото Евросъюзът е разтресен от най-тежката криза в своята история. Лидерите на държавите от ЕС пребивават в постоянен шпагат между очевидната необходимост да поемат бързо по пътя към обща държавна структура и опасенията, че подплашените им избиратели у дома няма да ги разберат и ще ударят спирачката.
Пак в този настоящ, драматичен момент Евросъюзът умува над проблематичните кандидатури на държавите от Западните Балкани, след като преглътна горчивия опит с прибързаното приемане на България и Румъния. И пак в момента дългогодишната кандидатка Турция обръща гръб на Брюксел, докато в същото време край границата й (т.е. съвсем близо и до ЕС) се води страшна гражданска война.
С други думи - ЕС едва ли би могъл да получи такова мощно окуражение в по-подходящ миг от сегашния. Дано Нобеловата награда за мир най-после отвори очите и на евроскептиците, за да не пречат повече на този наистина уникален проект, донесъл мир и благоденствие на стотици милиони хора.
