Сега ще кажа защо ОТНОВО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ:
Никой (от политиците - бел.р.) не е в състояние да ме накара да му повярвам, защото за годините, в които осъзнавам сериозния живот, ситуациите ми говорят повече, отколкото думите на т.нар. ни управници.
На всички ни е ясно, че това е поредният парад на "Аз мога", "Аз зная", "Аз съм различен", а в същото време всеки един е наясно защо пълзи по нагорнището, наречено политика.
И в съзнанието ми изниква една мисъл, мисля, че е на Конфуций - че трябва да се дават наставления само на онези, които търсят още знания и са осъзнали своето невежество.
Другото е: "Не видях. Не чух. Не разбрах". Достойната статуетка за всеки един управник в държавата ни. Всеки ме агитира, че ще подобри живота - моя, на детето ми, на родителите ми, на баба ми, на всички нас, които живеем в родна българийка (умишлено изписвам тази дума така!) На всички нас, които се борим с нечовешки сили, за да оцеляваме, оставяйки след себе си само един непълноценен живот, пълен с несгоди и болести.
Защо всички ми обещават, че ще се грижат за бъдещето на децата ни - а в същото време продават живота им. Защо не се чувствам сигурна в нищо от години? Защо, след като уж има правосъдие, аз не мога да разчитам на него и нося бреме от години, за неща, които са ме сполетяли и търсейки правдата, се оказва, че е по-добре "да не ровя там"?!
Защо за децата ни транспортът до училище и храната в стола са платени - а за "малцинствата" всичко това е безплатно?! И защо аз не мога да получавам помощи като безработна, дето работя от 19-годишна - само защото в закона има вратичка, която не ми дава тази възможност. А в същото време хора, които никога не са работили - да получават какви ли не привилегии от държавата...?!
Защо съм без работа за пореден път... И защо унижението е ужасно да си жена в тая страна. Особено жена, която сама иска да докаже, че може да се грижи за себе си и децата си - а в същото време всичко я смачква, показвайки й, че е по-лесно да влезе в коловоза с другите.
И защо никой от тези хора, пъплейки към върха, не се вгледат в нечий живот по-отблизо, и да осъзнаят, че ние тук, долу, имаме наистина нужда от действия, а не от поредните голословия.
Защото на никой не са му нужни само думи. Защото думите няма да ми платят нито тока и данъците, нито ще ми гарантират качество на обслужване, където и да било - ако няма контрол и проституцията (в който и да е смисъл на тази дума) - е навсякъде!
Не е ли това продажност? Не са ли това интереси? Интереси, чиято цел е да се управлява по-лесното? Народът го е казал - гладен човек и сито животно най-лесно се управляват.
Аз не искам да съм от това стадо!
Аз за ченге няма да гласувам - следователно за Светльо няма да гласувам. Колкото и странно да ви се вижда, но е истина. Ако някой има възможност да го пита по въпроса. Със здраве.
Цветелина, не искам да се заяждам. За това казвам, че всеки има право на мнение и избор. (било то да живее в България или не). Просто не ми става приятно, когато (особено млади хора) говорят всичко колко е зле всичко. Дадох ти пример с образованието (което не казвам, че е малко за семестър,но все пак е достъпно за доста голям хора) и със здравеопазването (изобщо не ми се влиза в спор колко е зле тази система - знам), защото докато си ученичка и студентка, не плащаш здравни вноски, а получаваш услугата (колкото и некачествена да е тя). Тъпо ми се струва, млади , интелигентни и явно образовани хора просото да "избягат". Но пак казвам върпос на избор. Същото е и с гласуването или по-скоро с негласуването (защото не ми пука и всички са зле). Айде със здраве
Политиците ни играят игрички, но нека спомена нещо, което ми се струва, до голяма степен, убягва на българския гласоподавател. Гласуването само по себе си е положително и нужно за участието в демократичния процес, но далеч не единственото средство, които ние, обикновените хора, бихме могли да използваме. След като веднъж пуснем бюлетината, ние сякаш забравяме за кого и защо сме гласували. А истината е, че може да се оказва по-пряк натиск върху национални и местни политици, особено тези, избрани от твоя изборен район. Колко от нас правят това: почти николко. Колко от нас са поискали среща със своя депутат, кмет, общински съветник, за да изложат този проблем. Колкото и гьон-сурат да е той, когато види обществения натиск, ще направи нещо - няма друг начин. Ето така се работи с политиците.
Бе верно нещо не се връзва..... Като гледам коментарите, виждам 95% избирателна активност, като поне 60% от гласовете за Светльо. (Светльо президон альо альоо...) Реалността обаче ще е друга. Кой не сме взели предвид..........турците, циганите и пенсионерите дето не влизат в нашия форум ли? Докато някои тук мрънкят и се чудят дали да ходят за гъби....
Отново срещам познатия изтормозен и драматичен негативизъм, който почти като национална религия, в която хората търсят утеха и самоубеждавайки се, че личните му перспективи, съдбата и собственото му благоденствие е все функция на някой друг (общество, държава, политици, избори). Да добавим и малко за трудностите на жените в обществото, плюс малко „цигански” аргументи, за актуалност. Всичко това овенчано с клишираната теза – следователно животът ми е скапан, затова аз ще скапя вота. Парадоксално е подобна елементарна, вторачена в собствения пъп и дълбоко стадна позиция да се обяснява с „дистанциране от стадото”. Всъщност, точно навъсеното оттдърпване от възможността за съзнателен избор и отказът от действие, те каспулира задълго в самия му център. При това в лошо настроение.
...."личните му перспективи, съдбата и собственото му благоденствие е все функция на някой друг (общество, държава, политици, избори)"....
100% от българите ако се правят на гугутки и не гласуват, утре начело на държавата ще е Ахмед Доган. Затова ще гласувам.
Светльо Президент .Нещо интересно от друг уебсайт. Здравейте, наричат ме Светльо! Цялото ми име е Светослав Емилов Витков. А това, звучи сериозно! В един момент от живота си разбрах, че Хуморът е този, който може да спаси Света, ако Красотата не успее. В същия момент разбрах също, че хората се държат така, както ти не се държиш с тях. Когато се държиш добре с някой, той започва да си мисли, че те превъзхожда, защото според него няма друга причина да се държиш така и превъзхождайки те, спира да се държи добре с теб, а напротив, отключва унизителния процес на надуване. И обратно, когато се държиш лошо с някой, значи мислиш, че го превъзхождаш и че те търпи, защото си в по-силна позиция за момента от него. Ако ме попитате как трябва да се държите с хората, ще ви кажа, че трябва да уважавате всички от една страна, а от друга да не позволявате никой да се държи неуважително с вас. Възпитанието и Морала сега се променят толкова бързо, че човешкото уважение не може да им навакса. Един познат казваше; "Бий, за да те уважават"! И макар че страхът не е уважение, все повече си мисля, че е прав. Не може да има уважение, когато има борба за господство, а тази борба е заложена в човешкия ген и малко са тези, които успяват да я подтиснат. Защото, когато извършиш действие срещу някой, предизвикваш негово действие срещу теб. Затова интригантите и доносниците винаги оцеляват. Затова и просветените хора живеят в планините, далеч от "цивилизацията". Равенството, Свободата и Братството за един човек може да бъде идеал, но за двама е вече идва прекалено. Обяснявам ви за Хумора и Уважението, защото те са основни в моята биография. Най-трудно е да се шегуваш - уважавайки! Роден съм на 26 януари през зимата на 1971 година в Трета градска болница в град София, все още България, като второ дете в семейството на Емил Витков и Надежда Кукова - Виткова. Брат ми, Николай е роден на 23 януари 1967 година. Така са ми казали, това казвам и на вас. Всъщност много от нещата, които твърдим, не сме ги видяли, а сме ги чували от хора, на които вярваме. Толкова за Истината и Манипулацията. По бащина линия, родът ми е от Искърското дефиле, под Лакатник. Планинци, живеещи в не леки условия, където месото е лукс, а скалите в изобилие. Това , което знам от баща ми е, че са били сурови времена и сурови хора. Всичките ми прадядовци, както и вашите, са воювали. Единият е бил в превземането на Одрин, друг е извадил късмет да се прибере в къщи и така му се е разминал разстрела във Войнишкото въстание.... Родът ми по майчина линия е от тъй наречената Македония. Дядо ми е от село Враня, което се намира на няколко километра от Гръцката граница. Прадядо ми е заклан от турците по време на Илинденското възстание, като ятак на Яне Сандански. Дядо ми е бил кмет на селото до идването на комунистите. Може би от този род идва моята избухливост и непрепримиримост, което сега англо-езичните народи наричат "пънк"! Македонският нрав е буен и лют, а планинците са много упорити и сурови, така че ето и резултата от експеримента.........
Човек може да е творец на собственото си щастие, но собственият му стандарт на живот е само донякъде негово творение или както писа някой по-долу за политиците - те са необхододимото зло. Искаш или не - това е положението. Затова и всеки, който се интересува от бъдещето си и от това на близките си, би трябвало да гласува. Хубаво ще гласуваме за Хиподила, но дали всеки е наясно, че това е само протестен вот и го дава на некомпетентен човек?
Di, да е вяра добре, но това при нас е издигане в култ с много проста причина - примитивизъм. Лошото е не, че сме си останали примитивни като нация, а че деградирахме в такива като резултат от едни дългосрочни процеси. Срам ме е като го пиша, но имам чувството, че до преди Втората световна, сме били с по-модерни и по-освободени виждания. Боби, айде стига с тая Атака, че лошо ми става! Смятам се за националист, но тази партия е най-уродливото дете на национализма, което някога може да се роди, и ако някой сбърка да им даде власт - жална ни майка. Един лидер с фашистки виждания, забъркан в хиляди скандали по този повод, и членове, част от които биха били унижение за всяка европейска партия. Гнусна работа.
Благодаря на всички ви за ''благите'' думи. ..За пореден път се убедих, прочитайки мненията ,че думата Човек е все по-рядко срещана по родните земи... Което в случая е най-тъжно и смазващо. Не изборите, не и политиците и ще намеся ..просто ми е болно как се самоизяждаме......а всички сме в един отбор уж.. Много по-лесно и удобно е да смачкаме някой, изразил мнение,различно от масовката , и с което никой не е длъжен да се съобрази и следва.....Просто едно лично мнение, до което съм стигнала не за час..а мнение,продиктувано от много мисли и ситуации години наред.. Боли когато четеш обидните думи, боли от агресията навсякъде.... Това ли е съществото ни ? Не би ли било по-човечно да изразим недоволството си от нечии думи,които не съвпадат с личните ни мисли без да обиждаме..? Давате ли си сметка как би се почувствал онзи отсреща..? Не.Нали ? Съдете ,мачкайте, убивайте дори и със слова. Слабостта поражда агресията. И все повече се убеждавам,че няма да отгледам и възпитам детето си тук. За да го съхраня като Човек. p.s// Лайнол Мастията - благодаря ти за подкрепата - думите ми ме разплакаха!!