Тормозено от икономически неволи, жилави протести и несговорчива извънпарламентарна опозиция властта би могла да се отсрами с активна външна политика.
Дипломацията, водена от Кристиан Вигенин, обаче изглежда объркана и нерешителна. Това е впечатлението, което налагат първите му два месеца на поста.
Вигенин е поредното назначение в "експертния" кабинет на Орешарски, извадено от вътрешния джоб на Станишев. А самият Вигенин, както установиха и доскорошни негови колеги в Европарламента, макар и млад, действа реваншистки.
Всъщност първите 2 месеца на министъра на външните работи минаха под знака на няколко гафа и един сериозен - засега неразрешим - проблем.
Гаф 1: Втори шанс за дипломатите с картонче от ДС
Току що избран за министър, в края на май Вигенин публично обяви, че ще има втори шанс за дипломатите, осветени като агенти на бившата ДС. Волнодумието му беше незабавно санкционирано публично с позиция на председателя на Комисията по външни работи в Европарламента Елмар Брок и неговият колега от ЕНП/ХДС Михаел Галер.
"С голямо огорчение научихме, че нашият бивш колега Кристиан Вигенин - представител на младото поколение български политици, съвместно с когото сме работили в Комисията по външни отношения в Европейския парламент - непосредствено след утвърждаването му за нов министър на външните работи на България е заявил, че негов водещ приоритет като министър ще бъде реабилитацията на бившите щатни и нещатни сътрудници на комунистическата ДС, доскоро заемали отговорни постове в българската дипломатическа служба. Считаме за напълно неуместни изявленията на г-н Вигенин, че тези хора са били "репресирани" и "унижени" и че представляват "потенциал, който не трябва да бъде разпиляван", се казва в позицията.
Един от основните европейски принципи е оказването на почит и уважение към жертвите на тоталитарните режими, а не към служителите на тайната полиция, взели пряко или косвено участие в тези репресии".
Междувременно някои държави от ЕС превантивно обявиха, че не желаят София да им праща отново посланици с такава биография, а президентът Росен Плевнелиев отказа да подписва укази за такива назначения. И така мисиите ни в страните, чиито посланици-агенти бяха отзовани и излязоха в дълга отпуска до края на мандатите си, на практика тъпчат на едно място.
Ново управление със стари кадри
За секретар на МВнР Вигенин назначи Георги Димитров - бивш кадър на ДС, съветник на президента Георги Първанов и бивш посланик в Белград. Димитров бе сред посланиците с агентурно минало, отзовани от предишния министър Николай Младенов.
Впоследствие той осъди Външно заради това, а Вигенин се изказа, че хора като него имат много полезен опит, за да бъдат с лека ръка пратени в забвение. Сега Димитров заема най-високия професионален пост в МВнР, отварящ врата за пряка намеса в кадровия подбор, който и без това е зациклил покрай промените в Наредбата за кариерното развитие на дипломатическите служители.
"Ще направя така, че политическите назначения да бъдат доста под нивото, определено по закон. Ако се правят изключения, то те ще бъдат за хора, които имат достатъчна тежест и влияние в страната, но и покриват критериите, установени от Закона за дипломатическата служба", заяви по този повод Вигенин в началото на юли.
Социалистът поиска да се спре с деленето на доносници и не-доносници от репресивните служби на тоталитарния режим.
Политическата квота и преборването й
И Кристиян Вигенин се сблъска с проблема, който не подмина и предшествениците му и партийните централи, които ги поставиха във Външно. Политическата квота. Назначенията, които дава партийната централа.
По закон до 20% от ръководителите на задгранични представителства може да са хора извън дипломатическата служба, които имат тежест в обществения живот. Изискванията към тях са да са изявени личности, ползващи се с добро име и авторитет и да владеят поне два чужди езика. Но, както личи от оглавяващите мисиите, това просто не се спазва.
В момента тази квота вече преминава 25%, а предвид как здраво пипа новата власт, вероятно ще се увеличи.
В закона за дипломатическата служба обаче няма разписани механизми какво трябва да направи министърът в случай че тази квота бъде надхвърлена, както е сега. Липсва регламентация и в подзаконов нормативен акт.
В началото на юли министър Вигенин обяви намерението си да намали т.нар. политическа квота. Още тогава наблюдатели коментираха, че всички външни министри започват мандата си с подобни обещания и така и не ги спазват.
Един от начините е промяна на законовата уредба, която да "попълни" липсите. А проблемът остава и създава допълнителни проблеми за държавата ни. Помним достатъчно "фигури", на които властта се е отблагодарявала, изпращайки ги зад граница. Бившият главен прокурор Никола Филчев например, отговарял за мисията ни в Казахстан.
Ами настоящата ни посланичка в Хърватия, назначена в мандата на ГЕРБ? Въпреки скандала, който предизвика изборът на бившата медицинска сестра от Ямбол, издавала местен регионален вестник и владееща мъртви езици - латински, църковнославянски, библейски еврейски и библейски гръцки, Таня Димитрова все пак ръководи дипломатическата ни мисия там. Нейният брат е бившият министър на транспорта в служебното правителство Кристиян Кръстев.
При консулите ситуацията е още по-сериозна, тъй като там не-дипломатите са близо две трети. Само че тези хора де факто са преминали през конкурс за поста, така че главоблъсканицата става още по-голяма.
Така че вместо голи обещания, очакваме от Вигенин наесен подплатени със законопроект намерения. Нека не пропусне да ги съгласува и с "Дондуков" 2, тъй като по Конституция именно президентът подписва указа за посланиците и всъщност носи дори по-голяма отговорност за назначаването им.
Гаф 2 и 3: Назидателно към посланиците, оплитане за"Хизбулла"
С оплитането си за "Хизбулла", когато на практика обяви една твърде разколебана позиция на България относно участието на проиранската шиитска групировка в атентата в Бургас, Вигенин стана учебникарски пример как не трябва да действа един министър на външните работи.
По-късно пък си позволи да назидава публично посланиците на Франция и Германия у нас - Филип Отие и Матиас Хьопфнер, които дръзнаха да излязат с декларация, в която изразиха позиция спрямо протестите и призоваха за скъсване на връзката олигархия-политика. "Поставените въпроси се отнасят до проблеми, трупани с години. Критичните оценки не могат да се отнесат към правителство, което е в управлението от месец и половина", каза Вигенин.
Но не посмя да отправи подобни забележки към еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг и американския посланик Марси Райс, които се изказаха с подобен тон.
Опорни точки
А иначе решихме да пишем план за по-ефективно отстояване на българските интереси в ЕС. Въпреки тази амбиция, изоставаме, тъй като още не сме договорили параметрите на финансирането по отделните оперативни програми до 2020 г. Тази задача е върху плещите на вицепремиера Зинаида Златанова, която обяви, че преговорите с Брюксел могат да започнат най-рано през ноември. МВнР не й помага особено.
Това означава, че споразумението с ЕК за разпределение на средствата ще се подпише най-оптимистично в началото на 2014-а, когато новият програмен период вече ще е започнал. Логично е да закъснеят и първите одобрени проекти от новата финансова рамка.
За какво се борим
Сега министърът на външните ни работи смята, че трябвада се обърнем активно към Черноморския регион, с който Кристиян Вигенин се занимаваше като член на Комисията по външна политика в Европарламента. Югоизточна Европа също е приоритет, като целта тук е да помагаме за европейската интеграция на страните в региона.
Така стигаме до темата "Македония", задължителна за всеки външен министър. Но гласът на Вигенин по тази тема глъхне. Премиерът Пламен Орешарски прие колегата си Никола Груевски на общо правителствено заседание в Кюстендил и даде заявката за договора за добросъседство, който да зададе принципна рамка на отношенията им. Засега ще се ограничим с честване на обши празници, търговия и инфраструктурата, докато същинските спорове очевидно ще продължат да отлежават - поне, докато Скопие започне преговори с ЕК за членство.
Според Вигенин "меката сила" на България трябва да се насочи и към Азиатско-тихоокеанския регион и страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР. Натам гледа и Москва, а какво точно ще прави България, не е ясно.
Поне за момента Вигенин няма намерение да се отмята от доктрината "дипломацията следва парите", чрез която би трябвало Външно да помага да привличане на чужди инвеститори и търси нови пазари извън граница. Защо тогава затваряме посолството в Либия, където България единствена може да продава легално оръжие?
