Пиша този текст, не за да привлека внимание към обществен проблем, а като израз на безсилие - безсилен съм да накарам служителите в общината да си свършат работата.
Служителите, които са поставени там от съветниците, които аз съм избирал. Служителите, които се изхранват с парите от данъците, които аз плащам. Служителите, които никой не избира, никой не контролира и никой (или поне аз) не може да накара да свършат нещо полезно.
Училището ни организира (за втора поредна година) турнир по дебати за ученици. Национален турнир. В който участват отбори от кажи-речи всички действащи училищни клубове в страната.
Цялата организация на турнира - от регистрация и координация на отборите до настаняване и осигуряване на награди - се прави от двамата учители, които се занимаваме с тази дейност в училище. Правим това в свободното си време. Без допълнително възнаграждение. Без да хленчим и да се оплакваме колко ни е тежко.
Имахме глупостта да помолим община Русе за съдействие. Искахме да покрием разходите за настаняване на гостуващите ученици и да им осигурим някакви (макар и дребни) награди.
Мислехме, че след като организираме национален турнир на територията на Русе, по някакъв начин допринасяме за имиджа на града, и се надявахме на някаква подкрепа. Свързахме се с представители на община Русе около месец преди миналогодишния турнир. Отказаха ни. Било твърде късно. За да получим финансова подкрепа от общината, трябва да се мине през сложна процедура (включително гласуване на Общински съвет).
Съобразихме се с бюрократичните особености. Придвижихме неодбходимата документация още през ноември, за да бъдем включени в дейностите, одобрени от общината. Надявахме се поне за тази година "подкрепата" на общината да е малко повече от благословия.
Още от март началникът на отдел "Образование" в общината, Сашо Щерев, започна да тръби на всеослушание как училището ни щяло да получи 1200 лева. 1200 лева, необходими, за да се покрият разходите за настаняване на участниците, и, с малко късмет, да им осигурим поне едно хранене за трите дни, през които ще работят без почивка. 1200 лева, които най-вероятно са по-малко от месечната заплата на г-н Щерев. 1200 лева, за които целият град научи, че вече са на практика дадени и изхарчени от училището.
Допреди два дни, когато г-н Щерев най-спокойно обяви, че пари няма. И няма и да има. Да се оправяме сами.
Майната му. Ще се оправим. И миналата година се оправихме. Ще намерим начин да съберем необходимите средства. И ще проведем турнира на ниво. Както е редно. Цялата тази дандания обаче ме накара да се замисля: защо са ни хора като г-н Щерев?
Едно от задълженията на отдел "Образование" към общината е да организира младежки прояви по актуални теми. Само че турнирът не се организира от общината. Организират го двама учители. В случай че се чудите дали тематиката е актуална - турнирът тази година се провежда под надслов "Българското образование - проблеми и перспективи". (И това ако не е ирония...)
Друго от задълженията на отдел "Образование" е да съдейства за осъществяването на такива състезания. Явно обаче и това е много - общината не може да отдели никакви средства, за да подкрепи турнира. А и май изобщо не се интересува от такива дейности.
Трето задължение, макар и не фигуриращо в никакви документи, е моралната отговорност да се спазва дадената дума. Или, ако и това не е по силите на общината и г-н Щерев, поне да не се разпространява невярна и подвеждаща информация. За съжаление обаче отдел „Орбазование" не може да се справи дори и с това.
А мен ме е яд, защото съм безсилен. Безсилен съм, защото ме управляват Сашощеревци, които никой не е избирал - те се назначават с конкурси. Безсилен съм, защото Сашощеревците са вечни в администрацията - когато изтече мандатът им на една позиция, назначават ги на друга.
Безсилен съм, защото Сашощеревците не правят нищо полезно и затриват с безхаберието си полезната работа на другите. Безсилен съм, защото в Русе и в България е пълно със Сашощеревци. И защо са ни?
