Сър Тим Бърнърс-Лий заяви, че е видял бъдещето на журналистиката - и като се има предвид, че той е изобретателят на World Wide Web, има доста голяма вероятност наистина да е прав.
Според него бъдещето е на журналистите, които знаят разликата между CSV и RDF, могат да напишат бързи MySQL заявки с PHP или Python... и да открият суровите материали за статията си сред данните, разпространявани от правителствата, местните власти, държавните агенции или която и да е комбинация от тях - дори отвъд националните граници.
Анализ на данни. Много данни...
Бърнърс-Лий смята, че бъдещето е в анализа на данни. Много данни. Преди дни при първото публикуване на данни от британското правителство за разходите от министерства над 25 000 лири, той бе запитан кой ще ги анализира, след като компютърджиите са си намерили други занимания. Какъв е смисълът от това? Кой реално ще държи правителството - или някой друг - отговорно за разходите му?
"Отговорността би трябвало да е на пресата," твърдо отговори Бърнърс-Лий. "Журналистите трябва да могат да боравят с данни. Някога можеше да се добереш до материали, като разговаряш с хората по баровете - и все още може и да е възможно да го правиш по този начин, поне понякога.
Но сега също така това ще бъде ровене из данни и снабдяване с инструменти за анализа им и подбирането на това, което е интересно. И представянето на това в перспектива, помагането на хората чрез осъзнаването как всичко това се обединява в едно цяло, какво става в страната."
Ако това звучи като плашеща перспектива, заслужава си да обмислите факта, че почти никой от курсовете по журналистика понастоящем не преподава някакъв вид анализ на данни - дори в най-простата му форма, статистиката.
Но нещата май се променят...
Но това може би се променя. По-рано този месец британският City University стартира магистърска програма по интерактивна журналистика, където обучението се провежда от Джонатан Хюит и Пол Брадшоу, които ще преподават "журналистика на данните" като част от учебния план - "намиране на източници, репортерстване и представяне на сюжети чрез журналистика, базирана на данни - и визуализиране и представяне на данни (включително бази данни, карти и други интерактивни графики)."
Брадшоу отбелязва, че има отделни елементи на подобно обучение по журналистика и в други британски университети - например в Бирмингам, Кардиф и Саутхамптън. "Има осъзнаване за нуждата от това, но твърде малко са хората дори в самите медии, които са в състояние да го вършат. Хората трескаво се опитват да наваксат изоставането и се заемат с това."
Най-шумният медиен сюжет
Лесно е да разберем защо Бърнърс-Лий би могъл да бъде прав в прогнозата си за това какво правят журналистите, и какви биха били ползите за тях. Най-шумният медиен сюжет в Обединеното кралство в последните години беше за разходите на членовете на британския парламент. Той тръгна от искания за сведения по закона за свободен достъп до информация, подадени от Хедър Брук.
Това на свой ред доведе до откупено от Daily Telegraph специално проучване с участието на екип от хора, разучаващи съдържанието на данните. Последва го публикуване на сведенията за разходите на депутатите, където медиите привлякоха самите читатели чрез специално създадени инструменти да се опитат да анализират какво се е случвало.
Бившият британски премиер-лейбърист Тони Блеър в мемоарите си припомня убеждението, че тогава законът за свободен достъп до информация е бил използван некоректно: "Свобода на информацията. Три безвредни думи. Гледам тези думи, докато ги пиша, и имам чувството, че главата ми се поклаща, докато падне от раменете ми. Идиот. Наивен, глупав, безотговорен мухльо.
Опитай това
Наистина няма описание на глупостта, без значение колко подробно, което да е уместно. Разтрепервам се от такова малоумие... Истината е, че законът за свободен достъп до информацията не се използва в основната си част от "хората". Той се използва от журналистите. За политическите лидери това е като да кажеш на някой, който те удря по главата с пръчка: "Хей, я пробвай с това", и да му връчиш дървен чук.
Но друга и много по-важна причина, поради която този закон е опасен, е, че правителствата, като всички други организации, трябва да бъдат в състояние да обсъждат, дискутират и решават въпроси с разумно ниво на конфиденциалност. Без конфиденциалност хората са сдържани и разглеждането на варианти е ограничено по начин, който не спомага за доброто взимане на решения."
При публикуването на данните от британските министерства за разходите им над 25 000 паунда, Френсис Мод призна, че огласяването им би могло да се тълкува като акт на мазохизъм - подозрение, което голяма част от ранното отразяване на темата реално потвърди.
Кога анализите ще станат част от нормалния медиен пейзаж
Но вероятно това е само началото - и вероятно журналистите няма да бъдат първите, които наистина ще се заровят в данните с най-голям ефект. Въпреки че във Великобритания медии като Guardian, Telegraph и Times имат екипи за анализ на данни, които имат за цел да откриват теми за материали в големи набори от данни, като подробното отразяване на документите от Афганистан и Ирак, получени от Wikileaks, както и развиващия се в момента сюжет около огласените дипломатически документи на САЩ, "по-голямата част от иновациите става извън медиите," твърди Брадшоу.
"Сайтове като Openly Local, Charities Direct, Who's Lobbying?, Where Does My Money Go? и Scraperwiki - те всички крият реалните си постижения и заслуги. А вършат много важни неща."
Но колко точно време ще отнеме, докато методите на журналистиката, анализираща данни - където CSV, RDF, MySQL, PHP и Python станат част от нормалния медиен пейзаж - и се превърнат в ежедневни инструменти на журналистите?
Както Уилям Гибсън е отбелязал, бъдещето вече е тук, но просто не е равномерно разпределено. Брадшоу казва, че Press Association "определено е заинтересувана", а издателите на списания също имат желание да възприемат техники на журналистиката, анализираща данни.
Вероятно нови и нови подробности ще излизат в публикуваните разходи на британските депутати от миналата седмица, или в бъдещи версии, които според Мод ще бъдат още по-подробни. Със сигурност ще има много информация, която да бъде изучавана в подробности.
Но ще премахне ли това кафявия плик в опушен бар - мястото, където Ендрю Гилиган получава предварителна информация от Дейвид Кели за тъмните досиета на "Даунинг Стрийт", където вероятно Telegraph получава харддиска с данните за разходите на депутатите, или където безброй други истории биват прошепнати на ухо? Вероятно не.
"Журналистиката, анализираща данни, е бъдещето," настоява Бърнърс-Лий. На което неговият колега Найджъл Шадболт, който заедно с Бърнърс-Лий се бори обществените служби и местната администрация да отворят достъпа до данните си, добавя кратко: "Е, поне част от бъдещето".