Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо отново няма да гласувам

Не искам да съм от това стадо
Не искам да съм от това стадо

Сега ще кажа защо ОТНОВО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ:

Никой (от политиците - бел.р.) не е в състояние да ме накара да му повярвам, защото за годините, в които осъзнавам сериозния живот, ситуациите ми говорят повече, отколкото думите на т.нар. ни управници.

На всички ни е ясно, че това е поредният парад на "Аз мога", "Аз зная", "Аз съм различен", а в същото време всеки един е наясно защо пълзи по нагорнището, наречено политика.

И в съзнанието ми изниква една мисъл, мисля, че е на Конфуций - че трябва да се дават наставления само на онези, които търсят още знания и са осъзнали своето невежество.

Другото е: "Не видях. Не чух. Не разбрах". Достойната статуетка за всеки един управник в държавата ни. Всеки ме агитира, че ще подобри живота - моя, на детето ми, на родителите ми, на баба ми, на всички нас, които живеем в родна българийка (умишлено изписвам тази дума така!) На всички нас, които се борим с нечовешки сили, за да оцеляваме, оставяйки след себе си само един непълноценен живот, пълен с несгоди и болести.

Защо всички ми обещават, че ще се грижат за бъдещето на децата ни - а в същото време продават живота им. Защо не се чувствам сигурна в нищо от години? Защо, след като уж има правосъдие, аз не мога да разчитам на него и нося бреме от години, за неща, които са ме сполетяли и търсейки правдата, се оказва, че е по-добре "да не ровя там"?!

Защо за децата ни транспортът до училище и храната в стола са платени - а за "малцинствата" всичко това е безплатно?! И защо аз не мога да получавам помощи като безработна, дето работя от 19-годишна - само защото в закона има вратичка, която не ми дава тази възможност. А в същото време хора, които никога не са работили - да получават какви ли не привилегии от държавата...?!

Защо съм без работа за пореден път... И защо унижението е ужасно да си жена в тая страна. Особено жена, която сама иска да докаже, че може да се грижи за себе си и децата си - а в същото време всичко я смачква, показвайки й, че е по-лесно да влезе в коловоза с другите.

И защо никой от тези хора, пъплейки към върха, не се вгледат в нечий живот по-отблизо, и да осъзнаят, че ние тук, долу, имаме наистина нужда от действия, а не от поредните голословия.

Защото на никой не са му нужни само думи. Защото думите няма да ми платят нито тока и данъците, нито ще ми гарантират качество на обслужване, където и да било - ако няма контрол и проституцията (в който и да е смисъл на тази дума) - е навсякъде!

Не е ли това продажност? Не са ли това интереси? Интереси, чиято цел е да се управлява по-лесното? Народът го е казал - гладен човек и сито животно най-лесно се управляват.

Аз не искам да съм от това стадо!

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените