Когато „русият ангел" Мария беше открит при ромско семейство в Гърция, медиите в цяла Европа бяха шокирани. Снимката на момиченцето изскачаше от екраните и страниците на вестниците заради бялата му кожа и зелените очи, напълно различни от тези на родителите му.
Когато се оказа, че Мария всъщност не е например отвлечено западно дете, а дъщеричка на семейство роми от България, ентусиазмът на медиите секна - върху Мария се сблъска с враждебността и заклеймяването на ромската общност, която така или иначе вече е маргинализирана.
Това е един от случаите, които "Амнести Интернешънъл" използва като пример в доклада си от 8 април за провала на европейската общност в грижата за правата на ромите.
Европа е дом на 10-12 милиона роми. Повечето от тях живеят под всекидневната заплаха от принудително изгонване, полицейски тормоз и яростни нападения. Условията, в които ромите са принудени да съществуват, са изобличаващо доказателство за годините на пренебрежение и дискриминация към тази малцинствена общност.
Въпреки че ситуацията е следствие от неспособността да бъдат защитени правата на ромите, някои европейски лидери твърдят, че това всъщност е резултат от неспособността на ромите да се интегрират.
Докладът на "Амнести Интернешънъл" за тази година не се различава много от този за предходната, което означава, че систематично целият Европейски съюз не предприема мерки за справянето с проблема и приобщаването на ромите.
В исторически план общността се е сблъсквала с насилие и маргинализация в Европа. Жертви на геноцид през Втората световна война, ромите продължават да са жертва на дискриминация и днес. Много от тях живеят в изолирани жилища и посещават изолирани и недобри училища. Според последните проучвания 90% от ромите живеят в бедност.
Основни проблеми
Насилието, полицейският произвол и заплахите на ромските общности от полиция или определени групи, някои от които - крайно десни, са широко разпространени. Един на всеки пет роми в ЕС е бил жертва на насилие на расова основа през последните 12 месеца.
Реакцията на властите повсеместно е неадеквата - вместо да осъдят актовете на насилие и да заклеймят раситките прояви, в някои случаи властите ги оправдават или твърдят, че ромите трябва да винят само себе си.
"Амнести интернешънъл" дава като пример нападението над ромско гето в Молдава над Бодву в Словакия през 2013 г., при което са ранени 30 души, някои от които - деца.
След като разследването се проваля, словашкият вътрешен министър казва: „Активисти, журналисти и омбудсман - никой от тях не се е застъпил за правата на мнозинството граждани в Молдава над Бодву, които всекидневно са тероризирани от хора в социално изключени групи. Словаците не са расисти. Те нямат против роми, араби или азиатци. Те са против хора, които са неприспособими и които непрекъснато нарушават законите".
Организацията припомня и случая с депутата от гръцката „Златна зора", който нарече ромите „отпадъка на хората", както и за унгарския журналист и член на управляващата партия ФИДЕС , който нарече ромите „животни", които според него не трябва да живеят измежду човешките същества. Партията беше обрана в критиките си към това изявление.
В Европейския съюз също се чуват изявления за това, че ромите сами са си виновни за това, че са изключени от обществото. Например еврокомисарят по човешките права Вивиан Рединг заяви, че много от ромите живеят в крайна бедност. „Те бягат от страните, в които са родени, защото там нямат бъдеще. Ние трябва [да разрешим тези проблеми] не само като страни-членки, но ромските общности също трябва да искат да се интегрират и да имат нормален живот.
Обкръжени от насилие и дискриминация, изключени от достъп до основни услуги и неспособни да получат обезщетение за насилието заради безразличие или откритата враждебност на полицията или на другите държавни институции, ромите се чувстват изоставени. Много нападения не се споделят с властите, защото ромите не вярват на полицията. Много малко са институциите, които събират информация за престъпленията заради омраза към ромската общност.
Обещания, които трябва да бъдат изпълнени
Изводите на Амнести Интернешънъл са, че европейското законодателство в сферата на защитата е обещание, което все още не е изпълнено. Вече са начертани юридическите инструменти, но Европейската комисия носи отговорност да следи прилагането на законодателството в страните от ЕС.
От организацията отчитат зачестяването на случаи на анти-ромски прояви на насилие в Европа през последните няколко години. Реакцията към тези прояви е в повечето случаи е, за жалост, неадекватна. Правозащитните органи са се провалили да предотвратят нападенията и да осигури правилно разследване на мотивите, докато расисткото отношение остава вкоренено в много от полицейските служители, като вместо този проблем да се разреши, това се премълчава.
Въпреки че осъждат най-жестоките прояви на насилие срещу ромската общност националните власти не са склонни да признаят размера на явлението и са бавни в разрешаването му. По-често те подхранват предразсъдъците, с които се засилват актовете на насилие срещу ромите, като поставят на общността етикети като антисоциална и неприветлива. От своя страна ЕС не е склонен да постави на дневен ред въпросът за систематичната дискриминация, а това е твърде очевидно.
"Амнести интернешънъл" призова правителствата да гарантират, че полицаите не използват прекомерна сила при действията срещу лагерите, да преследват по-ефикасно извършителите на расистки деяния и да водят статистика за насилията срещу роми.
Националните правителства и Европейският съюз трябва видимо и с цялото си сърце да се отдадат на работата по изкореняване на антиромското насилие. Ако това не се случи, проблемът ще продължи да се задълбочава.
