Когато знамето на Съветския съюз се спусна от върха на Кремъл за последен път преди 20 години, то отбеляза първия път в съвременната история, когато свръхсили са приключвали борбата си без война.
След като бяха заплашвали западните ценности и интереси в продължение на половин век, Съветският съюз и Студената война просто изчезнаха. Опасната надпревара приключи, но след нея остана и процъфтя друг, не по-малко опасен мит - че Роналд Рейгън е победил с ненадминат ръст на военните разходи и чрез твърдост и безкомпромисност.
И сега този мит ежедневно изниква, насочвайки САЩ в неподходящи насоки по време на най-важни политически решения в горещи точки като Иран, Северна Корея, Афганистан и Китай.
Сблъсъкът през 80-те години далеч не бе само военен
Митът, че военната сила и твърдият характер побеждават всичко, превръща всеки основен спор в изпитание на волята. Той блокира пълноценната употреба на сила и власт и не отдава дължимото на сложната дипломация на Рейгън и наследника му - Джордж Буш-старши.
Но най-вече заслепява съвременните политици и им пречи да виждат ясно какво всъщност доведе до края на Студената война и какво е от най-голямо значение в глобалните въпроси на XXI век - силата на американската икономика.
Без съмнение по-добрите оръжия и решимостта са били също важен фактор в унищожението на Съветския съюз. Но дипломацията беше поне също толкова критична, особено когато наближи краят на Съветите, когато Студената война можеше да завърши не със сълзи, а с гръм и трясък.
Тогава и през последвалия решителен период, и Рейгън, и Буш използваха дипломацията не като начин да отправят нереалистични искания към съветския лидер Михаил Горбачов, а като средство да му помогнат да направи това, което той желаеше - да постигне разпад на съветската империя, за да спаси самия Съветски съюз и да реформира съветската политико-икономическа система.
Парадоксално, именно западният дипломатически компромис срина СССР
Горбачов бе приклещен в ъгъла - Берлинската стена беше паднала, съветските войски бяха се оттеглили от Афганистан, а съветската икономика беше в руини. Почти всичко, което той желаеше да направи, би намалило заплахата за Америка и нейните съюзници. Така че най-добрият вариант беше да му се помогне да постигне целта си - и точно това бяха направили Рейгън и Буш-старши.
Твърдостта без чувствителна дипломация би отслабила позициите на Горбачов в Кремъл и би довела до дори още по-голямо противопоставяне, граничещо с война. Докато твърдостта, омекотена от дипломатически компромиси, доведе до победа без реална война.
Но решаващия фактор, стоящ зад американската военна сила, силен дух и дипломация, беше сравнителната мощ на американската икономика: съветската икономика се сриваше след много десетилетия на комунистическа корупция, огромни военни разходи и свръхпланиране, докато Америка все още беше в блясъка на славата си.
Дори руските генерали ясно са съзнавали провала си в надпреварата
Ако не броим сенатора Даниъл Патрик Мойнихан, някои анализатори на ЦРУ и самия Рейгън, малцина са имали реална представа какво точно се случва в началото на 80-те години. Най-изненадващото от всичко обаче е, че началникът на съветския Генерален щаб, маршал Николай Огарков, вижда накъде се развиват нещата по-добре от всички други; той осъзнава перспективите много преди някой да твърди, че военната мощ на Рейгън е поставила СССР на колене.
И през март 1983 г. той заявява на четири очи пред американски дипломати в съветското Министерство на отбраната: "Студената война приключи - вие спечелихте."
След американската критика около струпването на съветски ракети в Европа, високият червенокос генерал, известен с крайните си позиции, просто заявява: "Прекратете тези глупости. Знаете, че вашата страна има военно превъзходство, и че то непрекъснато нараства."
"Всички модерни военни възможности са базирани на икономически иновации, технологии и икономическа мощ," продължава Огарков. "А военните технологии са базирани на компютрите. И Америка е много по-напред от нас с компютрите." След това той дори предлага на американците разходка из министерството, за да им покаже, че дори в министерските кабинети надали ще видят компютри. "А във вашата страна всяко дете има компютър от 5-годишна възраст."
Страхът на руските лидери от свободата на информацията не е от вчера
Решаващите и почти пророчески думи на Огарков гласят: "Ние сме толкова изостанали, защото нашите политически лидери се боят от компютрите. Политическите лидери в моята страна приемат свободната употреба на компютри като фатална заплаха за техния контрол над информацията и властта им. Така че вече сме изостанали от вас, и ще изоставаме все повече."
Огарков със сигурност е споделял революционните си възгледи и с колегите си от Политбюро, като се съди по факта, че той е уволнен на следващата година след това изказване, и впоследствие е прехвърлен на незначителен пост в Източна Европа. Той умира в изгнание през 1994 г.
Америка пък все още продължава да пада в клопката на "безкомпромисната политика"
Въпреки позициите и на Рейгън, и на Огарков, и досега митът оцелява: митът, че Москва се е опитала и не е успяла да достигне военния ръст на Рейгън, вложила е твърде много средства в тази надпревара, огънала се е икономически и после политически.
Но реалността, видима за повечето анализатори, чели съветските архиви, както и за експертите на ЦРУ: без реално да се опитват да догонват огромните военни запаси на Рейгън, СССР удържат военните си разходи почти постоянни през 80-те години, като процент от БВП.
А твърденията, че Москва се е опитала и не е успяла да догони системата за противоракетна отбрана на Рейгън ("Звездни войни"), са не по-малко погрешни. Руснаците не са били ужасени от ПРО и са смятали, че тяхната ракетна мощ би могла да надделее над щита на "Звездни войни", дори ако той случайно проработи.
Оттогава насам външната политика на САЩ акцентира основно върху централната роля на икономическата мощ на Америка. И САЩ все така не се стремят към политически непопулярна дипломация със "силите на злото" с решимост, сравнима с тази на Рейгън.
Големите американски дипломати - Рейгън, Буш-старши, Хари Труман, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър, Брент Скоукрофт и Джордж Шулц, не се бояха да преговарят, да правят стратегически компромиси и да бъдат упорити.
Те имаха вътрешната увереност, че американската мощ позволява компромиси - и че дори след компромиси със "силите на злото", САЩ има предимства, на които да разчита. Рейгън беше прав, че Москва е "империя на злото", но това не спря нито него, нито други големи държавници да се стремят към разумни компромиси в интерес на Америка.
Без добра дипломация няма как Иран или Северна Корея да се откажат от атомните си амбиции
Труман и Айзенхауер са съзнавали силата на икономиката. Те са направили огромни икономически жертви, за да помогнат на Германия и Япония след Втората световна война. Не е имало никакви гаранции, че тези инвестиции ще имат възвращаемост. И все пак от десетилетия тези две държави са сред най-близките и силни съюзници на САЩ.
Куба на Фидел Кастро би се пречупила преди десетилетия, ако Вашингтон не се бе побоял да отвори кранчето на икономиката. Боязънта от впримчването в американски стоки бе истинската причина, поради която самият Кастро не желаеше това кранче да бъде отворено.
Кастро добре съзнаваше, че стратегията на САЩ беше да се използват икономически връзки, за да бъде свален той. Сега враговете на Запада в Техеран и Пхенян си правят същите сметки - и не грешат. Ако бъдем директни, надали можем да очакваме те да изоставят атомното си оръжие или програмите си за разработката му в замяна на икономически примамки.
Те трябва да вярват, че могат да оцелеят без атомните си оръжия - и за да бъдат убедени в това, е нужна блестяща дипломация и компромиси. Алтернативата е война - и вероятно след 11 септември, Ирак и Афганистан, Америка вече осъзнава огромните разходи и ограничения на военните инструменти за дипломация.
20 години по-късно, Русия и САЩ не се избавили от своите исторически митове
Що се отнася до Китай, надали ще се намери и един американски военен експерт със здрав разум, който би отстоявал идеята за сухопътна азиатска инвазия. Надпреварата и сътрудничеството ще продължават основно в икономически аспект.
Със сигурност ще нараства и военното съперничество, но това коя страна ще надделее в бързо разрастващата се глобална борба за доминация ще зависи пряко от това чия икономика ще функционира по-добре.
Сега, 20 години след края на Студената война, и Русия, и САЩ остават обречени - Москва от подлудяващата мисъл за величието, което никога повече няма да може да си върне, и Вашингтон, от неспособността си да се отърси от мита, че военната сила и твърдостта на духа побеждават всичко.
Бъдещето на Русия зависи от способността на лидерите й да преодолеят стремежа си да бъдат нова глобална сила и да постигнат истинска демокрация в страната си. И на Москва й предстои да извърви дълъг път, ако съдим по скорошните протести в големите руски градове срещу манипулираните парламентарни избори.
Перспективите на Америка пък са в изоставянето на триумфалните й митове, след което да пристъпи към трудната задача по подмладяване на дипломацията - и икономиката си.
