Да ме прощавате, но цялата история около "уникалното" пътуване на мегаделегацията ни в Париж - покрай изложбата в Лувъра, ми прилича на оня виц:
"Шеф на фирма с 20 служители решил да награди 5 от тях, като ги прати за три дни по Великден в Париж. Самолетни билети, хотел, ресторант, дневни - всичко трябвало да му струва 10 бона.
Обаче във фирмата настанало брожение - народът почнал да мърмори: "що тия са наградените", "що в Париж, като бъкел не знаят френски", "оная не е ли любовница на шефа"... и т.н. Големият бос помислил кратко и решил да потуши потенциалния бунт, като прати 10 човека в Париж за два дни - пак щяло да му излезе 10 бона.
Обаче мърморенето не престанало. Половината фирма се почувствала адски прецакана.
Накрая шефът решил - всички отиват за 1 ден.
Рано сутринта цялата фирма излетяла с нискотарифна компания, по обяд си направила групова снимка пред Лувъра, а вечерта всички кацнали тържествено в София.
На следващата година големият шеф просто отишъл сам до Париж за три дни и похарчил целия бюджет".
Сега заменете думата "фирма" с думата "правителство" и раздуйте до безобразие числото на пътуващите. Така вицът ще се превърне в комична реалност.
Да осъществим мечтата на Людмила Живкова, като закараме в Париж пълен комплект археология, е повече от похвално.
Не знам дали наистина 4 милиона души ще зърнат нашите зашеметяващи артефакти, а дори и вие не знаете колко от тях ще онемеят пред Терес, това ще ги накара да стегнат куфарите и да отлетят от "Charles de Gaulle" към "Враждебна".
Но това не е чак толкова важно - тук никой не очаква една изложба да доведе до пряк ефект върху икономиката ни.
Хубавото на тази музейно-рекламна кампания е, че хората на запад от Калотина ще свържат България с култура, а не отново с бедност и престъпност.
Това е безценно.
Открай време тази зле изглеждаща и зле поддържана 1334-годишна страна издига паметници на всеки, който каже поне една добра дума за нея.
Трагикомедията идва там, където добрите намерения се сблъскват челно с балканския начин, по който правим нещата. Нашенецът не може просто да прати няколкостотин експоната в Лувъра и да се радва на този факт от София, където има достатъчно работа за вършене.
Не знам точно експоната бяха в Париж. Но съм сигурен, че всеки един член на делегацията можеше да отговаря персонално за експонат. Такъв размер на делегацията е достоен за Индия.
Нашенецът трябва да застане пред Айфеловата кула и да викне високо: "България на три култури лежи като държава!".
След това трябва да обясни, че стъпването му на "Champs-Élysées" е довело до "Огромно стълпотворение на френски компании с интерес за инвестиции в България".
След като се снима със Силви Вартан, трябва да начертае поредния си газов хъб върху салфетка и да чака реакция от слисаните французи.
Да отиде до "Трокадеро" и моментално да констатира: "България отново става уважавана страна".
Смях... Накрая, в стил "балканска клюкарка" да забърка социалистически скандал, цитирайки Оланд, който бил казал: "Бойко ти видя, не отидох в България година и половина докато те нямаше, а сега ще дойда, иначе щеше да се разсърдиш"...
И за капак, балканджията трябва да съизмери ръст с нещо видимо: "Това, което е Джокондата, примерно, това тракийско съкровище е съизмеримо и не може да каже кое е по-голямо".
Изложбата „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България" е бижу.
Колкото и усилия да полага правителството, това бижу обаче не живее свой самостоятелен живот, то е част от контекста на дните ни.
А те са: пропукани нови магистрали, арестувани митничари, издирвани съдии, луди по пътищата, скъпа маруля и повсеместна бедност.
Контекстът е мрачен - докато балканджията се бие в гърдите и вика "Булгар, булгар" край Лувъра, то тук си говорим как някакви типове вдигнали уж някакви бетонни основи върху дюните, а други някакви уж опънали метална ограда по средата на поредния плаж.
Там, в Париж, се гордеем с траките и каним туристи, но тук, във Варна, хотел падна върху работници, които трябвало да срежат носещите колони...
Да, тук нещата вече не стават с призиви от рода: "Дайте да дадем". Или поне - не бива да стават. Тук не можеш вече административно да пращаш хората на море, понеже тази година свършили руснаците.
Тук не може да разказваш розови приказки за безценните ни богатства, на които се дивят невиждалите западняци. Защото като чуят такива приказки, хората псуват дълго и сменят канала...
