Чета и се забавлявам...
Видях наскоро, че отново се е заформил обществен дебат около комунистическото наследство и Людмила Живкова, което само по себе си е безсмислено и лишено от всякаква реторична стойност (все едно да дебатираме около ползата от хлебарките, кучешката тения или Николина Чакърдъкова), но пък от друга страна темата за тоталитаризма ми е любима и затова ще се постарая да ви предложа гледната си точка без да ви досаждам до смърт.
Людмила Живкова... Навремето френският вестник "Фигаро" я беше нарекъл "богатата принцеса на една бедна страна" по повод величайшето й посещение в Лувъра, отворен срещу съответното заплащане единствено за щерката на Тато през иначе почивен ден.
Признавам, това донякъде е дразнещо, но не е никак необичайно - всеки себеуважаващ се потомец на африкански диктатор проявява подобни форми на глезотийка, с която да привлече международното внимание преди да му резнат кратуната. При нас проблемът обаче се състои най-вече в това, че така и не се стигна до рязане на глави, защото мотивацията ни бе сведена до стриктния минимум, т.е. колкото да пожелаем да си платим сметката за парното.
А за това, виж, заслуга има именно живковистката клика, която ни създаде точно такива, каквито сме и сега - хленчещо и безхарактерно стадо скопци без капка воля. И така, от опашка за салам до опашка за тоалетна хартия, от режим на тока до чакане на софийско жителство, животът на обикновения българин се заключаваше в едни такива жалки и фиктивни победи, също толкова жалки и фиктивни, колкото и вечно преизпълнените планове на Партията.
Докато и самият живот не стана жалък и фиктивен. Защото именно това, а не разните му там заводи за полу- и цели проводници, беше фараоничното мероприятие на комунизма. Основният принос на Людмила Живкова се изразяваше в засилената зидаро-мазаческа дейност, довела до изграждането на фалшиви руини и останки от крепости, изпълняващи ролята на изкуствен фалос в иначе скромната ни национална история.
Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса кому, аджеба, са нужни подобни исторически фантасмагории, обаче на българина това явно му харесва, нищо, че е пълна измишльотина. Защото чрез фалшификатите изпитва може би между два хленча някаква форма на мъжественост и повод за гордост. Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето.
Всъщност в омотаната с тюрбан глава на Людмила Живкова се бе заформила налудничавата идея, че е възможно от нищото да се пръкне нещо както в исторически, така и в културен аспект. И поради същата причина цялото комунистическо творчество от тази епоха е напълно лишено от смисъл - като се почне със Светлин Русев и се свърши с Вежди Рашидов, всичко е въздух под налягане, пършива символика и харчене на материал.
Ами така е то, когато "творческата" дейност цели партийните аплодисменти, а не истинска творческа реализация. Защото е много по-лесно да получаваш партийни блага в замяна на минимален труд, отколкото да купиш с последните си пари сено, за да го рисуваш... и след това да гладуваш с цялото си семейство. Само дето в единия случай се ражда летяща чиния на Бузлуджа, а в другия - Клод Моне се превръща в основоположник на импресионизма - вие преценете сами кое е стойностно и непреходно и кое ще гние на бунището на историята. Така Людмила Живкова и обкръжението й научиха дечицата ни да се задоволяват с камбанен звън вместо да опитват да създават музика.
Наистина е жалко, че Людмила Живкова е пътувала напразно до Париж, жалко е също, че не е схванала смисъла на историческото наследство и творческия дух, а най-жалкото е пък, че въобще се родила - както тя, така и целият й род. Надявам се, че от небитието пред очите й се е отворила съвсем друга перспектива, че е видяла най-сетне Лувъра не само като свидетелство за памет, но и като желание за развитие, революция и социални придобивки.
И може би е разбрала, че ако не бяха унищожили у нас истинската мотивация за смели промени и търсене на свобода, царството на живковизма щеше отдавна да е свършило, а инициаторите на безсмислени дебати нямаше да дърпат юздите на българското общество, ами щяха да са напълно зачеркнати от социалния живот и заклеймени като паразити.
Междувременно делата на Партията са в нас и около нас, а светът ни е такъв, какъвто го беше замислила Людмила Живкова заедно с останалите червени вампири: и до днес партийните секретари, военните и ченгетата вземат по 800 лева пенсия за услугите, извършени на един престъпен (поне на хартия де...) режим. А обикновените пенсионери преживяват с по 100 лева... И с умиление си спомнят за времето на Тато, когато сиренето беше по 30 стотинки, без същевременно да се замислят, че времето е едно и никога не е свършвало. И това ако не е цинизъм!
Понеже доста хора, говорят тук, аз просто ще Ви дам един цитат от Людмила Живкова. Това са нейни думи от: ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ДЕЦАТА - УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕТСКА АСАМБЛЕЯ "ЗНАМЕ НА МИРА" - 1979: "....Подвигът на духа, който преодолява трудностите на развитието, клейми и гори несевършенството на невежеството и егоизма и твори в името на Общото благо, ще създаде от вас истински творци. За него, за истинското, свободно творчество, няма предели. Стремете се към огнената безпределност на вечното движение, към съвършенството на вечното Сега, което заличава границата между минало, настояще, бъдеще и прави живота пълноценен и красив всеки миг. Нека съвършенството бъде целта на вашия предел, нека знанието ражда мъдрост, нека истината отвори сърцата Ви за Единството, нека смелостта бъде основа за достойни решения, нека мислите бъзат елмазни и пречупват светлината на Космоса, нека красотата е силата на идеала, който ще ви ръководи, нека действието бъде чисто като Творческия Огън...." Нека всеки сам си прави изводите, в каква епоха се е родила тази жена, какво е правила, какво е говорила и как си е отишла от този свят. Добре е преди да съдите някого да помислите, да сложите ръка на сърцето си и да погледнете в душата си - тя знае каква е истината....
Цитати, цитати! Не знам дали си спомняте патоса на сега наречената Нейнска, когато декламираше за СДС ... Патоса е нещо дето човек може да докара независимо колко е прост, както и идеята за съвършенство може да се споделя искрено докато ядеш пасти и казваш на народа да го духа. Споделих скоро, че имах шанса да прочета доста от ръкописа на личната й секретарка и това плюс още, каквото знам само затвърждава мнението ми за тая пикла. И впрочем никой не може да попречи на свободния дух, дори и най-самозаблудената принцеска. Можеш да извръщаваш думите ми както искаш, но истината е, че т.нар. социализъм беше власт на едни шайки измислящи си оправдания за съществуването си в имената на полу-измислени теории, които дори не познават. Не е въпроса колко хора са избили, макар че не е без значение, най-бруталното в случая е това, че има хора, които приемат за нормално и морално самоназначаването на хайдуци за духовни и светски пастири на всички ни. Това драги ми Енигма, Бойчо и другите е подчинение на крепостни селяни на "добрия" цар. Колкото до критиката, че не правим нищо - правим, правим, а и се оправяме, ако хора като мен ги е яд, то е заради това, че такива като вас ни карат да живеем в страна на бедни и слаби духом сънародници. Така де, колкото и да ви псуваме, ви обичаме бе - писнало ни е да живеем сред овце, като знаем, че имате потенциал за лъвове.
Няма патос, няма и крепостни селяни. Истинският затвор МакАлистър е собственото ти съзнание: „Матрицата: Презареждане“: „(...) Тя най-случайно откри факта, че 99% от тестовите субекти приемат програмата, стига да им се дава „избор“, дори да осъзнават този „избор“ в състояние на безсъзнание.“ Има доста да почетеш, и не само да четеш, но и да преживяваш...желая ти успех...!
Както спомена колегата по-долу, повечето от съвременните апологети на "демокрацията" са откърмени под майчинските грижи на Партията, а една голяма част от тях са завършили на Запад благодарение на фондациите създадени от Людмила Живкова. Каквато и да е била тази жена, тя поне нищо не е откраднала или присвоила. Опитала се е и е успяла да направи много за България. Изобщо няма база за сравнение със съвременните ни "демократи", чиято едиствена "заслуга" е разграбването и съсипването на "социалистическата собственост". От държава ни привърнаха в страна, съвсем скоро ще ни направят и територия.
Фата "Господ съществува” и да си го препрочитаме честичко. Радичков ни каза : И да има Господ и да няма - ти живей, все едно, че го има.
ФатаМоргана - Людмила Живкова тези думи ги е казала на децата от цял свят. И самореализацията и самоусъвършенстването могат да бъдат самоцел, даже единствената цел в жалкия ни животец...Нейсе тва е друга тема и не е за тук.... Има нещо друго голяма част от хората пишещи тук, не виждат по-далече от носа си! Не познават историята и не правят грам усилие да разберат смисъла на случващото се, който е доста по заплетен от простото комунисти с/у некомунисти. И апропо, който се интересува нека сам си потърси информация, но държа да отбележа, че идеята за "Знаме на мира" далеч не е комунистическа и далеч не е на Людмила Живкова. Тя просто я доразвива и прави нещо изключително за онези времена. Затова и бива убита, убита от същите комунисти към които с лека ръка я причислявате.
Бичи, затова цитирах Йордан Радичков.
"Всеки здравомислещ човек би си задал въпроса кому, аджеба, са нужни подобни исторически фантасмагории, обаче на българина това явно му харесва, нищо, че е пълна измишльотина. Защото чрез фалшификатите изпитва може би между два хленча някаква форма на мъжественост и повод за гордост. Толкова е лесно да се гордееш с миналото и толкова е трудоемко да създаваш нещо в настоящето." Всъщност това се отнася и например за Паисий, чиято цел е била точно помпане на самочувствие, с несъвсем верни писания, да ме прощават величаещите днешния ден.