Връщането на Фидел Кастро в публичния живот след четиригодишно отсъствие предизвика разнопосочни емоции в Куба. Неговото появяване изненада хората, които с нарастващо отчаяние очакваха реформите, обявени от брат му Раул. Докато едни фантазираха около завръщането му, други се тревожат какво ще се се случи по-нататък.
Завръщането на прочута личност е позната тема в живота, както и в литературата - помислете за Дон Кихот, Казанова или Хуан Доминго Перон. Но друга позната тема е разочарованието - на онези, които открият, че човекът, който се е върнал, вече не е човекът, който си е тръгнал, или поне не е този, когото помним.
Често има чувство на безнадеждност около онзи, който настоява да се върне. Фидел Кастро не е изключение от това несъвършенство, присъщо на римейка.
Човекът, който се появи на годишнината от Деня на революцията миналата седмица няма прилика с жилавия войник, който предаде властта на брат си през юли 2006. Заекващият старец с треперещи ръце е бледа сянка на военния лидер с гръцки профил, който, докато милиони скандираха името му на площада, помилваше, обявяваше екзекуции, прокламираше закони, необсъждани с никого, и декларираше правото на революционерите да правят революции.
Въпреки че отново бе надянал маслиненозелената си риза, малко бе останало от мъжа, който запълваше безкрайни часове от телевизионните програми, държейки в напрежение хората от другата страна на екрана.
Големият оратор от далечното минало сега се среща с млади хора в мъничък театър и им чете резюме от своите последни размишления, вече публикувани в пресата. Вместо да всява страх, който кара и най-смелите да треперят, той предизвиква в най-добрия случай болезнено съчувствие.
След като една млада репортерка кротко зададе въпрос, тя изказа най-голямото си желание: "Може ли да ви целуна?" Къде е пропастта, която в продължение на толкова години и най-смелите не смееха да прескочат?
Забележителен знак, че завръщането на Фидел зад микрофоните не върви добре бе това, че даже брат му отказа да повтаря мрачната му прогноза, направена в последната му реч в парламента, за ядрен армагедон, който щял да започне, когато САЩ предприемат военно нападения срещу Северна Корея или Иран.
Много наблюдатели изтъкнаха, че човекът, познат като Върховен вожд (исп. Lider Maximo), е слабо квалифициран да се справи с безбройните проблеми в собствената си страна, но се втренчва в прашинката в окото на другите.
Този модел е познат - дискусии за световните екологични проблеми, изчерпването на капитализма като система и отскоро прогнози за ядрена война. Други съзират в неговото видимо безразличие към проблемите в Куба някакво завоалирано безпокойство. Тази позиция не отчита максимата: "Даже и да не критикува", щом Цезар не аплодира, нещата не са наред. Немислимо е, че Фидел Кастро не осъзнава апетита за промяна, от който е обзета кубинската политическа класа, трябва да си наивник, за да вярваш, че той одобрява това.
В продължение на години животът и препитанието на много хора зависеше от жестовете на ръцете му, от начина, по който си повдигаше веждата или си мърдаше ушите. Сега наблюдателите на Фидел го виждат непредвидим и мнозина се опасяват, че може да се случи най-лошото, ако му хрумне пред телевизионните камери да се обяви срещу реформаторите.
Може би затова нетърпеливата нова порода вълци не иска да подклажда гнева на стария командир, който скоро ще навърши 84 години. Неколцината, които възнамеряват да въведат по-радикални промени, сега са се свили в своите сфери на власт в очакване на следващото заболяване.
Междувременно онези, които се безпокоят за оцеляването на "процеса", са под тревога заради заплахата, която представлява сегашното му поведение за мита за кубинската революция, персонифицирана от 50 години единствено в този човек. Защо той не си стои тихо у дома и не ни остави да работим, смятат някои, макар и да не смеят даже да прошепнат това.
Вече бяхме започнали да си го спомняме като нещо от миналото, което бе благороден начин да го забравим. Мнозина бяха склонни да простят неговите грешки и провали. Те го бяха поставили на нещо като сив пиедестал на историята от 20-я век, улавяйки лицето му в най-добрия му миг заедно с други прославени мъртъвци. Но внезапното му завръщане обезсмисли тези усилия. Той излезе отново отпред, за да демонстрира безсрамно своята немощ и да оповести края на света, както и да ни убеди, че животът след него би бил лишен от цел.
През последните седмици той - който на времето бе наричан Единствения, Коня или просто Той - ни се представи лишен от своето завладяващо обаяние. Но въпреки че още веднъж е в новините, вече е сигурно: Фидел Кастро, за щастие, никога няма да се върне.
