Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
Цецка Цачева ви циганска!
Социализъм, а? Не, мерси. Мерси и за кюфтетата...
Като чета статии за социализма имам чувство , че не съм живял там т.е в социалистическа България. Когато една статия започне с неверни неща, как да чета по нататък. Ако писачката на статията беше учила 1985 година нямаше да напише че УПК е задължително за тази които няма да учат висше образование. УПК беше задължително за всички завършващи гимназия и даваше занаят за да си подготвен за работа ако не започнеш да учиш по нататък. Е какво му е лошото не знам. Но след редовете за УПК аз вече не мога да приема нищо от статията за вярно, явно е художествена измислица. То като министър Москов за дето през 70-те години е чувал за кочани с извинителни бележки от плод-зеленчук. Ами министъра е роден 1970 и явно още в трети клас неговите съученици се занимавали с извинителни бележки. Яко а!
Драги Иван Не се сърдете- очевидно има мнения крайни и не толкова крайни. И очевидно различните хора са живели различно.- Има една прочута фраза на ТЖ за 2-те Българии...
Мдаа - свобода на словото. Толкова лъжи събрани на едно място. 27 вече години - самоизяждане и подмяна на историята.
Искам някой ден да видя картината на това минало и настояще без боите на гнева, без боите на страха , без боите на презрението и без боите на завистта...
А-а-а, не, Иване. Не е глупаво. Добре е нещата да се знаят такива, каквито са били, а не каквито им се ще на някои. Но дори и да не пишете - ти и Алилуйщина, подобни измислици като горния текст също вършат работа. Така и не разбраха колко добра реклама на соца представляват те всъщност, за това и продължават. Някой долу спомена, че държавата ни 1989 г. фалирала. Фалит на държава е пълен нонсенс, но хайде, това ние икономистите го знаем, но е добре да го знаят и други. Освен това - на 10-ти ноември 1989 г. България има 8.5 милиарда долара външен дълг, но и близо 4 милиарда вземания - от Ирак, Либия и т.н. В момента дългът на България надхвърля 50 милиарда. Е, значи досега трябва да сме фалирали още поне 5 пъти. А тогава, при 8.5 милиарда дълг България имаше 100 милиарда активи. Сега - вече няма почти нищо, ако не се брои земя, съоръжения в инфраструктурата и пр. До 1989 г. Чуждестранните банки буквално се натискаха да ни дават кредити, защото знаеха добре, че връщането им със съответните лихви е гарантирано. Тато, естествено знаеше, че тук трябва да се внимава и за това гледаше да не прекалява. Просто - и те доволни и ние доволни, но - по мъничко. Не по много. За съжаление, точно в края на 80-те беше момента, когато на световния финансов капитал започна да му става тясно и реши да започне експанзия. Просто нямаше друг ход. След това знаем какво последва. А като говорим за "фалити" на държави - първото, с което трябва да започнем са САЩ.
Добре, историята явно е доста поукрасена. Но , от друга страна, не разбирам, кое е вярното за сега: /Алилуйщина/ Нека само си представим как би изглеждала икономиката на България без АЕЦ Козлодуй и другите електроцентрали, без енергопреносната система, без Нефтохим, Соди - Девня, Стомана - Перник, корабостроителниците, тютюневите и фармацевтичните предприятия, циментовите заводи и т.н.. На фона на завещаното от времето на социализма, построеното през последните 20 г. направо бледнее. Не знам да е вдигнато и едно структороопределящо предприятие, добре че се разви строителството, което "изми" очите на стореното от последните правителства. Добре е, че се намериха западни фирми, които инвестираха за модернизирането на построените преди много години заводи. ИЛИ /драги Иван/ Единственото, което имаме сега, е един полу-Козлодай и нищо друго, ако не се броят няколко колбасарници и мандри.
Също така, при впечатляващата статистика и класации, защо хората масово не са искали социализмът да остане, а с такава бурна радост са приели падането на системата? Обективните показатели явно не съответстват на субективните усещания на МНОЗИНСТВОТО от хората. Все едно, да ми дадете данните за промишлеността на Индия, а да не споменете в каква ужасна бедност живеят големият процент от хората там.Не казвам, че хората тук са живели в ужасна бедност, но просто има важни неща, които такава статистика не засича. Също така, струва ми се, че основният проблем е бил полу-военизираният х-р на онази система: от наличието на големи привилегировани институции до всекидневни детайли и изисквания към непривилегированите...
Възможно ли е една малка държава да бъде независима? Възможно ли е една малка държава да просперира, без да замърсява природата си с тежка промишленост и без да унищожава селското си стопанство? Възможно ли е една малка държава да бъде неутрална? Възможно ли е една малка държава да бъде демократична? Да, възможно е. -Отг. Швейцария
А не е ли било по-добре да завърши Първа английска и да го приемат без изпит в МИО? Или да завърши СУ и да го вземат направо в "редакцията на мама/татко"? И това не е ли влияело доста негативно на нагласите на останалата част от населението? На кого да се сърдим по-напред? "Е, ама това е било за една малка част".- Коя? "Ама те са били заслужили."- Дали? "Ама, те сега не живеят добре. " Нима? "Ама те всичко с талант и акъл."- Моля?
Е, това беше много задоволителен отговор. Благодаря. Но шлосер не ми се става, определено. Как ли се става собственик на предприятие?
А банкер как се става?
Искам да кажа- овърнайт... Иначе- не гладувам, определено.
Та, така с циганските кюфтета, чалгата и техните производни...