"Социален проект за интеграция на хора в интелектуално неравностойно положение и силен властови нагон".
Това изречение може да реши всичките ни политически проблеми! Стига само да го изпишем на сградата на Народното събрание, някъде там над "Съединението прави силата". Тогава цялата малоумщина, която се развива вътре, рязко ще придобие смисъл, юнашките сърца на малкото останали съпротивляващи се ще затуптят в ритъма на социалното състрадание, а 240-те депутати, които ежедневно "работят" там, най-сетне ще имат диагноза.
Само си представете - вече няма да ни се налага и един път на десет години да викаме "Оставка!" пред парламента, ще се разделим завинаги с чувството за вина, че блеем пред глупостта на народните избраници и изведнъж ще се превърнем в първата нация, която доброволно и благородно е поверила цялото държавно управление на най-неграмотните и ментално сакатите си съграждани.
До това решение стигнах, благодарение на младия депутат от ГЕРБ и футболен съдия Стефан Апостолов, в чиито ораторски способности всички се убедихме покрай един запис, полетял волно из социалните мрежи тези дни. На него е запечатано как въпросният тридесетгодишен народен избраник от Симитли се опитва да прочете текст от законопроект, свързан с физическото възпитание и спорта. Казвам "опитва", защото на сричането му не може да се опъне и първокласник.
Депутатът, който според биографичната справка, е магистър по финанси от Благоевградския университет, има сериозен проблем както с пренасянето на думи, така и с някои по-сложни словосъчетания, като "фармакологични препарати и методи" и "нетолерантността в спорта", например. Въпреки че бил владеел няколко чужди езика, сред които английски и френски, научени в езикова гимназия, поне в българския очевидно му убягва смисъла на написаното.
Това обяснява и напълно нелогичното му четене на въпросния текст - със същия успех можеше да прочете готварска рецепта или телефонен указател.
Сричането на футболния рефер и настоящ депутат Апостолов в един момент е толкова трогателно, че дори водещата на заседанието Нигяр Джафер го прекъсва, за да му помогне да преодолее тази висока лингвистична бариера и като търпелив и добър начален учител да произнесе думите препъни-камъни вместо него. Мил пример за депутатска взаимопомощ! Стоплящ сърцето момент на осъзнаване колко толерантно към необразоваността на управниците ни общество сме.
Тук сарказмът ми се изчерпва. Защото вече не ми е смешно.
Не ми беше смешно, когато депутатка от ГЕРБ Диана Иванова четеше VII-ми блок на "АЕЦ Козлодуй" като Ви-Ай-Ай. Или когато министър-председателят Бойко Борисов заяви, че любимата му книга е "Винету".
Не ми е забавно, когато простотията бива рекламирана като "естественост" и "непринуденост". Не ми е весело, когато ниската образованост и неграмотността се превръщат в условие за политически възход.
И понеже съм от хората, които бяха възпитавани, че "науката е слънце, което във душите грей", се опитвам да си представя каква ще е тая наука, дето се преподава в университетите ни, след като цял депутат с университетска диплома пелтечи връз един елементарен текст от високата трибуна на българския парламент.
Каква ще да е тази езикова гимназия, която следва да го е научила на поне два европейски езика, ама някак е пропуснала да го подготви на майчиния му такъв. И какво ще да е това начално училище, което не е забелязало, че едно момченце слаломира между класовете нагоре-нагоре, докато вече на трийсет години и от катедрата на Народното събрание един ден с мъка чете: "предоставени теи пълномо щия и ресурсивотделни системи"...
Най-тъжното от целия всенароден смях около неграмотността на депутата Апостолов е, че от това нищо няма да последва. На нас, българите, ни е важно да имаме общ високопоставен типаж, на когото дружно да се подиграваме. Едно време такъв ни беше Бай Тошо. Образът му десетилетия наред предизвикваше народното творчество, което избуя в цяла поредица от вицове за въпросния Първи и неговите изяви.
После с Жельо Желев, Петър Стоянов, Сакскобурготски и сие президенти и министър-председатели се опитахме така да се шегуваме, ама не ни се получаваше - те все пак бяха наистина образовани хора. Затова там го ударихме на елементарно осмиване по външни белези и класически обиди - тоя бил жаба, оня кон, третият - мадридски хитрец…
И ето днес, политическият хумор от времето на соца взе отново да се връща като жанр. Гледаме си ги управниците и голям смях пада! Седмица няма без да излезе поредна подигравка над нечия депутатска претенция или управленска излагация.
Смеем си се ние, а не си даваме сметка, че сме се превърнали просто в едни бутони за проветряване от зародило се народно недоволство и рестартиране на гражданското търпение.
Та и сега така - ще се посмеем над Апостолов, пък ще ни мине. Чел, не чел, той ще си остане депутат, ще си срича там законопроектите, от които и бъкел няма да разбира, и ще определя политиката в българския спорт. Няма дори да се засрами.
Ако някой от ПР-ите успее да го опази от обичайната за този вид излагации публична сръдня, ще помълчи известно време, а скоро след това из жълтите медии ще завалят статии за него. В тях ще се разказва за куп несъществени неща - как му завиждат за красивата съпруга, от какъв здрав управленски род идва, колко добър финансист е, как реферството е в кръвта му и ФИФА не може без него.
Постепенно народонаселението ще потъне в тази нова приказка за поредния "успял у нас млад човек", ще се успи и напълно ще забрави, че на същия този интелектуал все още му е трудно да прочете думата "фармакологични".
Човещинка, какво да го правиш...
Лека нощ, народе!
Хубаво се наспи, че да имаш сили утре още да се смееш!
