До 2030-а вероятно ще сме развили директни интерфейси мозък-машина, които ще позволят на парализираните да танцуват, облечени в своите контролирани с мисъл костюми с вграден екзоскелет. Искрено се надявам, че няма все още да комуникираме с компютрите посредством кийборд с неговите жалки, бавни букви.
Ще ми се да кажа, че роботи ще изпълняват заповедите ни. Но аз предсказах това и преди 20 години, когато още бях жизнерадостно момче, фен на „Междузвездни войни", а най-умният робот, който имаме днес е прахосмукачката „Руумба". Изкуственият интелект доказа, че е един неочаквано труден проблем.
Може би ще разберем какво се случва, когато се потапяме в цветния свят на сънищата нощем. Ще сме разгадали тайната на човешката памет и ще сме разбрали, че тя не е в това как се запазват нещата, а във връзките между тях.
Ще сме достигнали сингулярността - точката, в която компютрите ще надминат човешката интелигентност и може би ще ни въздадат възмездието, което сме заслужили. Вероятно ще сме способни да включим информационните потоци директно в кортекса за всички, които го искат толкова силно, че са готови да се подложат на риска от тази операция. Ще има умни дроги, разширяващи способността за учене и паметта и черен пазар за амбициозни студенти, които искат да ги ползват.
Ще имаме молекулярно разбиране на начина, по който културните наративи си пробиват път в мрежата на мозъка и на индивидуалната възприемчивост към тях.
Стигаме и до мистерията на съзнанието. Може би най-накрая ще имаме и поне обща рамка, която би ни позволила да превърнем механични парченца и частици в частни, субективни изживявания? Към момента ние даже не знаем как би изглеждала една такава рамка („сложи две тук и това ще е равносилно на усещането да опиташ канела").
Тази линия на изследвания ще ни доведе до сблъсък с въпроса дали можем да възпроизведем съзнание като повторим буквално точната структура на мозъка - примерно чрез нули и единици, или чрез кутийки бира и топки за тенис. Ако тази теория за материализма се окаже вярна, тогава ще сме напреднали към това да качим мозъците си в компютри, което ще ни позволи да живеем вечно вътре в Матрицата.
Но ако материализмът бърка, това ще е пак толкова интересно: може би мозъците ни приличат повече на радиоапарати, които приемат някаква все още неоткрита сила. Единственото, в което можем да бъдем сигурни, е, че колкото и смахнати предсказания да правим днес, утре те ще изглеждат банални, погледнати в странната светлина на бъдещето.
Дейвид Ийгълмен е невробиолог и писател.
Много интересно и любопитно, особено последния въпрос. Винаги ми е болно в такива моменти да проявявам скептицизъм, но истината е по-важна за мен от личните ми чувства. Едва ли за 20 години ще стигнем сингулярността. Вече достигаме границите на възможностите на силиконът. Трябва да се надяваме графенът да го замени, за да продължим законът на Мур. Но и това няма да е за дълго, следващата технология която трябва да овладеем е квантовия компютър. За да достигнем капацитета на човешкият мозък ще трябва тези 2 прехода да се извършат. С две думи, рано е да се каже.