Икономическите перспективи пред България може да не са оптимистични, но не и за хора като производителя на велосипедите "Драг" Драгомир Кузов. Той е нов тип предприемач в най-бедната страна-членка на Европейския съюз, правещ бизнес в специфична ниша, пише Франс прес, цитирана от БГНЕС.
"Моят девиз е: "Аз вярвам", споделя усмихнат 52-годишният енергичен бивш състезател по колоездене. "Ние, българите имаме голям шанс да успеем в нишовите сегменти. Там има евтин ръчен труд, творчество, иновации и възможност за проектиране на оригинални продукти", добавя той.
Времената за България са тежки и в икономическо, и в политическо отношение. Преди близо година правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ подаде оставката си на фона на масови протести. Около милион българи, включително много от най-добре квалифицираните, са напуснали своята страна през последните 25 години след като падна комунизма, припомня Франс прес.
На 1 януари българите получиха пълна свобода на движение в рамките на целия Европейски съюз, след като осем страни-членки, сред които Германия, Великобритания и Франция вдигнаха всички останали ограничения.
Преките чуждестранни инвестиции в България, която има население от 7.4 милиона души, са спаднали от 6.6 милиарда евро през 2008 до едва 1.4 милиарда през 2012 г. Това превръща износа в изключително важен за икономическото развитие на страната. Две трети от него се пада на Евросъюза.
По времето на комунизма (1944-1989) България изнасяше компютри, консервирани храни и оръжия, включително автомати Калашников за целия съветски блок, но днес тези времена отдавна са отминали.
България сега основно разчита на износа на петролни продукти от рафинерията "Нефтохим", собственост на руския петролен гигант "Лукойл", и на медодобивния комбинат в Пирдоп, собственост на германския концерн "Арубис".
Но като цяло тя остава основно износител на земеделски продукти, отбелязва Франс прес. Според данните на Българската стопанска камера (БСК), България е най-големият износител в света на зърно, използвано за производството на зърнени закуски като мюсли. Тя е и №2 в света по износ на семена от кориандър, слънчогледови семена, патешко месо и консервирани череши.
В страната се произвеждат и части за автомобили - основен доставчик на сензори за въздушни възглавници, а също така се правят ски и сноубордове. Но като цяло това производство невинаги е много изгодно за самата България, защото тези стоки се произвеждат за чуждестранни компании, които ги продават в чужбина с много по-добра печалба за себе си.
"Ние трябва да се придвижим нагоре по веригата и от производител на отделни части и компоненти да се превърнем в производител на крайни продукти. Това вече се случва и заедно с предприемчивите български бизнесмени търсим възможности за превръщане на страната в лидер в износа на нишови продукти", коментира пред Франс прес Веселин Илиев от БСК.
Наред с производителя на колела от фирмата "Драг", в България е разположено производството на Walltopia, HRT and Composite-X, най-големият производител в света на стени за катерене. "Ние сме много енергични и умни. Иновациите са всичко", заяви 43-годишният Ивайло Пенчев, собственикът на фирмата за стени за катерене. "Ако в някакъв момент почувстваме, че това, което правим, няма да ни отведе напред, веднага измисляме нещо ново", добави той.
И Пенчев, и Кузов посочват като голям проблем лошия имидж на българските продукти в чужбина, както и изтичането на мозъци, което прави много трудно намирането на квалифицирани млади хора - това е жизненоважно за иновациите.
"Беше трудно да се убедят швейцарци, американци, французи и германци, че нещо "Произведено в България" би могло да бъде по-добро, отколкото техните местни марки", каза Пенчев. Кузов добавя: "Всички наши колела носят надпис: горди сме, че е произведено в България - желаем да подобрим българския образ. Жалкото е, че администрацията невинаги ни помага".
Хаха, с тоя Ивайло Пенчев имахме много смешна допирателна След като веднъж преди години катерихме с едни мацки на Крушуна и една от тях ми показа завода им в Летница (по това време тя работеше като чертожник за Уолтопия) на мен ми стана интересно и кандидатствах за работа там без конкретна позиция. Тестовете бяха повече от смешни - някакъв текст за превод на Английски, за кризата нещо и разни сектори. Нащраках набързо три варианта - икономически, класически и по-простичък и минах на ниво две. Аре, с мръсна през него и беседка с яйчарката - "ама вий сти по-компитйентйен от нужнуту" и разни такива тинтири-минтирита. Убу, ае си не губим времето тогаа! Та, послейн въпрос - покажйети ми идин гулям пазар, дйету да ни няма" - каза тя отваряйки папка в стил "мап оф тхе ворлд". Реших да си оставя Норвегия за черешка на тортата, та и посочих очебодния факт - SAR. Она: "Ма, туй в Африка, би!"... Ноу уърдс! На другия ден пък звъни за встреча с въпросния биг бос мен. Убу, а се видим! Ма по път получавам странно обаждане. Все пак отивам - он го немА! Доде след мако, влазяме у кабинето (къде най-гладните мастии на младос) и се почна едно такова дращене на комплекси, бех те така: Вади ми стикове за голф, айфоняц и пр. убусти. Е, бех у шок га яйчарката по едно време му се обуегна отзаде, ма явно се усети та изеднаж се дръпна. Така или иначе, се не зехме, но ми се изЯсни кат визират роден комерсант, за що иде реч. Всъщност, отидох за да му предложа контактите си в Европа и Ю Африка, да видим дали нещо можем да направим заедно. Така или иначе от следвашия ден бях по връовете на веригата в един IT бизнес, който постепенно доста се разрастна. Признавам си, че стана адски случайно и без да знам, как точно, но вече пета година се заформя и нещата вървят повече от добре. Дано и при колегата Пенчев да е така и просто малко по-отговорно!
Хм..., Ситизен ми насочи любопитството и прочетох и това: http://www.bgrabotodatel.com/company.php?id_firm=159