Mъж пребива до смърт дъщеря си в Русе. Омбудсманът разкрива сериозни нарушения в домовете за деца с увреждания. (За кой ли път?) Седмокласник бие съученичка в час. И това са само част от „детските" теми от началото на годината, които влизат в медиите. Лошите новини продават, лошите деца са с предимство.
В ежедневния живот рядко се замисляме за правата на децата. Възприемаме ги като неразбиращи същества, на които родителят трябва да казва какво да правят, а от тях се иска да слушат и изпълняват, и най-вече да мълчат.
„Детето има мнение, дори малкото дете има мнение и за да израсне то като пълноценен човек, е добре още от малко да бъде питано по всякакви теми, за да се чуем мнението му, да се изразява и така да расте отговорен човек - не просто нещата да се случват около него, а да участва в живота като цяло", казва Ана Коларова от Национална мрежа за децата - неправителствена организация, която защитава правата на децата.
Тази позиция обаче трудно хваща вяра в обществото, от което години наред се е искало да няма мнение, какво остава за децата. Сред родителите масово властва тезата, че за правата на децата не си заслужава да се мисли, защото те и без това не разбират.
Явно и държавата мисли по този начин, защото за поредна година има тройка в бележника, съставен от Национална мрежа за децата
Тройкаджията в системата
От 2012 година НМД изготвя „Бележник" за грижата на държавата за децата, в който анализира развитието в няколко ключови области - „Детски права", „Семейна среда и алтернативни грижи", „Детско здравеопазване", „Образование" и „Детско правосъдие".
И тази година властите минават с оценка „среден". Конкретното правителство е просто достоен приемник на предишното, което също едвам връзва тройка по шестобалната.И така години наред проблемите се влачат, натрупват, а керванът си върви, докато не гръмне някоя от онези новини, които стоят по един ден на първите страници на вестниците и в най-добрия случай завършват с някоя институционална проверка и чиновник, който да „поеме отговорността".
Тази година към "Бележника" са подготвени и пет видеоклипа с информация за проблемите в петте сфери на доклада.
(Право)Съдници без граници
Ярък пример за това, че системата за закрила на децата има нужда от модернизация и от много сериозна ревизия, е съществуването на наследниците на някогашните ТВУ-та - Възпитателни училища интернати (ВУИ) и Социално-педагогически интернати (СПИ). В тях се настаняват деца, извършили някаква противообществена проява. В тези места може да попадне дете още на 8 годишна възраст. Възпитателният им ефект обаче е само в заглавието. Те не само, че не решават проблема с девиантното поведение, а много често те самите са проблем заради множество примери за насилие над деца.
Децата в тези места не са толкова много и много лесно може да се разреши този проблем, стига да има законодателство. Създадена е Пътна карта за детското правосъдие (2013-2014), която предлага стъпки за разрешаването на проблема и за закриването на тези интернати, но и тя не се прилага.
„Реформата там е много зациклила, а става въпрос за 150-200 деца, които живеят в тези домове. Тези деца имат нужда от подкрепа, от разбиране, а не от това да бъдат затворени при някакъв специален режим с други деца и с възпитатели, където те сами стават жертва на насилие ", казва Ана Коларова.
Ако дете извърши кражба, сбие се с друго дете или счупи витрина, то това е по-скоро вик за помощ, а не знак, че е лошо и има нужда от „поправяне" . Или, както обича да казва средностатистическия човек у нас, „не са го били достатъчно като малък, затова е станал такъв".
Един шамар зад врата
Все още масово у нас хората вярват, че да понатупаш детето си с възпитателна цел, „за да си знае мястото", е в реда на нещата.
„Ако те бият като малък, няма да станеш по-добър човек. Това е 100 процента сигурно", казва Ана.
„Когато един родител удари шамар на детето си, със сигурност не се замисля какво би се случило като последица. В момента, в който удариш шамар, търсиш облекчение за себе си, защото денят ти е бил ужасен. Не ти се обяснява на детето, което прави някаква пакост, че така не трябва да се прави, по-добре бързичко да приключиш нещата, защото и ти си изморен и искаш да си починеш. Обикновено това е ситуацията, в която едно дете бива удряно", казва Коларова.
Резултатите обаче не са никак възпитателни. Детето освен унизено, се чувства и заплашено физически. А колкото по-малко е то, способностите му да се справи с това неприятно чувство, са по-малки. Като цяло то трудно се справя с една такава емоционална ситуация, защото не намира в себе си нужните сили, за да реагира.
„Представете си до какво може да доведе едно системно физическо насилие, за дълъг период, ако не и за цял живот", казва Коларова.
Физическото насилие обикновено е свързано с психическо такова. Това не означава, че родителите целенасочено измъчват децата си, но със сигурност значи, че им липсва информация. През тази и следващата година Национална мрежа за децата ще започне информационна кампания, с която да покаже на хората, че има смисъл в това да зачитат мнението на децата си.
И ако си мислите, че стъпката от шамара на детето, до шамара на жената или до юмрука в лицето на шофьора, който ви е засякъл на пътя, е много голяма, сте в голяма грешка. Насилието си е насилие, независимо какви възпитателни алибита му намираме.
И ако в другите култури някои отклонения в поведението се обясняват с репликата „майка му не го е прегръщала достатъчно", тук изразът е „малко са го били". Правете си сами сметката.
