Отидох на срещата с читателите на Фредерик Бегбеде, който гостува за 2-3 дни в България.
Първо, един приятел, който се занимава с писане, ме предупреди: „Бегбеде е тривиален писател, когото харесват хубави, но повърхностни жени".
Второ, Христо и Алекс споделиха, че ще идват и трето - Мария щеше да се донесе чак от Перник, за да се срещне с франсето.
И как да не ида, щом изникнаха цели три уважителни причини за присъствие.
Мария обаче изпуснала транспорта, а следващият щял да бъде късно и не се появи. Така или иначе, аз тръгнах.
Май е по-добре първо да поговорим за книжарницата в подлеза на Университета (извинете, забравих й заглавието), там, където преди беше „Спартакус". Тази книжарничка не е подходяща за такива сбирки. Мястото е сравнително малко за големи звезди и в летните месеци ще се мре от жега (странно, защото дискотеката преди това се климатизираше нормално)
Отидох точно навреме и заварих... стълпотворение от потни тела, натъпкани във всяко празно местенце в помещението. Намерих си място над една от тонколоните, а звуковите проби се случиха травмиращи. Щях да имам и добър изглед към дясното ухо на автора. Приготвих се за мъчително преживяване, защото и климатикът беше позорно капитулирал.
Мария май трябваше да опита да дойде, защото започнахме с поне 40 минути закъснение.
По някое време конферансието (който е и преводач на една от двете новоиздадени книги) се появи на сцената и обяви, че авторът закъснява, така че най-добре който иска, да излезе да изпуши една цигара или поне да се разведри извън книжарницата. Повечето хора напуснаха, а когато започна срещата, така и не се появиха всички и аз си намерих по-добро място.
От Бегбеде съм чел две книжки, от които помня „Любовта трае три години". Малко наивна и гарнирана със секс и модерни разсъждения за подреждането на любовните цикли на homo sapiens в тригодишни отрязъци. Не ме грабна.
И така, с 40 минути закъснение и с около 30% по-малко публика започнахме.
За него бях чувал, че е започнал в рекламата. Изненадващо, той се оказа младолик човек с тих глас, семпло облекло и интелигентно излъчване. Нищо общо с арогантните ърбън надувки с претенции, накичени с продукти на Apple, които обитават българските рекламни агенции.
ФБ започна с кратко изложение. Температурата и влагата очевидно го шокираха, защото му дадоха идея да комбинира книжарницата с турска баня, на чийто вход можело да раздават хавлии. Похвали ракията (май), „Св. Александър Невски" и климата. Слава богу, не звучеше като дежурните хвалби, които Слави изстисква от гостите си, а приятно, интелигентно и с точната доза хумор.
Научих интересни неща за него - харесвал американските автори (Буковски, Селинджър) и определено бил под влиянието им. Нямал въображение, т.е. всичко написано реално се е случило. Жените са едно от основните му хобита. Любовта, ако не включвала много страдания, не била истинска. А истинската вечна любов била тази между баща и дъщеря.
Най-лошата книга, която бил чел е „Алхимикът". Залата реагира с дружен одобрителен рев и смях.
Концентрацията на женски феромони във въздуха надвишаваше всякакви санитарни норми и вероятно е довела до необратими увреждания у присъстващите. Не бях присъствал досега на събиране на секс-символ с фенките му. Какво ли е било на концертите на Битълс...
Поради преобладаващата женска аудитория, въпросите се въртяха около отношението му към любовта, брака и изневярата. Но чух и твърдения, които ме караха да се замисля - първо, че няма особен смисъл да съществуват оптимисти, защото така или иначе ще умрем, и второто - че винаги, когато в световната история е имало такава голяма криза, тя е била последвана и от голяма война.
Бегбеде се раздаваше на сцената - едновременно подписваше книги, отговаряше на въпроси и се снимаше с почитателки. Много добро впечатление ми направиха самоконтролът и професионализмът му.
Така и не разбрах кои книги се представят на промоцията - показаха ги отдалеч и не им казаха заглавията, а нямах желание да се бутам в тълпата, за да ги видя отблизо.
Събитието си заслужаваше, единствено съм разочарован, че фенките се оказаха не чак толкова повърхностни. Разбира се, може и да съм се заблудил.
