"Едно от лицата е споменало при задържането: "май нещо сбъркахме..." Аз го разбирам, че са очаквали лицето да е кандидат - бежанец. Но това по никакъв начин не оправдава нападението". Това са думи на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, които трябва да демонстрират с каква строгост се прилага закона у нас.
При това не са прошепнати на нечие ухо и запечатани с помощта на скрита камера, а заявени публично пред медиите като коментар на ареста на двама от побойниците на "Пиротска". Не ни приемайте за буквалисти; формулирането на ясни и точни съждения от страна на един главен комисар са трудна работа и ние също бихме могли да покажем разбиране и да погледнем на този гаф снизходително.
Виждате гафа, нали?
Защото ако не го забелязвате, няма никакъв смисъл да четете по нататък. Изпуснал някаква думичка там човекът, не се изразил както трябва, а ние сега ще го дъвчем, че проявил "разбиране" към престъпната мотивация на някакви мерзавци. Та той просто нещо е сбъркал; малка неточност в преценката, напълно несравнима с онази на биячите. Или може би всъщност нейна далечна родственица.
Като заговорихме за разбиране, ето ви още едно със скорошна дата. Някаква радикална дружинка от феновете на Левски опнаха преди десетина дни чаршаф с надпис "Смърт на бежанците". Този път без правописна грешка, защото при предишната им патриотарска полюция изпуснаха едно "н", та се получи "бежаците". Сбъркали, но пак е разбираемо.
Дисциплинарната комисия на БФС, онази, която раздава глобите за нарушаване на нормите, санкционира клуба само с 3000 лева. В априлския си напън за политиканстване подобни (ако не и същите) мърльовци честитиха рождения ден на Хитлер с транспарант и сините бяха одрусани с 37 500 лв.
Обясненията в любов към мъртви диктатори и окултните им символи са следени под лупа от УЕФА, така че тук шикалкавене нямаше. Бежанците обаче явно са друга работа, пък и клубът е в затруднено финансово положение, та подобен гнусен рецидив на омразна реч и ксенофобия се размина с десетократно по-малка санкция.
Снизходителните наказателни органи отчитат усложнената обстановка и меренето с двоен аршин е в реда на нещата. Нещо сбъркали момчетата, сбъркала и комисията; не ги оправдаваме, но ги разбираме.
Всъщност разбираме ли ги?
Един от принципите на свободното общество е, че правата и задълженията са за всички - и за постоянните му обитатели, и за потърсилите убежище в него. Само това го прави общност.
Законът е длъжен да проявява еднаква строгост към всеки, независимо какъв е цветът на кожата му, лицевото окосмяване или правният етикет, лепнат на човешкото същество и никоя от тези подробности не е повод за разбиране неспазването на правилата.
Омразата навсякъде е плод на страх и мизерия, но започнеш ли да проявяваш макар и леко снизхождение към една омраза, всъщност вече няма никакво значение от коя страна си. Грешката вече е станала.
Като общество ние май нещо бъркаме с бежанците, подобно на онези среднощни бабаити на "Пиротска". Не само една горда и стара дума се превръща в мръсна пред очите ни, ами сме склонни и да разберем, защо се случва. Дори да не ни харесва, го намираме в известен смисъл за уместно.
Защо го правим?
Защото по-тъмните и по-бедните са прекрасен повод за уплаха? Дразним се, че заради този критерий в Европа ни мислят за хора втора ръка, но се оказва, че той върши чудесна работа дълбоко в себе си и ние да имаме бежанците точно за такива.
Така към едни страхове, мизерия и омраза проявяваме нетърпимост, а към други - известно снизхождение. Неоправдано е, както казва главният секретар, но не ни го побира главата как може да е разбираемо.
