Днес прочетох статията на Бого Шопов за това как под натиск на лобистки интереси ГЕРБ има намерение да задължи доставчиците на интернет да филтрират потока от данни. С две думи, ако частна фирма, какъвто е интернет доставчикът, има съмнения, че качвате „незаконно съдържание", има право и дори ще е длъжна да ви спре интернета.
Дефиницията за „незаконно съдържание" е твърде обща и макар да се опитват да ни убедят, че става дума само за хакери и детско порно, на практика ще имат възможност да ни спират връзката за споделяне на музика, книги и дори публикуване на критика.
Всичко това ми припомни за новина от преди седмица, свързана със следенето в интернет. Ако си спомняте, части от т.н. „Телеком пакет", приет от Европейския Парламент, дадоха възможност на страните членки да задържат данни за интернет активността на гражданите си с цел разследване на широка гама престъпления. С тези мерки обаче идваха и определени ограничения, които явно никой не е сметнал за необходимо да сподели с нас. Вместо това, МВР предпочете да излезе с редовното извинение „Европа така каза!" и започна да следи всичко и всички в мрежата.
Работническата партия в ЕП обаче е съставила доклад, който посочва редица проблеми в прилагането на съответната директива, като нарича редица от мерките, взети от някои членки, буквално незаконни. Посочените проблеми включват:
- Доставчиците задържат и предават данни по начини противоречащи на директивата.
- Съществуват големи различия в периода на задържане на данните - от 6 месеца до 10 години, което силно надвишава позволеното.
- Повече данни от позволеното биват задържани. В директивата има ограничен списък с позволени елементи от комуникацията, сред които не е самото съдържание на съобщенията. Това обаче далеч не се спазва.
- Няколко доставчици на интернет пазят адреси на страници, части от мейли, както и адреси на допълнителните получатели на съобщенията.
- При телефонните разговори пък не се пази само местоположението на обаждащия се в самото начало, а се следи целия му път (ако се е движел и говорел).
- Страните членки почти не са предоставяли статистика за използването на задържаните данни в рамките на директивата, което ограничава възможността да се потвърди ползата от пазенето на такива данни въобще.
- Допълненията към директивата не се спазват и липсата на смислена статистика ограничава анализът на ефективността им.
Колко от тези неща мислите, че се случват в България? А колко други има, за които въобще не знаем? Благодарение на този доклад, Европейската Комисия е започнала вече разследване за спазването на разпорежданията и за нарушенията, които всяка членка е извършила. След като изводите им бъдат представени на Европейския Парламент, резултатът може да бъде или силно ограничаване на разрешеното следене и по-строг контрол върху прилагането му, или изцяло премахване на директивата за задържане на данни. Причината за това ще е в самите служби за сигурност, които не са сметнали за нужно да предоставят информация за ползите от такова следене.
В заключение искам да кажа, че трябва да се спре с извинението „Европа така каза!". Институциите на ЕС пускат много инструкции и директиви, от които политиците ни избират точно определени фрази и ги изтъкват, за да рационализират действията си.
В някои случаи обаче това, което ни казват, че е изискване от ЕК или ЕП, въобще не съществува или най-малкото е грешна интерпретация. ЕС не е зъл Голям Брат, който командва всички и поставя управляващите ни в позиция без изход. ЕС и институциите им на този етап са по-скоро регулаторен орган, който следи дали нашите избраници прекрачват определени граници.
В случая със следенето в интернет, очевидно там са видели своеволия при прилагането на позволените мерки. Затова бих посъветвал ГЕРБ да се откажат от филтрирането на мрежата, да направят стъпка назад и да се замислят какво щяха за малко да направят.
Този текст е под лиценз Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България.
