Противоречивото наследство на Ху

Когато Ху Дзинтао се оттегли от поста си на лидер на Китайската комунистическа партия този месец, не всички ще приемат дейността му в последните 10 години в положителна светлина.

През това десетилетие видяхме бързи социални и икономически промени, политически вълнения, но и природни бедствия и борба с дисиденти.

В тандем с премиера Вън Дзябао, 69-годишният Ху е считан за човека, затвърдил позициите на Китай като възходяща глобална сила. Но той отнася и немалко критики. "Въпреки че реформата и отварянето на страната към света са осигурили на партията огромно богатство, разпределението на това богатство е изключително неравномерно," коментира Жан Мин от Факултета по политология в университета Ренмин, Китай.

Много от обикновените китайци са съгласни с тази теза. "Страната стана по-богата, а хората по-бедни" е една от масовите оценки на мандата на Ху. Това звучи иронично за анализаторите, предвид популисткия имидж на Дзинтао.

Инженер с голям опит в бедните, недостатъчно развити вътрешни провинции на Китай, Ху си пробива път в партийната йерархия чрез Комунистическата младежка лига (КМЛ), тренировъчен лагер за партийни кадри, който понастоящем има около 70 милиона членове. В резултат на възхода си в КМЛ, Ху бива назначен за шеф на партията в бедните западни провинции Гуижоу и Тибет.

През 1992 г, Ху бива избран лично от прочутия партиен лидер Дън Сяопин за повишение като

"ядро" на младото поколение

Пет години по-късно, той става най-младият член на Постоянния комитет на Политбюро - елитният орган за вземане на решения в държавата, което го поставя в подходяща позиция за потенциален лидер на "четвъртата генерация". На XVI партиен конгрес през 2002 той се изкачва до върха, наследявайки президента Цзян Цзъмин като шеф на Комунистическата партия, а на следващата година става и президент на страната.

Ху се опитва да остави сериозно наследство, като става първопроходец на "научното развитие" на страната - нарицателно за политиката му за по-балансирано, справедливо и устойчиво развитие, за разлика от свръхбързия икономически растеж, отстояван от неговия предшественик. Програмата на Ху призовава за увеличение на социалните разходи за подпомагане на бедни или безработни фермери и градски работници, за да се гарантира социална стабилност.

На последния партиен конгрес преди 5 години, Ху успя да промени партийния устав, за да включи в него мантрата си за научното развитие. Това масово се приема като знак, че той е успял да консолидира властта си пет години, след като е наследил Цзъмин.

Под ръководството на Дзинтао, Китай се превръща във

втората по големина икономика в света

Световната банка оценява БВП на страната на 7.318 млрд. долара, като фактори от рода на ниската цена на труда и подценената валута допринасят за засилването на икономическия растеж между 2003 и 2007 г.

Също така, като негова заслуга се признава подобряването на положението на военните в страната и насърчаването на националната гордост. през 2008 г. Китай е домакин на Олимпийските игри, което поставя държавата във фокуса на прожекторите като изгряваща световна сила. През юни т.г. пък Китай извърши първия си пилотиран космически полет със скачване - сериозна стъпка към изграждането на космическа станция - и изпрати първия си космонавт-жена в орбита (което го прави едва третата страна в света с такова достижение).

През октомври, Китай пусна в международни води и първия си самолетоносач - емблематично постижение за нарастващата способност на държавата да демонстрира военна мощ и извън границите си.

Ху винаги е бил застъпник на "мирния възход" на Китай, който според анализаторите се състои в изграждането на богато и "хармонично" общество

Критиците коментират, че той се е провалил в постигането на тази си цел. "През изминалите 10 години,

Китай е много далеч от хармоничността

коментира Жан. "Конфликтите и противорерчията се утежниха. Всъщност страната достига кризисна точка." Изправен пред етнически вълнения в Тибет през 2008 и проблемната провинция Ксинджиян в западен Китай през 2009, Ху демонстрира здравата си ръка, притискайки грубо безредиците чрез полицията и военните и цензурирайки свързаното с тези събития съдържание в Интернет.

Режимът на Ху е също толкова нетолерантен към политическата опозиция, изолирайки най-изразените дисиденти и социални активисти, като ги арестува, изпраща в затвора или ги задържа под домашен арест. Най-видните жертви на политически репресии са нобеловия лауреат Лю Ксияобо и съпругата му Лю Ксия, носителят на награда Сахаров Ху Дзия, художникът Ай Уей Уей и незрящият активист Чен Гуанчен.

Под ръководството на Ху, Китай стриктно контролира медиите, особено огромната общност на потребители на социални мрежи в страната. През март, регулаторните органи изискаха от 300 милиона микроблогъри в Weibo, китайската версия на Twitter, да се регистрират под истинското си име, за да може да носят лична отговорност за публикациите си. "След 2007 г., Ху засили насилствената намеса на държавата," коментира Дейвид Цвайг - професор по политология в Хонконгския научно-технологичен университет.

Ху се проваля и в мисията си за намаляване на нарастващата разлика между доходите на населението.

През юни китайският премиер призна, че все още в страната има над 100 милиона души, живеещи под прага на бедността, въпреки огромните мащаби на икономиката им. Проучване от по-рано тази година на Югозападния финансово-икономически университет на Китай установява, че

горните 10% от домакинствата притежават 57% от общите доходи

и 85% от общите активи. В последните години се регистрира нарастващо неравенство между селски и градски региони, като милиони китайци се преместват в градовете, за да подобрят перспективите си за по-добър доход.

Междувременно, тези, които вярваха, че Ху ще отвори китайската политическа система, са също толкова разочаровани. Той определи западната демокрация като "задънена улица" и се съпротивляваше на натиска за дори най-умерени реформи в политическата система. С минимална прозрачност, отговорност и плурализъм, ККП под ръководството на Ху не постигна почти никакъв напредък в борбата с ендемичната корупция в партията и правителството.

"Ху е възприеман като слаб лидер, пропускащ възможности и проявяващ прекомерна загриженост за реда в неговото т.нар. "хармонично" общество," казва Цвайг. "Критиките срещу неговото управление идват дори от Централната партийна школа, ръководена от Си Цзинпин".

Сегашният вицепрезидент на страната се очаква да поеме поста на Ху като генерален секретар на партията след XVIII партиен конгрес.

Месеците преди конгреса предизвикаха

бурни задкулисни пазарлъци

сред фракциите на партийния елит, разделен на "елитисти" и "популисти".

Способността на Си да налага единство по върховете ще определи как новият лидер ще управлява възхода на Китай като глобална свръхсила и начина, по който страната се справя с вътрешните си проблеми. "Очакването от низините за промяна е голямо," разкрива Цвайг. "Ала Цзинпин може да се наложи да изчака, докато консолидира властта си, преди да може да наложи собствен пакет от реформи".

Очаква се това да отнеме на 59-годишния политик поне няколко месеца, или по-вероятно около година-две.

Новините

Най-четените