Президентът иска избори. Отново. Преди няколко месеца, когато правителството на Борисов вече си тръгваше, той пак искаше избори.
Какво прави обединителят на нацията? В момента я разделя. А какво направи, за да я обедини? Първо "свали" политическото си доверие от правителство, което беше едва на 10 дни. Второ, направи един неумел или пък нарочно провален опит да свика КСНС. И трето призова за нови избори.
От началото на годината България се управлява от три правителства. Ако сега има избори, до края на годината те ще станат поне пет. Две от тях – на Плевнелиев. Интересен прочит на конституцията. На това той казва обединение и стабилност.
За разлика от него, аз участвах в последния дебат за България в Европейския парламент. Думите "фалшифицирани избори", "незаконно подслушване", "мафия", "злоупотреба с власт", наистина звучаха в Европейския парламент. Но не сега, а при други изслушвания за ситуацията в България. Тогава на власт беше друго правителство – това, от което той произлиза.
Преди изявлението на президента спорих с известна журналистка. Тя попита може ли той да поиска избори. Аз много убедено говорих, че президентът трябва да изчерпи всички свои възможности за въдворяване на стабилност и предвидимост в страната.
Представях си,че той ще призове ГЕРБ да се върне в парламента, както го правят всички европейски политически семейства, ще формулира 3-4 важни за страната въпроси и ще започне публични консултации по тях, включително по промените в Избирателния кодекс.
Ще очертае перспективата за следващите месеци, след като партийните водачи и министър-председателят не го правят. Ще подготви добре следващото заседание на КСНС и ще покаже, че е лидер, който има визия за България. А дано, ама надали, както се пее в един модерен летен хит.
Президентът очевидно се води от една цел
– да бабува на "новото дясно". На онези познати лица, някои откровено свързани с президента или неговото правителство, които искат някакво ново дясно, без Костов и Нейнски, без Кунева и Борисов.
Само че тези хора още не смеят да си излъчат лидер, който да хване мегафона, а търсят обединение на изтъркания терен на антикомунизма. Плевнелиев е загрижен за тях. Както и за Борисов, който не може да оцелее дълго в опозиция и усеща как партията му се разпада. Подобно бабуване е всичко друго, но не и обединяване на нацията.
Хората на жълтите павета днес
не са нито онези, които протестираха срещу правителството на Борисов, нито другите, които излязоха срещу назначението на Пеевски. Тогава протестите бяха и под президентските прозорци. Сега протестират правилните – тези, които той определи като симпатични. Някой трябва да обясни на президента, че подобни ангажименти неизбежно ще повлекат надолу самия него заедно сподкрепяните от него политически инженери.
Ако съм на мястото на ръководството на БСП, не бих чакал да ме подканят за избори. Не заради призивите на президента Плевнелиев, а заради безотговорното поведение на ГЕРБ, което прави Народното събрание зависимо от Сидеров. Веднага или догодина през май. Тогава обаче ще гласуват само твърдите привърженици на партиите (тези, които ги имат).
А президентът Плевнелиев пак ще призове за нови избори, този път заради слабото участие. И така, докато желаната от него партия влезе в mарламента. Или докато на хората не им втръсне от "лидерството" на държавния глава.
