Градът на слънцето и неделята...

Живея в град, в който винаги е неделя. И винаги е слънчево. Докато други градове тънат в безработица, тук бюрото по труда обявява рекордно търсене на кадри.

Трябваше да изтегля кредит, за да се махна оттук.

Сандански има две лица, и ме прелъсти с усмихнатите си чисти улици, кристалния въздух и обещанията за бъдещ просперитет.

Югозападна България - и особено този слънчев град на минералните басейни, би трябвало да просперира. Забравете Черноморието и презастроените зимни курорти. Ако се надявате на истински релакс, би трябвало да се насочите към Сандански.

Потенциалът на селския, културен и лечебен туризъм и винената индустрия изглеждаха като гаранция, че рано или късно и други градски юпита ще последват примера ми и ще решат да се преселят от задръстената прашна София, за да следват кариерата си в по-благоустроена среда.

Това е усмихнатото лице на Сандански

Не му вярвайте на този прелъстител.

Един поглед към главната улица ви оставя с убеждението, че сте намерили Обетованата земя. Елегантни майки и стилни татковци разхождат отрочетата си в един безкраен уикенд. Те винаги имат време за децата си - защото работа няма.

От бюрото по труда обявяват рекордно търсене на кадри. Процентът на безработица падна от 8.06% през януари на 7.75 на сто през март.

Всъщност, работа има. Стига да сте готови да прекарвате безкрайни часове пред шевната машина за минимална надница. Когато дойдох да живея тук, попитах хазяйката ми дали се намира лесно работа. "Зависи дали можеш да шиеш", отвърна тя.

Отне ми време да свикна, че тук (почти) всички жени са шивачки, а (почти) всички мъже са заети в строителството. Да намериш място за квалифицирани кадри е практически невъзможно - а както във всеки малък град, интригите и назначенията на "парашутисти" са правило.

Опцията е да се възползваш от развитието на Интернет и да работиш за фирми от други градове (или държави) на хонорар. Но колко професии позволяват това?

Неслучайно младите хора, които завършват висшето си образование в София, нямат никакво намерение да се връщат по родните си градчета.

Град на строителите и шивачките

Сандански остава град на строителите и шивачките, и, разбира се - готвачи, камериерки и миячки на чинии.

Без потенциала и ентусиазма на младите професионалисти, развитието на града е обречено да забуксува. А младежи би трябвало да има - въпреки кризата, раждаемостта тук расте. През първото тримесечие на тази година в местната болница са проплакали за първи път 108 бебета -спрямо 83 за същия период на 2010 г.

Последното преброяване разкри, че майките не успяват да наваксат миграцията - въпреки че Благоевградска област като цяло отчита положителен прираст, жителите на Сандански са намалели с 4.4 на сто.

Обичайната дневна надница на една шивачка е между 10 и 15 лева (шансът да не си получи изработеното в края на месеца е голям). А за колко работят строителите, след като кризата удари най-силно именно този бранш? Май в момента заплащането им клони към нула.

Както и при шивачките, работа за строители има. Стига да ти е хоби, а не начин да издържаш семейство. Закъснелите или неизплатени заплати скоро прокудиха повечето мъже от бизнеса "на светло", а други се насочиха към сивата икономика.

Заработват на ден каквото падне - от копаене на изби до дребни ремонти, наливане на бетон и поправка на покриви. Не е трудно да намериш работа - трудно е да ти платят за нея.

В сивата икономика няма защита, няма осигуровки. И пак надеждата за приходи е по-голяма, отколкото в повечето строителни фирми, които едва успяват да изплатят изтеглените в по-блажени времена кредити.

От какво живеят хората в безкрайната неделя...

Туризмът донякъде остава спасение. Почти всяко семейство дава стая или две под наем. Гледа лозе и продава винце или ракийка. Ако това ви изпълва със завист, не се хабете - бизнесът е слаб.

По Великденските празници хотелиерите обявиха рекорден интерес към почивките в Сандански. Разговорите с хора, които дават стаи под наем обаче не издават никакъв подобен ентусиазъм. Дори и в Мелник, Меката на региона, повечето къщи стоят празни и през по-дългите празници. А някога трябваше да се обадиш предварително, ако не искаш да рискуваш да спиш на улицата.

Блокадите на границата с южната ни съседка, миналогодишният ад около задръстванията на Драгичево, сриването на магистрала Е79 точно около Коледа нанесоха няколко поредни тежки удара на туризма.

И като няма хора, не само хотелите, но и механите и ресторантите изнемогват. Вече рядко си позволяват да назначават хора на щат - просто за дните, които имат резервации, използват "готвачи на повикване".

Силният пол зарязва картите и се зарежда зад печките. Надницата за един пълен уикенд кулинарни грижи за група туристи се движи около 50 лева.

Гърците бяха мразен, но удобен източник на доходи за хората в Сандански. Те се примиряваха с грубото отношение на местните за сметка на "далаверата" да напазаруват по-евтино.

Никой не се пазари като един грък. Виждала съм ги да прекарват час в магазин "За един лев", опитвайки да свалят цената на чифт джапанки от 1.50 на левче. И все пак купуваха... Напоследък в Сандански се откриха рекорден брой магазини за един лев.

Гърците се оттеглиха от лъскавите витрини на главната улица и вече обикалят и се ровят във вноса от Китай, като често дори и тези стоки им изглеждат скъпи. За сметка на това, местните тичат към Гърция да купят по-евтин ориз, прах за пране, лекарства и/или детски играчки. Македония и Сърбия пък задоволяват нуждите на отчаяните от високите ни акцизи пушачи. Да напазаруваш в Сандански е лукс, който местните си позволяват само в краен случай.

Руснаците са новата надежда

Масово руските сайтове на агенции за покупко-продажба на недвижими имоти хвалят региона като идеален за инвестиция. Според представители на местните строителни фирми обаче, засега тази кампания не изглежда да дава кой знае колко убедителни резултати.

Заместник-кметът на общината Младен Тимчев призна публично, че чуждестранните инвестиции остават слаби. Единственото скорошно по-сериозно вложение на задгранична фирма е откритата тютюнева манипулационна фабрика, която обещава заетост за между 250 и 500 души.

Местните власти не губят надежда. Засега обаче няма ентуасиазирани мениджъри, изкушени от слънчевия Сандански.

Затова хората тук просто продължават да чакат. След тежката дълга неделя ще дойде и понеделникът с повече работа, и, с малко късмет, някой петък със заплатата.

Трябва да призная, че - въпреки всичко, оставам оптимист. Според мен няма начин в един сравнително разумен свят подобни богатства, каквито има Сандански, да останат неоползотворени. Опитах да изгладувам някак си пътя до обещаното светло бъдеще, но засега то изглежда да се отлага за неопределено време.

Може би някой ден дъщеря ми ще се върне тук, при изкусителя със слънчево лице, примамена от възможността да направи кариера в по-благоустроена среда? Надявам се...