"Все повече млади лекари заминават за чужбина", "Кадрите в здравеопазването са остарели", "След 20 години вече няма да има кой да ни лекува." Тези констатации вече години наред битуват в обществото. От една страна в цяла Европа се наблюдава глобално преселение на медици от Изток на Запад, както и от Западна Европа към САЩ.
Важи ли това и за България обаче? Какво се случва с младите лекари у нас и имат ли те път за развитие в собствената си държава?
Точни данни за броя на лекарите, които годишно напускат страната няма. За него обаче може да се съди по косвените данни от броя подадени документи, които позволяват на даден медицински специалист да практикува или да специализира в чужбина.
Важно е да се отбележи обаче, че тези данни обаче не дават информация нито за възрастовия профил на заминаващите лекари, нито колко от тях заминават, само за да следват, нито колко се завръщат в България.
Документите за работа в чужбина за лекари се издават от Министерството на здравеопазването (МЗ) и от Българския лекарски съюз (БЛС).
Според д-р Юлиан Йорданов от БЛС годишно за лекари и бъдещи специализанти се подготвят между 430 и 450 сертификата за добра лекарска практика. Другият изискван документ е специално удостоверение за съответствие на дипломата, издаван от здравното министерство. За 2016 г. 258 души са подали молба за такова удостоверение.
"Има категорична тенденция към намаляване на желаещите. През 2007 г., 594 души са подали заявления в Министерството на здравеопазването, докато за миналата година броят на издадените документи е 258. За 10 години близо два пъти са намалели исканията на българските медици за работа в чужбина на фона на увеличаването на броя студенти, които учат медицина. Ние обаче не знаем колко лекари отиват да работят за постоянно в чужбина, една част от тях само специализират, а някои просто си вадят документи за всеки случай.", казва пред Webcafe зам.-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков.
На практика броят на заминаващите медици не влияе негативно на общия брой на практикуващите лекари в България. Тенденцията показва, че за последните 15 години се наблюдава постоянно увеличаване на лекарите.
Според данни на НСИ в момента в системата на здравеопазването работят 125 009 души, като от тях лекарите са 29 539. За сравнение броят на лекарите у нас за 2010 г. е 27 997 души и спазва посока на постоянно нарастване с между 200 и 500 души на година.
По информация на Министерството на здравеопазването в периода 2015-2017 г. към различните акредитирани болници в страната са зачислени 3350 специализанти. Иначе казано, младите и тепърва навлизащи в професията лекари са около 10% от общия брой за цялата страна.
Междувременно според данните на НСИ завършващите магистри в направление здравеопазване за миналата учебна година са 18 437 души. Техният брой също следва тенденция за повишаване през последните години.
Така например през учебната 2011/2012 г. завършващите магистри в направление здравеопазване са 12 168, през учебната 2012/2013 г. - 12 953, през учебната 2013/2014 г. - 14 125, през учебната 2014/2015 г. - 15 032, а през учебната 2015/2016 г. - 16 150. В по-голямата си част тези магистри са завършили медицина, тоест са евентуални бъдещи лекари. Данните на НСИ обаче не показват какъв точно дял са те от общия брой на магистрите в направление здравеопазване.
През 2016 година на 10 000 души в страната се падат 41,6 лекари, а за предходната година делът им е бил 40,6 на 10 000. За сравнение средно в ЕС на 10 хил. души се падат по 34,9 лекари. Както се вижда проблемът не е в общият брой на лекарите, а по-скоро в тяхното разпределение из страната.
Фактите показват, че най-много лекари има в местата с медицински университети и университетски болници - 22,6% от докторите са в София, а над половината от работещите лекари в България са концентрирани в 6 области - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен и Бургас. Най-голям е броят на личните лекари - те са 4407, следват анестезиолозите - 1615, хирурзи - 1469 и други.
Съсредоточаването на лекарите в горепосочените шест области се дължи предимно на техните предпочитания за работа и живот във въпросните места, но също така тенденцията отговаря на демографските тенденции на намаляване на населението в определени области.
По подобен начин съществува и струпване на лекари в определени специалности. Докато за едни направления има сериозни струпвания на кадри и места за специализация се намират трудно, при други специалности като анестезиология, педиатрия, патология, патоанатомия, спешна медицина, първична медицина и т.н. има хронична липса на кадри.
За да се справи с този проблем Министерството на здравеопазването заплаща част от обучението на специализантите в т.нар. редки специалности, с което се цели да се стимулира записването на повече желаещи.
Важен е и въпросът със заплащането на младите лекари. Според много от самите тях възнаграждението за млад лекар, са твърде малко, а начинът на зачисляване на специализация, както и възможността тя да се упражнява са ограничени.
Заплащането на лекарите специализанти може да варира. Според бившия здравен министър д-р Петър Москов "в момента младите лекари се назначават по кодекса на труда и получават основна заплата колкото всеки друг лекар във въпросното отделение".
По думите на д-р Йорданов са възможни дори случаи, когато лекар специализант получава повече от този, който го обучава. Това значи, че ако си добър, имаш качества и висок успех, ще намериш работа. Москов обяснява, че "никъде по света младите лекари не са богати".
Това, което притеснява лекарите повече от заплащането обаче е отношението, с което се сблъскват у нас - недоверие, неприязън и дори агресия.
"Проблемът се появява в момента, когато пациентите не получат това, което очакват от здравната система, независимо че са здравноосигурени лица" - обяснява д-р Петър Москов. Според него "в здравната система никой от страна на държавата не търси резултати и ефективност, влаганите пари в здравеопазване от година на година стават все повече, а жертвите са и пациенти, и лекари"
В момента всяка болница е търговско дружество, което разчита на здравната каса, за да получи пари за извършени здравни услуги. От тези средства се плащат заплатите на лекарите, които работят в болницата. От друга страна касата е задължена да сключи договор и с болниците, които не успяват да се справят финансово, а най-вероятно и не покриват всички нужни критерии. Другото обаче означава затваряне на болници - процес, който през годините предизвиква напрежение, протести и отново наливане на пари от страна на държавата.
"Генералната реформа е свързана с ясен ангажимент на държавата, като е във всяка европейска държава. Медицината и здравеопазването трябва да излязат от сферата на търговията, което беше мантрата на 90-те и да се върнат към смисъла на една система на здравеопазване - а именно да дава максимално качествен продукт срещу количество пари, което обществото може да отдели", смята д-р Москов.
От Министерството на здравеопазването коментират, че преди да бъде направена подобна генерална промяна, се изисква дълбок и мащабен дебат, тъй като това не просто би засегнало работата на всички в здравната система, но би я променило из основи.
Освен проблемите в самата система обаче съществуват и други фактори, които спомагат за изграждането на негативен образ на лекарите.
"Действително причините са комплексни. Една от тях определено е разминаването между очаквания ефект от проведеното лечение и възможността пациентът да бъде излекуван. Пациентите и техните близки очакват веднага да се започне оздравяване, но това не винаги е възможно. И именно тук възниква този конфликт", коментира д-р Йорданов.
Според зам.-министър Ненков вина за негативното отношение към лекарите имат и медиите.
"При последните три случая, които бяха изнесени в медиите, два от казусите са се случили месеци преди да се появят в публичното пространство. При тях близките са потърсили директно медиите, за да се оплачат от "ужасната" здравна система, а не са минали по установения и работещ законов ред. При общо над 1 милион хоспитализирани годишно, подобни шумни скандални случаи са около пет".
По негови думи също така повечето жалби са подадени не за качеството на медицинската помощ, а за отношение. Това обаче показва и друг значим фактор за негативния образ на лекарите – самото поведение на лекуващите спрямо пациентите. И макар тук да не става въпрос за медици, когато някой болен или близките му се сблъскат със студено и дори грубо отношение на някой лекар или медицинска сестра, това оставя ясен отпечатък.
Негативното отношение към медиците и насилието срещу тях съществуват не само в България.
"В Германия, Австрия, Румъния и Полша също се говори за насилие над лекари, като навсякъде се отчита покачването му като в Словения дори има регистрирани два смъртни случаи на лекари", коментира д-р Юлиан Йорданов от БЛС.
В повечето случаи обаче, насилието срещу медици е по-скоро въпрос на лична култура и възпитание, срещу които е трудно да се бориш без цялостна промяна в самото общество.
И все пак лекари има и все по-малко са желаещите да заминават в чужбина. Това не променя обаче състоянието на българското здравеопазване и нулевата превенция на редица заболявания, които след това струват скъпо и прескъпо на здравната каса. Част от лекарите имат частни практики, които са почти изцяло в сивия сектор - плаща се на ръка, не се издават касови бележки и документи. И тъй като държавата е длъжник на системата, тя си затваря очите за това неясно колко голямо "перо" от частния бизнес.
Нужни са реформи, дори и това да означава дълъг и труден процес, подкрепен от сериозен обществен дебат, в резултат на който ще има и много недоволни. И системата, и лекарите, и пациентите ще трябва да преглътнат много неща, а връщането на изгубеното доверие помежду им зависи от всички тях.
Да, такава е тенденцията. Все повече "лекари" разбират, че в чужбина трябва да си скъсват задниците от работа, че мурафети пред пациентите не минават, че за всяка грешка има сериозни последици, че няма място са посредствени кадри с дипломи, и най-важното - няма да станат милионери! Заплащането не е кой знае какво, спрямо разходите за живот в онези страни... Друго си е да риташ топка или да си въртиш дирника по модните подиуми...
И отново в този материал изплува на повърхността основния проблем за отношенията между пациенти и лекари. Този проблем би могъл да се реши разионално, ползвайки опита на други народи. За лекарската професия е повече от очевидно, че се състой най-вече в работа с хора, които освен „материал“ са и човеци! Кой по-прост, кой по-начетен, кой направо гениален, но „материалът“ върху който те упражняват лелеяния си занаят е разнообразен. Обучението в практикуване на професия свързана с човешкия материал е редно да отчита и фактора съзнание на третирания обект. Най вече в САЩ, но и в много други държави, а вече и у нас, има специалност здравен мениджмънт. Това не е медицинска специалност. Това е специалност, в която се обучават кадри, които да управляват медицинските работници. Според системата в САЩ един хирург, например, или анестезиолог няма никакъв вербален контакт с пациента. Имат си специално обучени кадри, които поемат човека при постъпване в болницата , настаняват го, подготвят го, водят го по лаборатории, ако е нужно, комуникират на човешки, а не на лекарски жаргон, с близките и със самия пациент. Ето така трябва да е и у нас. Това, че някой хирург е добър в касаплъка не означава задължително, че е добър психолог и/или комуникатор. Добро би било решението да оставят докторите да си бачкат и да назначат специалисти, които да общуват с пациентите адекватно, професионално, без излишни емоции и на разбираем език. Тогава няма да има тази омраза към докторите
Не е нужно администраторът да се бие. Здравните заведения имат охранители. Просто вместо заспали пенсионери трябва да се наемат момчета професионалисти.
Чудесна статия!
Колко много се крие зад лаконичното изказване на Мина-двойничката на Дайана!