За толкова спорната фигура, която представлява, 93-годишният генерал в пенсия Кенан Еврен води спокоен живот на слънчевия турски бряг, рисувайки любителски натюрморти с маслени бои и посещавайки откриващите се местни магазини.
Междувременно той е обект на много горчиви шеги сред турците - огорчени, че толкова идилично оттегляне е възнаграждение за човек, който е ръководил болезнения преврат от 1980 г., в който хиляди хора - основно с лява идеология - са били затваряни и изтезавани без съд и присъда.
Защитен от наказателно преследване от конституцията, в подготовката на проекта за която той самият е участвал, никой не си е представял, че Еврен някой ден може да бъде държан отговорен за ролята му в този болезнен епизод от близкото минало на Турция.
Но турските гласоподаватели този уикенд гласуваха в полза на няколко реформи в конституцията, които включват разрешение военни от тази епоха да бъдат изправяни пред съда. И в понеделник, деня след референдума, няколко групи за борба за човешките права подадоха петиции, призоваващи за прокурорско преследване срещу Еврен.
Дали всъщност над 90-годишният генерал наистина ще се окаже на подсъдимата скамейка (което възрастта му прави слабовероятно), именно символизмът има значение.
Конституционните реформи спечелиха одобрителен вот от 58%, победа за усилията на премиера Реджеп Тайип Ердоган да разшири гражданския контрол над военните - могъща задкулисна сила в Турция, която е организирала четири преврата през също толкова десетилетия в името на стабилността и отхвърляне на религиозната власт.
Но 42% отрицателен вот също е значим.
Турците остават сериозно разделени на тема привидно похвалните демократични реформи - не заради съдържанието им, а заради подозрения за човека, който ги прокарва - и ислямисткото му минало.
Много турци се опасяват от авторитарната хватка на Ердоган - той е наричан "султан Ердоган" - и имат съмнения за мотивите му.
Той е обект на критика за изтъкването на провокирани от Европейския съюз реформи само когато това му позволява да озаптява двамата си най-големи светски противници - военните и съдилищата.
Тези институции се възприемат като пазители на светското в Турция и редовно навлизат в сблъсъци с Ердоган. Наскоро - през 2008 г., върховният съд на страната почти забрани неговата Партия на справедливостта и развитието заради анти-светското й естество, както го беше сторил и за няколко по-рано съществували партии с религиозна ангажираност.
Именно върхушката на светската съдебна власт може би са най-големите губещи от вота през уикенда. Най-спорната от одобрените реформи прокарва път за политически назначения от парламента и президента във Върховния съд на Турция, Конституционния съд и Висшия съвет на прокурорите и съдиите, който контролира повечето назначения на висши съдии.
Въпреки че системата е подобна на тази в повечето европейски страни, критиците се опасяват, че правителството ще използва промените, за да избере религиозни консерватори на важни постове.
Критиците на Ердоган
Богатите турци, присъстващи на мача от световното баскетболно първенство на турския отбор срещу САЩ в неделя вечерта освиркаха в знак на протест Ердоган, когато той се появи заедно със съюзника си - президента Абдулах Гюл.
"Никой вече не може да се изпречи на пътя на Ердоган", писа коментаторът Мехмет Йълмаз в понеделник в популярния вестник "Хюриет". "Това, което очаква Турция сега, е поредица от стъпки, които ще го превърнат в Путин."
Референдумът на Ердоган масово се възприема като предварителна проверка на шансовете му да спечели трети мандат на националните избори догодина. Той показва и, че основният му опонент - Кемал Кълъчдароглу, бивш държавен служител със стабилна биография в борбата с корупцията, който наскоро пое ръководството на социалдемократическата Републиканска народна партия, е изправен пред тежка задача на изборите.
Ердоган се опита да успокои критиците в неделя вечерта, като заяви, че ще предложи нова, по-демократична конституция, ако бъде избран отново през 2011 г.
По-непосредствено изпитание на демократичните му намерения ще бъде това дали той ще използва вота на доверие, за да стартира наново блокиралите опити за въвеждане на мир и прекратяването на три десетилетия на борба срещу кюрдските партизани - и дали ще се заеме с подобряване на положението на солидното кюрдско малцинство в Турция. Милиони кюрди в югоизточната част на страната бойкотираха референдума в неделя.
"Реалният успех на бойкота в югоизточната част на Турция е осезаем", твърди коментаторът Андрю Финкел, автор на книгата "Турция: това, което всеки трябва да знае". По негови думи "това е трудно, защото Ердоган е изправен пред съпротива от редовете на собствената му партия по кюрдския въпрос, но това, което той може да стори, е да гарантира, че кюрдите ще получават същото равенство пред закона като турците.
Ако той успее да премахне официалната дискриминация, на практика ще е теглил чертата и ще е заявил: „Това е, което правят демократичните страни, и това би било нещо много важно за Турция."
