Мойсес Вердузко не крие, че е изучил занаята на оцеляване в битки от тинейджърските си години, протекли в компанията на улична банда близо до Лос Анджелис. Отново у дома в размирния западен щат на Мексико - Мичоакан, сега Вердузко и други като него израснали в САЩ воюват с картела Рицари Тамплиери.
22-годишният младеж прекарва по-голямата част от живота си в средите на работническата класа в град Хоторн, Калифорния, но американските власти го депортират в Мексико преди няколко години заради наказателна присъда. "Това е много по-добре", казва той, предпочитайки живота в мексиканската провинция пред гангстерския живот в Калифорния.
„Тук може да вършиш правилните неща в твоя град, докато всички банди в САЩ просто те водят или към затвора, или към смъртта", изтъква той.
Вече 11 месеца въоръжени цивилни, наричащи се „самозащитници" или милиции за самоотбрана, опитват да противодействат на „тамплиерите" и тяхната хватка над крайбрежни долини на Мичоакан. Последните успехи на местните срещу клана разпалиха старите страхове от гражданска война, което накара президентът Енрике Пеня Нието да изпрати хиляди войници в региона, за да пазят враждуващите страни една от друга.
Независими анализатори преброиха, че гангстерските борби струват 80 000 човешки живота в Мексико - и всичко започва в същите тези градове преди седем години. Мичоакан все още е язва за правителството, превръщайки се бързо в най-неприятния източник на главоболие за Пеня Нието.
Регионът неслучайно е известен като „Горещата земя" - и отдавна там се произвеждат плодове, зеленчуци и ... кристален метамфетамин за мексиканските и американските клиенти. Именно търговията с последната стока - дрогата - се контролира основно от „тамплиерите".
Добра воля
След години отвличания, изнудване и мъчения, извършвани от „тамплиерите", хората просто искат да работят на спокойствие, коментира Аарон Санчес, чиновник в търговския град Нова Италия, който миналата седмица бе „превзет" от местните милиции след престрелка с гангстерите. "Правителството не е в състояние да се справи със ситуацията, така че ние, като народ, трябваше да направим това", убеден е той.
Лидерите на „самозащитниците" твърдят, че в техните редици от стотици доброволци няма достатъчно младежи, израснали в САЩ. Вердузко и приятелите му от южната част на Калифорния обаче казват, че броят им е значителен.
Един от бойците в милициите се представя за американски военен ветеран, който се върнал в Мексико, за да помага на обикновените хора срещу жестоките картели. Той призна, че има много такива като него, но си тръгна без да даде подробности.
"Тук сме, за да защитаваме хората. Те ни казват всичко, от което имат нужда", допълва 20-годишният Адолфо Силва, отгледан в Санта Ана, Калифорния. Той се определя като боец - партизанин, а походът срещу „Рицарите Тамплиери" му напомня за уличните битки в Калифорния. Разликата е, че в Мичоакан приемаш това по-навътре в себе си.
Или както Силва сравнява: "Там може да отидеш да гледаш такъв филм на кино. Тук ти живееш в този филм. Аз го живея". Младежът сам напуска Калифорния, тъй като го заплашват обвинения за наркотици. В Мексико го очаква сага, която наистина е достойна да бъде екранизирана като следващ блокбъстър на Marvel - обикновени хора срещу някаква странна и зловеща сила.
Мрачните герои в историята взаимстват името си от небезизвестния средновековен католически орден - Ордена на тамплиерите - след отделянето им преди няколко години от друг мощен картел. Тогава те обещават да защитават местното население от "материализма, несправедливостта и тиранията".
Това дори е записано в техния кодекс под формата на книга, украсена с изображения на качулати рицари и червени кръстове. Новите „тамплиери" обаче са безмилостни, когато врагове пресекат пътя им
Вердузко и Силва са сред стотиците млади мъже, които лагеруват в магазин със спуснати кепенци в покрайнините на Нова Италия - на около 20 мили от базата на „тамплиерите" в Апатцинган. Полюшквайки пушки AK-47s и AR-15, повечето от „самозащитниците" се крият под сенките от тропическото слънце в късната сутрин. Някои от тях дежурят при контролно-пропускателен пункт, спирайки и претърсвайки автомобили, които напускат или влизат в града.
Наоколо се носи силна музика от камиони с високоговорители и мирис на марихуана. „Помага срещу стрес", подсмива се един от бойците с китайска пушка в скута си. Въпреки че миналата година ги обявиха за незаконни, сега властите позволяват на групи като тези да растат безпрепятствено. Това, коментират анализатори, е част от сбърканата стратегия на правителството.
И пречат, и помагат
Миналата седмица дори се наложи правителството да праща военни, за да обезоръжават отряд „самозащитници", сред като те успяха да изтикат гангстерите и поеха контрол над няколко града. Нещата обаче не се получиха толкова добре, колкото се очакваше - войниците бяха принудени да се оттеглят, след като в опит да конфискува оръжия един от тях застреля двама цивилни от насъбралата се гневна тълпа в град близо до Нова Италия.
Тази седмица обаче нещата са съвсем различни - правителствените сили и местните милиции патрулират по едни и същи улици и пътища, поделят и преотстъпват територията, махат си едни на други и безмълвно се поздравяват.
"В момента ние просто трябва ги уважаваме, защото те дължат толкова много на града. Те казват, че са единствени представители на закона. Добре. Нека ги уважаваме, за да получим уважение, когато тръгнем за битка", коментира Силва по отношение на армейските отряди.
Преди да станат част от местните отряди за защита, другарите на Силва са били берачи на плодове, полски работници, механици, трудоваци във фабрики, както и много от техните съперници от „Рицарите Тамплиери". Сред тях има и бивши гангстери, решили да минат от другата страна на барикадата.
Докато някои ги приветстват, други твърдят, че „самозащитниците" също са замесени в престъпи схеми - обвинение, което техните лидери отричат. За Силва и голяма част от бойците обаче е важно признанието, което получават от хората. „Когато правиш правилното нещо за твоя град, хората го виждат", изтъква той.
