От няколко дни се опитвам да осъзная какво е направил Пламен Горанов и да си отговоря на простичкия въпрос правилно ли е постъпил или не. Четох и за него, за това какъв човек е бил, за това какво е направил и какво хората мислят за случилото се.
И мисля, че разбрах. Пламен се запали, но изгоряхме ние. Всички, които се отказахме да горим, изгоряхме. Парадокс може би, но е така. Изгоряхме, ама онова, по-лошото изгаряне, вътрешното.
Прочетете за Пламен и ще видите, че той всъщност винаги е горял. Докато е броил лешояди, докато се е разхождал с непознат румънски коминочистач и безплатно е чистил комини по селата в Румъния.
Горял е така както може да гори само един свободен човек. Онзи, който си е позволил да бъде свободен вътрешно. Радвам се на такива хора и винаги съм ги търсил. Мисля, че по-голямата част, да не кажа всички, мои приятели са такива хора. За това и чувствам Пламен толкова близък, разбирам го.
Почти сме връстници, израснали сме в един и същи свят. Онзи, в който, когато някой ти каже "айде да сме свободни", и ти скачаш и се хвърляш в морето, дори да не знаеш да плуваш. Онзи, в който пътуването на стоп е задължително, дори и поради някаква случайност да имаш пари за самолетен билет. И бусът се движи не с пари за бензин, а с усмивки и желание за свобода.
Заради хора като Пламен дори и да не живея в България от двайсет години, се връщам там и съм свързан с тези места и с хората там. Деца сме на прехода, но много от нас изгоряхме. Изгоряхме, когато се примирихме и спряхме да мечтаем. Когато се предадохме пред страха от това да направиш крачка встрани и да излезеш от коловозите.
Легнахме в лехата на живота и заспахме. Не искам да коментирам протестите и политиката в България. И един предложен за служебен премиер, който е пак стар съветник на бившия президент Георги Първанов, уж от нова партия, но мимикрия на онази старата. Объркано, но когато спиш и си изгорял отвътре, сбърканото може да ти изглежда нормално.
Забравихме, че да се срамуваш не е срамно, а да не изпитваш срам, когато лъжеш себе си, е страшно. Не ме разбирайте погрешно, аз се радвам истински на протестите. Дори и да са манипулирани, дори някой пак да ги яхва и използва за собствена облага.
Показват, че хората започват да се запалват отвътре, а това е добре. Въпреки че сам себе си бих определил като песимистичен оптимист, защото мисля, че каквото и да дойде, ще е добро, но никак, ама никак няма да е лесно.
Протестите показват, че хората са готови да работят над себе си, готови да бръкнат в раната, с която уж се бяха примирили. Примирихме се тогава, когато започнахме да мерим щастието и свободата с това колко имаме, с предметите, които ни заобикалят.
Започнахме да измерваме любовта, която получаваме и даряваме, с думите, които изричаме и чуваме. Забравихме да работим над себе си. Да учим, за да знаем, а не, за да можем. Надявам се, че хората ще се сетят, че Пламен се запали, ние изгоряхме, и ще започнат да си позволяват сами на себе си да бъдат свободни.
Кому е нужна тази фамилиарност? Един генерал на име Бригадир по телевизиите наричаха Бриго, на гражданина от Банкя казват Бойко, а сега един човек избрал ужасяваща форма на протест казват Пламен. Моля, имайте уважение към хората, господин, госпожа, госпожица или поне и фамилия към името.
Лошото е,че в случая умира невинния,а не виновния...
Абе явно не бях дочел статията, но сега го направих и съвсем ми причернява. Да му се не види толкова ли сме прокиснали та само за бягство мислим? Тая безумна мания по новите лица, която все води до стари в нови дрехи, е точно това - бягство! Това е "тука се осра, аз се местя" - емигрантско отношение към собствената си страна. На автора ще кажа следното - такъв е материала, както стана модерно да се говори. И за политици и за избиратели и за протестиращи - такъв е материала, ако има нещо за спасяване то е в същия тоя тюрлю-гювеч - мимикриращо, играещо чужда игра или просто траещо си, но е там или ако не е там значи вече няма нищо за спасяване. Щом нещо е оцеляло, значи се е оцапало - чисти хора няма, само думите им понякога са чисти и героите ни са чисти - затова са герои и затова имаме същата дума за литературен герой - щото във всеки обявен от нас за светец има парче истина и парче литературно съчинение, което предпочитаме пред истината. Съвремените герои са също такива - оцапани, защото само така се оцелява, но с желание да живеят друго яче, което ги прави достойни за спасение (ако мога така да се изразя). Това дето сме го загубили е литературата - умението да турим малко фантазия в гювеча, за да спрем да виждаме обществото си като мръсна тоалетна и да видим и онова, което би могло да бъде. Ако толкова не можем дори да си представим нещо добро един за друг ... какво сме? И в гербаджиите и в комунисИте, и в побърканите националисти и в българските турци има нещо за харесване и нещо за мразене, ние сме наблегнали на мразенето и виждаме в събратята си само дявола. Така нищо не можем да променим - нищо! Колкото и хора да се изгорят в тяхната постъпка освен отчаяние ще има и една нотка на омраза към другите - такова недоверие и отписване на всички начини да се постигне нещо добро, че прекратването на всички опити демонстративно да бъде единствения ти избор. Бах! Давате ли си сметка, че един берсеркер има повече надежда във враговете си, отколкото един самоубиец? Може да звучи абсурдно, щото сме свикнали 45 години да ни разправят за саможертви на партизани, а после 24 години да слушаме колко гадни са всички и как не ни заслужават - т.е. никой никого не заслужава. На това може да се каже едно - лесно е да умреш за нещо, трудно е да живееш за това. Не съм го казал аз, но определено виждам, че ние в това сме се превърнали - готови сме да унищожаваме, да се отдадем на яростта и жаждата за някакво отмъщение, но не сме готови да живеем - предпочитаме краткия път на саможертвата пред дългия и витиеват на съзиданието. Като ви рекламирам Костов, точно това се опитвам да ви кажа в прагматична форма - един човек от политиците ни не се поддаде на истерията, другото няма значение. Стара мутра? Ами да и точно там е разковничето, ако можем да приемем стара мутра и мир предложен от нея, можем да продължим, иначе всеки нов ще е просто бягство от стария нов - бягство завинаги от себе си. Определете го като политическо пристрастие и ша ви почна та няма да спра - детайлите дами и господа сънародници, детайлите за това какво сме станали - това вижте вместо да повтаряте кой какъв - такъв е - и какво от това, и ние сме такива в обърканите си глави.
Един луд се самозапалил...айде сега, некой да ми обясни какво е постигнал, та и национален траур, та герой, та е**м ли му мамата още какво...Да беше запалил Станишев и компания - признавам го за герой, а така? А авторът е ...бе,'айде да не почвам с определенията, че ще ме изтъркат пак за лош език или за нещо друго. Свободен човек, а? А колко несвободни работят, за да може един мухльо да се шляе и да брои гарги, лешояди и бухали? Безплатно чистел комини? Че колко са работили безплатно за знайни и незнайни фирми и фирмички, ама това май не ги прави герои, нали? А що се отнася до автостопа - докато студентствахме това ни беше обичайния превоз, кво, да си боднем медали и надпис "герой" на задниците? Какво е оставил тоя герой, освен некой разплакан родител (може би) след себе си? P.S.: Когато нюзът мацна оная траурна лентичка, рекох си, опомниха се, мама им стара, сеньор Чавес, лека му пръст и дано продължат делото му си заслужава, ама после дочетох новините - тя била за тоя лумпен...
Открай време по нашите земи е така: На свестните викат, че са луди! И си е така- луди са, че се жертват за народ като нас...
63 iii_krv | 09.03.201313:02 Открай време по нашите земи е така: На свестните викат, че са луди! И си е така- луди са, че се жертват за народ като нас... ******* Бабината ти, амиго. Жертвал се бил, айде де. Лесно е да се самоубиеш, трудното е да живееш и действаш като човек в лудницата, наречена Бг. Имах колежка дето се метна от балкона, щото не и дали отпуска заедно с любовника и. Е тя луда ли е или се е жертвала за нас?
deowin, хайде да си подплатиш последното твърдение.. някак си.
В България има същите професии каквито и при теб, както и повече от един архитект. Чух го от един шлосер. Това, че ти например по цял ден прелистваш бг форум за повече пари, не те прави по-способен и успял. Прави те прелистващ уебкафе за повече пари. Моите лични наблюдения са, че в по-голямата си част, България напускат точно, които трябва. Разбирай го както искаш.
Прав си. Макар, че не написах, че сме развита държава с неограничени възможности. Написах, че твоята кадърност няма отношение към местоположението ти. И че некадърниците, които напускат са в пъти повече. Не се захващай за глупости.
"ще ти се наложи да имаш доста повече умения и знания, отколкото ти трябват за да останеш в България." ---------------- За да останеш (или да се върнеш) в България трябва само желание. А твоята кадърност в чужбина си я носиш оттук. "Този тип мислене е толкова широко разпространено" ---------------- Както вече споменах 2 пъти, в по-голямата си част напусналите са точно тези, които сам описа. Това не е тип мислене, а факт, на който не гледам със злоба, а с безразличие. Но понеже не видях друг освен теб да намесва личните си успехи, ще кажа най-любезно, че се радвам за теб. Лека.
Пропускаш доволно многото примери на некласирани в бг уни (сравнително 'престижна' специалност), но приети в чужбинско уни. Толкова за филхармонията. А кадърността (черепната кутия, не дипломата), не си си я оставил тук на тръгване, нали. Това, че напусналите България имат възможността да учат в институция от ранга на Харвард, не означава, че в мнозинството си имат кадърността да го направят. Означава, че е крайно време да спрат да се самоизтъкват по българските форуми и да признаят пред себе си и гордите си с тях баби, истинските чисто финансови причини да заминат.