Някъде там, зад вятърните мелници, се опитвам и опитвам да стигна до пътя към моята собствена вятърна мелница. Е да, всеки би си казал, че съм луда - живея във Франция и искам да се върна в България. Гледам Сена и хич не ми дреме. И Айфеловата кула не ме докосва особено, нито Триумфалната арка - моят желан триумф е другаде.
И всеки път когато някой реши да МИ ПРЕПРАТИ ПОРЕДНОТО ДЕПРЕСИРАНО писание на някой депресиран чуждестранец българин, направо ми се повдига. Много е досадно постоянно някой да ти казва какво трябва да чувстваш, как трябва да възприемаш нещата, живота и всичко останало.
Къде са ценностите и имаме ли право на тях? Защо, по дяволите, трябва да се отказвам от приятели, близки, роднини, родина - само защото има някакви корумпирани хорица, които завземат мястото ми. А колко сме тези, които се отказваме от всичко, за да успеем уж в неуж неприветната чужбина? Все ми се струва , че ако се обединим, ще сме малко повече от съмнителните хора, за които гласуваме, но постоянно критикуваме.
Не, нямам политически идоли. Не, не искам да гася огъни, или поне не в прекия смисъл. И да - мога да кажа поне още две думи освен конгратулейшънс на английски (и не, не си ги лепя на листчета по стената).
Не мога да разбера всички тези хора дето само мрънкат и не правят нищо по въпроса. Е, може би да - уморени са. А на нас какво ни е извинението?
Четох едно писание на младо бъдещо правистче, което се вайкаше колко е зле в България и се радваше, че е отишло в Лондон, та да почне да чете новини. Тезата му беше дори такава - добре, че дойдох в Лондон, та да почна да се интересувам, защото, видиш ли, България е виновна, че в гимназията пих повече от колкото мислех...
Еми не, миличък, просто си пораснал. Отишъл си в друга държава. Без роднини и приятели, от немай къде, си почнал да четеш. И затова българските теми са ти по-интересни и по-те хващат за сърцето, така да се каже.
Аз съм в Париж от 7 години и все още не мога да си обясня защо не го обичам тоя град. Може би ме е яд, че София не е такава. Или по ме е яд, че на софиянците не им пука... че на българите не им пука... Тези с пари и положение (кой знае как придобито) не са отговорни, освен за сметката в Син сити, разбира се... Нито на тези там, нито на тези извън ТАМ не им дреме особено. Свели глава, предали сили и подали (продали) други части от тялото си (няма да уточнявам, всеки средно интелигентен би се сетил).
Ще ми се сред продажните медии, продажните хора и най-вече техните още по-продажни сутеньори поне един да се освести и да разбере, че така не може да се продължава. Не можем да продаваме съгражданите си, не може да използваме живота им, за да си купим мебели Версаче или минерална вода Сваровски от Слънчев бряг за 200 лева. Не!!!
Трябва и богати и бедни, да спрем да се заяждаме и де се ядем. Може би било по-добре да си определим малко по-висши цели. Да вкараме малко морал, малко ценности в това безценностно българско битие.
Чужбината не е решение, защото там ще сме винаги полу-хора. А да прецакаме другия означава да прецакаме себе си. Това ми каза поредната чаша френско вино и ми го повтаря от 7 години насам. Делириум ще кажете. А защо не сън...
Еми-заповядай! Ела-върни се! Гледай Перловската вместо Сена..какво те спира не разбрах?! "И всеки път когато някой реши да МИ ПРЕПРАТИ ПОРЕДНОТО ДЕПРЕСИРАНО писание на някой депресиран чуждестранец българин, направо ми се повдига. Много е досадно постоянно някой да ти казва какво трябва да чувстваш, как трябва да възприемаш нещата, живота и всичко останало." ..именно де,...жалко, че не спря след това изречение Кафето, сега от Берлин ли да чакаме размисли и страсти и ценни инструкции с какви мисли да се будим и как да живеем...леко досаднинко, не ли?
леле,хахахаха....сега изчетох коментарите чак...ама моля ви-не им давайте на подобни хора да пишат Ина, намали виното душко (то увеличава депресиите, да знаеш) и сериозно аз не разбрах ЗАЩО се мъчиш в тоя Париж. И всеки път когато някой реши да МИ ПРЕПРАТИ ПОРЕДНОТО ДЕПРЕСИРАНО писание на някой депресиран чуждестранец българин, направо ми се повдига.!!!!!!!!!! Много е досадно постоянно някой да ти казва какво трябва да чувстваш, как трябва да възприемаш нещата, живота и всичко останало.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! -сама си си го написала, сега остава само да го схванеш
Лелееееее, абе на вас, ако не ви кажат квот искате да чуете, ужас. Едно си знае баба, едно си бае... Замислете се малко, не е вредно за здравето, пък и нали ще ставате европейци
Не, Инче - ти явно искаш да чуеш аплодисменти, ама няма защо
Всичко, което ни каза е, че Париж ти е несипматичен, а ти очевадно си в депресия и мрънкайки ни обясняваш как няма защо ние да мрънкаме...е!-имам новина за теб - една разходка покрай Перловксата река действа много освежително, така че не се мъчи с гледки към Айфеловата кула - Родината има нужда от хора като теб! И с риск да се повторя, ама наистина, наистина - защо се подлагаш на тая чудовищна мъка там?! Само, за да ни кажеш как да станем европейци ли,хахахахаххахахах?
Инче, Инчеее, ще порастнеш споко! :lol Значи, имаш варианти бе моме: 1 - Намали виното, излез от студентската квартира и си намери приятели - българи, други чужденци, парижани (избор имаш смятам!) Ааа и гадже - секса помага в такива ситуации.. 2 - Стисни зъби още малко и избутай така сесия и после хоп на еър франсе и се върни в БГ-то и спри да мрънкаш.. Само не разбрах що реши, че в тоя сайт хората международни паспорти нямат, чужбината само картичка я гледат и мечтаят да берат домати и да стават детегледачки (пардон проститутки). Както някой каза по-долу: абе хора 21 век е, границите са отворени, всеки ще живее където си иска и се чувства добре. Аз лично не мисля скоро да се прибирам най-вече щото в БГ всички се състезават да ми казват как да си живея живота и въобще какво да правя. Това се потвърждава и от много от коментарите тук. Айде наздраве како Инче, макар че аз съм все още на първото кафе!
Първо и приятели си имам, и гадже, мерси за загрижеността. И от студентската квартира също излязах преди 2 години. Второ - това френско вино дет така ви дразни беше намигване към кафето. Трето - изрично казаха - не слагам абсолютно всички под общ знаменател, а говоря за едно масово явление (пример - смята се, че около 270 000 са само българките жертви на трафика на хора в света). Четвърто - "чужбината само картичка я гледат" да, има и такива и не всички имат международни паспорти Пето - нали ще правим каквото си искаме и ще сме толерантни - защо толкова ви пречи друго мнение... и ако някой има друго мнение - я е тъп, я болен, я депресиран, а направо луд... На тва му се вика остър егоцентризъм. Ето това, ако не е българщина в лошия смисъл на думата, не знам кое ще да е...
Ми щото ти е много поучителен тона Ина, за това. Звучиш точно, като тези от които се оплакваш в статията си! И прочети ми пак коментарта - пиша за хората в този сайт, а не за всички в България. Но пък нещо полезно от статията - научих, че имало минерална вода на Сваровски за 200 кинта...брей брей щях да се изложа и да си поръчам Банкя другия път
"А вие, колко хора, заминали в чужбина познават? Всички те ли са успяли и знаете ли със сигурност по какъв начин??" Приятно ми е да се запознаем! Родена съм в София (както родителите ми и едната ми баба). Живея в Амстердам. От 9 години. Преди това- 5 години в друга Зап. Европейска столица, където правих докторат. Работила съм изследователска работа доста години, сега съм в частна фирма. В АйТи сектора. Плащам 1000 Евро наем на месец. Остават ми освен за ежедневни сметки, храни, облеква и т.н.т. и за забавления, пътувания (поне 5 пъти със самолет годишно; посетила съм поне по веднъж 33 държави от 95-та насам). Не знам на това "успяла" ли му викате или не. Не прехвалвам ниаква чужбина. Само твърдя, че тук съм се реализирала професионално и ми е достатъчно добре, за да продължавам да живея тук. Разпространявам информация за България и традициите й сред чужденците. Не съм прекъсвала никаква връзка с България, напротив поддържам я. Познавам поне няколко други българи постигнали същото (че даже и повече!). Не зная дали сме "малцинство", но определено съществуваме! Искрено се извинявам, че ви противореча на теорията, която искате да прокарате. С поздрав.
Това ми беше спонтанната реакция, макар и да съм вкарала малко повече патос, от колкото трябва. Но пък ми се струва, че е малко тъпо някой да каже - обожавам някой град, макар и да не съм ходил там, ама са ми казвали, че е супер (цитирах)... Разбира се, че ще има плюсове, ама има и минуси - нека ги погледнем и тях поне веднъж. А за тона - сори, ама както гласи третият закон на Нютон - всяко действие има равно по сила и противоположно по направление противодействие
Мина, въобще не противоречите и много се радвам за вас. Познавам много успели българи в чужбина и в голяма степен те са най-добрите посланници на България. Но има и други, които отиват някъде в търсене на нещо, което не откриват. Когато човек чете мнение, то той неизбежно го сравнява със собствения си живот и се чувства пряко засегнат. Не е нужно. Хора и хора има всякакви, съдбите са също различни. Това, че вие сте успяла, не означава, че всеки е и че всеки непременно ще попадне в същата ситуация. Важно е клишетата да на се приемат като даденост, защото няма нищо по-опасно от масова дезинформираност. Щом живеете в Амстердам, поинтересувайте се как се е променил облика на някои туристически квартали от 2007 насам. А ако знаето колко разказа съм чула за девойки отишли да да работят в чужбина и попаднали зад витрините, мисля, че ще ме разберете. Но това вече е друга тема.
хахахахахах, толкова много отговори от автор тук не бях чела след Господина, Който Не Искаше Да Бъде Готин
nakadetaka | 18.04.201216:04 а как бе? Нали имаше една поредица за един Миро и някакви мадами....беше цяла поредица
pepi_pie_capi -хахахха, да, бях го забравила Миро
И аз не мога да разбера хората, които мрънкат и не правят нищо по въпроса. Като не ти харсва там, върни се тук, но тези разсъждения ми идват в повече. През септември изкарахме някоя седмица в Париж с жена ми и да ти кажа много ми се прииска софиянци да гледат на града си както парижани на техния, но това може би го знаеш не по-зле от мен. А ако нещо ти убягва, то е че нашия народ с хилядолетна история, не мели брашно заедно и затова много лесно става плячка. После псува под сурдинка или се депресира и си излива мъката по кръчми и форуми. Иначе имам примера на брат ми, който вече 20 години живее навън и да ти кажа, живее щастливо без "твоите" притеснения, така че според мен е до човека и генерализациите са неумесни.