Никоя международна образователна конференция не е пълноценна без упоменаване на Финландия. Откакто оглави международните класации по образование, страната бива възхвалявана непрестанно като модел за реализация на образователната система.
Финландия е практически рекламно лице на образователната реформа и делегации от цял свят са пристигали в страната, за да се учат от нейния пример. Една от основните тези, свързвани с държавата, е, че може да се постигат високи резултати без строго регулирана система на тестове и проверки.
Това е държавата, в която децата не започват училище, докато не станат на 7 години, имат най-дългите ваканции и накрая се къпят в одобрението на целия свят, когато оглавяват таблиците с резултати от международните тестове PISA.
Но дали не започва да пада блясъкът от имиджа на Финландия като образователна свръхсила?
По-скоро подобна на азиатски тигър
Изследване на Габриел Хелер Салгрен, директор по проучванията в Центъра за пазарна реформа в образованието, твърди, че образователните стандарти във Финландия са в упадък.
Според него е голяма грешка да се приписва успехът на Финландия на либерална култура без таблици с класирания или формална учебна програма и предоставяне на голяма автономия на учителите. В доклад, публикуван от десния мозъчен тръст Център за изследвания на политиките, Салгрен твърди, че отличните резултати на Финландия в тестовете PISA от 2000 г. са постигнати на база по-стара, много традиционна образователна система, която е била част от процеса на изграждане на нацията.
Но не това е имиджът на Финландия, който образователните експерти желаят, допълва той. Вместо това, когато Финландия беше с най-високи резултати в Европа, примерът й беше използван като "контрааргумент" на успеха на източноазиатските образователни системи в Сингапур, Шанхай и Хонконг.
Докато те се приемат като успешни заради усърдната работа и мъчително дългите часове на обучение, Финландия е възприемана за начин да се постигне успех с много по-креативен и не толкова централизиран подход.
Салгрен, който е лектор в Лондонската школа по икономика, казва, че "никога не е имало реални доказателства" в подкрепа на този имидж. "Да се гледа на системата на Финландия сега, без да се обръща внимание на историята й, е твърде опростенческо."
Вместо да е противоположност на източноазиатските държави, според него в много аспекти Финландия е приличала на тези изгряващи икономики.
Сравнена с нордическите си съседи, Финландия се е развила "късно", била е много по-бедна и с много по-ниски нива на образовани хора в началото на XX век.
Подходът на Финландия да инвестира масирано в образование и да наблюдава бърз напредък в много отношения прилича на модела на "тигровите" икономики в източна Азия, отколкото на по-бавния напредък в Западна Европа.
"Легенди"
Проучването на Салгрен твърди, че има нежелание да се признае, че образователната система на Финландия, в която са се изучили много от успешните учители, е била много структурирана и централизирана.
Той цитира изследователска група от Великобритания, посещавала училища във Финландия през 1996, няколко години преди тестовете PISA да привлекат вниманието на света към училищата в страната.
"Преминавахме от училище в училище и виждахме почти идентични уроци - можеше да разменим учителите и децата вероятно не биха и забелязали разликата," са заявили учените от Източноанглийския университет, наблюдавали тогава как функционира финландското образование.
Друго изследване оспорва това, което по негови думи са "погрешни разбирания и погрешно представяне" на успехите на Финландия в тестовете PISA.
Тим Оутс, директор по изследванията на оценяването в изпитната организация Cambridge Assessment, е публикувал доклад, наречен "Финландски легенди", в който оборва митовете за финландската система.
Образователен туризъм
Оутс коментира, че вълните от "образователни туристи" след успеха в PISA тестовете не са обърнали внимание как системата се е подобрила.
"Те слизат от самолета и питат финландците за системата през 2000 г. - не каква е била тя през 70-те и 80-те години, когато стандартите са се повишавали."
Той също така предупреждава за тенденция хората да използват образователната система на Финландия като начин да потвърдят за себе си това, което желаят да намерят в нея.
Твърденията, че във Финландия няма образователен инспекторат и национално тестване представят непълно нещата, заявява Оутс. По негови думи е имало строга система за отговорност и инспекция, както и събиране на данни.
Разликата спрямо системата например в Англия, казва Оутс, е как тази информация се използва - например във Финландия резултатите от изпити не се публикуват в официални училищни списъци с класирания, както това се прави в Англия.
Подвеждащо е и да се счита, че няма "решаващи всичко" изпити или академичен подбор, коментира той; постъпването в някои средни училища зависи от резултати от тестове и изпити.
Оутс твърди, че е "безнадеждно късогледство" да се приема системата във Финландия като модел за високи нива на автономия.
Финландия е изправена пред поредни спорни промени, този път в посока отказ от традиционното преподаване на предмети
Салгрен междувременно предупреждава за упадък на образователната система. Финландия вече не е в топ 10 по математика в PISA тестовете, след като беше на второ място през 2003 и 2006.
Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР и създател на PISA тестовете, отхвърля този анализ.
"През 60-те години, Финландия беше със средни резултати в най-добрия случай, а тогава образователната система е била много традиционна," казва Шлайхер.
"Финландия промени системата си едва в края на 70-те и 80-те години и точно тогава започнахме да регистрираме възход в резултатите. Спадът в последно време е доста скромен," твърди той.
Оутс казва, че проблемът е в това, че хората използват Финландия като повод да водят собствения си национален образователен дебат, без реално да се замислят какво точно е направило Финландия различна.
"Хората са сериозно подведени от истории, разказвани от тези, които виждат Финландия от своя, ограничена гледна точка," коментира той.
