Матей Константинов, един от продуцентите на Love.Net, е на 46 и за първи път пие бетаблокери. Не защото е минал отвъд реалността и се движи като Халеева комета в сайтовете за запознанства като героите в най-новия български филм.
За персонажите на Захари Бахаров, Койна Русева, Диляна Попова, Христо Шопов и останалите търсачи на тръпки, секс, любов и всичко, различно от самотата, историята приключи на 1 април. Тогава лентата тръгна по кината. За Матей и съдружниците му започват екстрасистолите.
В производството й тримата - режисьорът Илиян Джевелеков, Георги Димитров, който е сценограф и художник, и Матей, който е "писач" и продуцент, но такива са и другите двама, са вложили твърде много. Включително и лични средства като съдружници и едно усилие. "И това усилие е точно жертвоготовността, която липсва на братята продуценти...", казва Константинов.
Десетина дни след старта на филма, те се опитват да не остане сирак като много български филми, които - „като станат в първи клас, им мятат тежката раница на гърба и ги оставят да се оправят. Имаме опит с "Дзифт", него го водихме на училище до седми клас... Показан е на 50 фестивала, включително и на големия - в Торонто, успяхме да го продадем в десетина държави"...
Скоро и на Love.Net му предстои първата прожекция в Кан с цел да получи зелена карта за прожекции в чужбина. И бездруго нахално завършва със земното кълбо...
Но този разговор всъщност има две сюжетни линии - за киното като бизнес и българското кино. Нали Матей е и сценарист, и продуцент. А тримата съдружници и създатели на Love.Net правят и добър бизнес в рекламата, благодарение на който успяват да досъберат парите за финансирането на лентата.
Филмът е създаден с 1.3 милиона лева субсидия от Националния филмов център, плюс още 600-700 хиляди лева от рекламодатели и, както вече стана ясно, лични средства на продуцентите.
Всъщност...
"...два милиона струва филм и половина. Защото стана 3 часа и пет минути и след третото рязане е в сегашния си формат от час и 45 минути. Можехме да спестим, много неща паднаха на монтаж. Но Love.Net e направен без компромиси и това му личи - хубава лента, добро осветление, Емил Христов (оператор - бел.а.). Георги Димитров направи така, че декорът не е плосък, а триизмерен, визуализацията на филма е наистина уникална".
- Липсва ми един автентичен български простак...
Имаше такъв - Киро Маршруткаджията (във филма това е един персонаж от нета, който гръмовно пита: "Искаш ли да ти правя садо-мазо?"), всъщност отпаднаха две сюжетни линии - имаше и едно момче, прототип на Ясен, който е сляп, диджей, в Дарик..."
- Защото от тази драматургична плетка излизат едни хора с добър социален статус, но те са малцинство в България...
Това, че живеем всичките в мръсни панелки и си хвърляме боклука през балкона, никак не ми се ще да го приема. Ако приемем, че киното, въпреки масовия си характер, е изкуство и предметът на изкуството са категориите грозно и красиво, ние сме избрали красивото всъщност. Няма да се оправдавам, че не показваме мутри, кръв и сополи.
- Така щеше да се види, че и човекът от старата панелка, и другият, който си е купил апартамент в нова жилищна кооперация всъщност са еднакво самотни - макар и не по иденничен начин. Нали това търсят всички в Love.Net - да бъдат обичани. Дори и героинята на Койна Русева, скрила се зад иначе провокативния профил на разгонена кучка в нета.
Но по някаква причина простаците паднаха първи на монтажа.
- Колко пари ви трябват, за да спрете лекарствата?
Трябва да върнем на държавата 20%, трябва да платим авторски права 17% , имаме копродуценти и т.н. От сто лева приход остават десетина, повече от половината в салоните, процент за дистрибутор, НФЦ, авторски права, копродуценти и т.н... Ако половин милион гледат филма, тогава може и да спрем хапчетата.
- Разчитате на зрители, но в много от градовете у нас няма кина.
Има доста салони вече, а кина да, за съжаление, няма в градовете. Когато разпространявахме "Дзифт" преди години, го гледаха 40 000 зрители и беше рекорд за две-три години - тъжен и смешен. Но вече има кинотуризъм - хората хващат автобуси и пътуват да гледат кино.
- Добре, това ли е бъдещето на българското кино - като събиране на пари...
Не би трябвало, защото продуцентите и режисьорите ще умират много млади. Тъкмо натрупахме опит с "Дзифт" и Love.Net - и да си отидем, не е честно. Знам обаче какво искаме да се промени.
- Какво?
Не е лошо да има един фонд за българското кино, но технологията за събиране на пари да не е през събиране на такси от разпространителите, защото те просто ще затворят кината. Не и на доброволни начала, трябва да има данъчни облекчения за тези, които помагат.
Сега ние, грубо казано, сме извили ръцете на много партньори - над 17, за да вземем точното осветление, да вземем премиум лента, тези пари не са отишли за пури на продуцентите или в джоба им...
- Това ли имаше предвид американският посланик Джеймс Уорлик, когато обяви за някакви насърчителни мерки в киноиндустрията, които се подготвят - или ще се подготвят, или нещо, което ще е от полза за собственика на Киноцентър Бояна - американската компания "Ню имидж"?
Тази идея също е добра - да дойдат повече снимачи тук е перфектно за всички кинаджии. Но аз имам друго предвид - когато една голяма корпорация даде, да речем, сто хиляди лева, в края на годината да ползва някакви данъчни облекчения, защото ги дава за култура и това се доказва много лесно с документи
- Колко време трябва да мине, за да тръгнете към следващия филм?
Ами ние сме вече със следващия филм, но там сме продуценти - един доста мащабен руско-български проект. Той е на Павел Лунгин, най-продаваемият руски режисьор. Сценария го харесаха и американци, по-големите от "Ню имидж" - "Милениум", имат си копродуценти на място .
Бюджетът му е 12 милиона евро, много ни се ще да сме копродуценти, но по европейския закон трябва да сме с поне 10% участие, което означава 1.2 милиона евро... Но, така или иначе, ще сме сервизна компания в България...
- А историята е...
... изцяло българска, разказва за срещата на Макгахан (американският журналист от ирландски произход, който - като кореспондент на британски вестник у нас, пръв описва зверствата от Баташкото клане през 1876 г. - бел.а.) Софи Арно - френската любовница на генерал Скобелев, и самият Скобелев. И срещата с Осман паша, който е един интелектуалец.
Такъв тип е руският сценарий, ние по него работим в момента, показва бохемщината и артистизма на тия човеци, не е апологетичен филм, но е с много амбиция - хеликоптери, подводни камери, изтръпнали сме всички как се прави тоя екшън, а се снима изцяло в България. Тоест тези 12 милиона ще останат тука. Този проект за година ще даде работа на триста български кинаджии. До края на годината сме в тоя проект.
Филмът се казва „Удряй пръв" и спечели конкурса, обявен от фонда за руските блокбъстъри под егидата на Путин. А Джейсън Стейтъм ("Транспортер", „В името на краля") е готов за Макгахан.
- Екшън герой като Стейтъм ще играе кореспондент на вестник?
Ами Макгахан е бил такъв типаж, боксьор професионален, див човек, по френология даже си приличат. С голи ръце е разгонвал онези с ятаганите в Батак...
- Е, поне в Русия нямат проблем с наличието на киносалони. Още от времето на Ленин...
Там дори обратният процес съществува. Собствениците на казина, които преустроиха кината в игрални домове, след това бяха наказани не само да върнат залите обратно на киното, а и всичките казина, които са построили, да станат киносалони.
- Последно - защо все пак да гледаме Love.Net?
Не прилича на нищо, което сте гледали.
Филмът е приятен за гледане и не съжалявам, че отделих време, за да го гледам. Вярвам, че бългаското кино трябва да се подкрепя, защото за да се радваме на хубави заглавия, продуценти, режисьори,оператори и т.н. трябва да снимат достатъчно често. А на тези, които успяха да оплюят филма ще кажа, че има хиляди по-посредствени американски бози
тъп филм с тарикат за продуцент. нивото на аудиторията тук е трагично, малцината ,които не са съгласни със статуквото са низвергнати. сайтчето се напъва обаче със старите курви бардака е все същия някой задавал ли си е въпроса кои са собствениците?
Не мога да разбера защо някои читатели на сайта държат да се изживяват като последна инстанция по всички въпроси (в случая статии), които се публикуват тук. Приемете, че има хора, на които филмът им харесва и престанете да коментирате филм , който не сте гледали. Хау!
Продуцентът на този филм с голямо самодоволство твърди, че е захвърлил мутренските прози и едва ли не трябва да го наградим за красивата тематика, която неговият филм “разнищва”. За да се направи хубав филм обаче, не е важна темата....не е важно дали отразява действиттелността или рисува най-изчанчените фантазии на някой луд гений. Та в този смисъл хубавият филм може да превърне в изкуство и най-баналната тема , а слабият – да профанизира и най-красивата мечта. Проблемът следователно, е в интерпретацията на тази тема. Ъгълът, който си предложил на зрителите, за да провокираш в тях по-различен поглед върху нещата. Какъв е смисълът да третираш проблема за интернет запознанствата по дълбоко шаблонния начин като следствие от отчуждението между хората и то по начин и в стилистиката на всяка една домакиня, докато си пие кафето с приятелка. Защо да поставяш въпроса за опасностите от виртуалното общуване със същия апломб, на който е способна вече и най-задръстената майка от най-тъмната провинция. Какво точно ново казва този филм? Провокира ли този филм някаква дискусия във връзка с темите, които поставя или самият филм провокира дискусия за себе си, защото бил...български?! Добре, аз съм съгласен, че целта на този филм е била по законите на бизнеса да се изгради продукт, от който да се изкарат много пари. Това обяснява и двата милиона, вкарани в него, по-голямата част от тях със сигурност инвестирани в реклама. Реклама, в която се спъваш докато вървиш и която ти се блещи от всеки уличен постер. Както Такеши по-долу каза, дай на хората целофанено лайно и ще получиш съответния отклик под формата на бърза възвръщаемост. Бих добавил и добре напарфюмирано и с формата на кейк. Само по себе си това не е проблем – хората правещи филми сами си избират стратегията. Ако са решили да играят по правилата на индустрията (защото все пак става дума за киноИНДУСТРИЯ) най-нормалното нещо е да вкарат всички онези похвати от бизнеса – като маркетинг, намиране на ниша, определяне на таргет група, реклама и естествено много пуканки и кола! Филмът продава пуканки и кола и колата и пуканките продават филм. Проблемът почва, когато такива като интервюираният господин си повярват, че правят “изкуство” (неколкократно повтаряна дума – и то в деня, когато си отиде Сидни Лъмет – режисьорът на един от най-великите филми в историята на киното – “12 разгневени мъже) и високопарно ни заявяват, че ще видим нещо невиждано досега?!?! Явно такива хора тотално са загубили критерии за изкуство, смятайки че могат да го напъхат там някъде между натрапчивата миризма на пуканки и бързооборотната кола. И по времето на Бах е имало водевили, но границата между тях е била добре очертана.Както казваше някога Тодор Колев в Опасен чар – “сега не казваме, ще строиме кочина, казваме - ще осъществим проект”. Е, сега не ни казват, че ни предлагат водевил, казват ни, че водевилът е изкуство. За самият филм – хубави думи могат да се кажат за добрата игра на Христо Шопов, два-три свежи лафа и няколко хубави актриси. Актьорската игра се движи от посредствена през вдървена до съчувствено слаба. Не запомних как се казва актрисата, играеща русата майка, но беше трогателно да се види с какво напрежение в гласа изговаря думите “живееш в кочина моето момиче”....Иначе хубав, плътен глас, но нешколуван. Напрежението личи дори и в трудно контролираните й жестове и мимики – като ученичка излязла за първи път в школска пиеса. Тази, която игра театралната режисьорка – тя пък направо милата изглеждаше като принудена да рецитира в пионерски рецитал. А гологлавият би могъл да изиграе перфектно ролята на някоя мумия или паметник – само така подобно безизразно лице би могло да намери точната роля за себе си.