Нищо не зависи от нас, тая държава никога няма да се оправи - това е хленчливият лайтмотив, с който възпяваме апатията. Апатията, която ни отчуждава от собствения ни живот. Апатията, заради която не гласувахме в неделя.
Референдумът мина, но за него ще се говори още дълго. Очакват ни няколко месеца, през които всички ще се изкажат по темата - гласували и негласували, политически лидери, прилежащите им политолози и социолози и независимите такива, жителите на Белене и Козлодуй, ромите и националистите, предводителите на подписки и инициаторите на антиподписки.
Парадоксалното в случая е, че тъкмо встрастеното до запененост или аналитичното до скодоумие говорене издават всичката многолика апатия, превзела от години българското общество. Демотивацията да се участва в референдума е същата като останалите, които ни отчуждават от собствения ни живот. Възпяваме я с хленчливия лайтмотив, че няма смисъл, че нищо не зависи от нас, че тая държава никога няма да се оправи.
"Нема пари, нема гласуване"
Защо няма смисъл ли? Защото в основен и единствен хоризонт от години наред и на всички равнища се утвърждават единствено и само парите, те се отъждествяват с авторитета и щастието. При това не кои да е пари, а придобитите с удар или измама, заграбените безнаказано, демонстриращите новобогаташки лукс и дебелашко благосъстояние.
Почтената работа, дори общественополезна, дори свръхквалифицирана и прецизно свършена сякаш не обслужва нито елементарното съществуване, нито представите ни за добра реализация. Все по-често се превръща и в обект на присмех и (само)презрение. Трудиш ли се честно, понякога и на две-три места, за да вържеш двата края, значи си минат, пълен бунак, изпързалян от съдбата. Особено сред младите се разрастват лентяйските нагласи и развращаващите възгледи от типа "Да не съм луд да работя за петстотин лева". Повечето роми го преформулираха на "референдумен език" така: "Нема пари, нема гласуване". Тук някъде, в отпадането на почтеността от всички ценностни скали, е първият източник на апатичните нагласи сред българското общество.
Защо нищо не зависи от нас ли? "Защото всичко е заговор и привидност: пряката и представителната демокрация също" - убедени са повечето българи. Множеството тиражирани лъжи по време на предреферендумната агитация предопределиха не само ниската избирателна активност, но и усещането за липса на уважение към мислещите аудитории. Недоскалъпеният и рестриктивен закон, приет от предишния парламент, озъбеният интерес на разни енергийни лобисти, петимни да "увиснат и на тая жица" като посредници, и разпространяваните слухове - всичко това сгъсти атмосферата на злорадо ожесточение.
Провеждането на референдума като че ли бе употребено най-вече за взаимонастървяването на хората по политически признак, а крайните резултати от масовото неучастие бяха разчетени от повечето партии като победа над опонента и врага.
Какво се иска от нас?
В дискусионно студио известна журналистка обясни, че не е гласувала, защото чака времето, "в което не само ще бъдем питани, но ще бъдем и чути". Но едва ли има шанс това време да настъпи, ако не съучастваме в него, ако не го предизвикваме активно, ако не го изискваме властно. От нас зависи, дори и да не бъдем питани - последните примери са отстраняването на набедения "анголски професор" от управителния пост на фонд "Научни изследвания" и поисканата оставка на министъра на просветата Сергей Игнатов.
"Тая държава", както наричаме страната, в която живеем и отглеждаме децата си, може да се оправи само ако се припознаем като нейни граждани, а не като нейни врагове. Но с това изречение започва друг наръчник, а не наръчникът по апатии, в какъвто превърнахме референдума.
Какво точно има да се оправя? Говорите за "оправянето" все едно това е еднократен акт, който ще изтрие всичко отрицателно от България. "Оправянето" е процес, процес в който участваме всички. Процес, който минава през различни флуктации и реално не спира никога, понеже винаги има различни проблеми. Когато на едно място живеят повече от 1 човек, винаги има проблеми за разрешаване. Няма държава, където да няма проблеми или поне не съм попадал на такава. Колкото до хленченето за "мутри, комунисти, политици, крадци и т.н." така и не разбрахте, че всички ние сме именно тези хора, които плюем и обвиняваме.
Защо ли вече не гледам сериозно на реторичните въпроси? Защото тези, които ги задават не търсят истината, а обикновено назидават или се оправдават. Когато всеки поеме отговорността за собственото си оправяне, след време ще възникне и нуждата от държава - общност основана на правила. До тогава всеки който няма задръжки, ще влачи според поста и възможностите си остатъците на нашето наследство, като се почне от "желязо" и продукция от полето и се стигне до плажове, дюни, върхове, предприятия и еврофондове. Липсата на вяра и страх от Бога, както и на здрави семейства ще продъжава да ни дели на вълци и овце, на тарикати и балъци, на управляващи и роптаещи. ....докато не отидем на по-добро място
Като цяло съм съгласна, че апатията не води до нищо положително, но според мен същият ефект имат и действията, продиктувани единствено от желанието "да участваш". Лично аз не гласувах на референдума, защото изобщо не се смятам за компетентна да дам мнение по този въпрос. Смятам, че темата за ядрената енергия е преди всичко икономическа, а там където става въпрос за икономика, политиката и емоциите нямат място. Трябваше някой да седне с молива и да почне да смята - колко е похарчено, каква инвестиция ще е необходима, след колко време ще се възвърне. Но това трябва да е някой, който има компетентен отговор на доста въпроси - като например доколко на зелената енергия може да се разчита в дългосрочен план (защото зелена, зелена, ама и тя нанася поражения върху околната среда, и то не съвсем малки, така че може би има някаква идея и тя да се ограничи в бъдеще време), какво правят съседите като мощности в момента и какво предвиждат, на какви цени ще бъде чуждото, как стои въпроса с преноса (сега и за в бъдеще), кой от основните играчи е срещу нас (знам за Франция, но дали е само тя?) и кой би ни подкрепил, и т.н. Накратко - ясен и точен анализ на това какво се случва в енергетиката на световно, европейско, балканско и българско ниво. И понеже не мога да го направя, нито има на чии такъв да се доверя (уточнявам, не би ми минало през ума да се доверя на политик за икономически анализ), нито изобщо смятам за правилно политици да оставят подобно решение на чувствата на баба ми към Бойко, ето, за това не гласувах. Очевидно е, че решението за АЕЦ е избор между две злини. Но абсолютно не съм съгласна да го правя аз, защото на някого не му изнася кабинета му да си върши работата и да прави отговорни, но кофти избори към края на мандата си. Защото не искам някой да се опитва да ми вмени значимост, тогава когато категорично я нямам, и да ми я отнема за въпроси, по които мога да дам правилния отговор, но той няма да му е изгоден. И в още по-общ план - смятам, че ако все пак България се оправи, то ще е тогава, когато масово хората започнат да вършат само това, от което разбират, и то отговорно и почтено. Не казвам, че ако не знаеш нещо не можеш да го научиш, но поне докато това не стане, е по-достойно да си мълчиш. Освен за футбол и жени, все пак трябва да ни остане нещо традиционно.
Лично за себе си мога да кажа, че не гласувах по 3 причини: 1) Въпросът не беше ясен. 2) На всяка едно изказване излизаше и контра изказване и в крайна сметка не разбрахме по-евтин ли ще е тока, колко в крайна сметка ще струва и т.н. 3) Най-важното - не мисля че България може да си позволи с тази икономика строеж на атомна централа. Това е все едно да питам жена ми искаш ли да си купим Бентли при положение че мога да си позволя най-много Пежо. И да, в крайна сметка конкретно за този референдум нищо не зависеше от нас. Дори и при 100% "Да" могат да не построят централа и при 100% "Не" могат да я построят. Това си бяха чисто и просто едни безмислено изхарчени милиони. П.С. Ако референдумът беше за цигарите щях да гласувам.
Можем , можем да се оправи всичко в България, но Конституцията трябва да се барне, която в момента и да я нарушиш никой няма да те закачи. Народния преставител да се избира със задължителни отговорности, и ако ги наруши, да си ходи. И да не избират други институции а да пишат само закони. Президента да се избира пряко и да назначава правителство, правителството изпълнява законите независимо и отговорно. Съдебната власт да се избира пряко от народа и наистина да е независима. Тези дето нямат основно образование да нямат право да гласуват. Има и други неща, но това е в основата на нашия разпад като общество.
Абе може. Ама се иска повече кураж. А не само да си хортуваме по форумите. Вижте какво направиха младите учени.
Цял свят знае, че България е комуноидно-мафиотска държава управлявана от червените генерали от ДС и МВР и техните марионетки( "олигарси", бивши и настоящи мутри, политици, магистрати, шофьори и хомо любовници на партийни величия и т.н)...Създадоха си групировки, създадоха си партии , които само се сменят за заблуда на широката публика и на света, че уж има демокрация.Докато кукловодите и техните креатури са живи, България бял ден няма да види...
http://www.nenovinite.com/news.php?action=view&ID=2400
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него: - Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега. - Вие се намирате на въздушен балон н а 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина. - Вие сигурно сте програмист? - Да, как се досетихте? - Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте. - А вие навярно сте мениджър? - Да, и как се досетихте? - Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
Благодаря, Джорджи!
Ще се оправим, когато добродетелта и притежателите и станат толкова много ,че да започнат да задушават ,подлостта и поддръжниците и ! Малко ще го разберат ,а малцина ще повярват ,че само така може да се получи!