Имаше един слоган преди години, прочетох го в някакво лъскаво списание: "Бъди успешна, удивителна и усмихната"!(Нещо такова.)
Е, аз пък не съм такава и искам да спрат да ме облъчват с подобни мисли. Стига с този внушаван от детството стремеж да ни карат да сме все по-добри, отличници, красавици, център на внимание.
Няма ли да станем по-щастливи, ако от малки се научим, че не всички сме нещо специално, че сме просто нормални, такива каквито сме, че не е лошо да си просто "среден" човек!
Цял живот живях с желанието да докажа на всички колко съм различна, че съм умна повече от средностатистическата жена, че трябва да съм успяла в работата си, да съм най-добрата майка и съпруга, да се грижа еднакво добре за себе си и за всички около мен, че ТРЯБВА да успявам във всичко - иначе не съм завършена личност, не оправдавам очакванията, похабявам си потенциала, разочаровам родителите си, семейството си, приятелите...
Стига толкова, уморих се, аз не съм и не мога да съм - не идеална, не става въпрос за това, дотолкова ми стига умът да знам, че това е непостижима цел. НО искам да съм щастлива, в мир със собственото си "аз", да не страдам непрестанно, че не съм достигнала това, което едва ли не съм "орисана" от дете да извърша в краткия си земен път!
Аз съм обикновен човек, със средни възможности и мога да постигна само толкова. Лошо ли е да съзнаваш собствените си граници, да признаеш, че не си нищо особено и да се опиташ да изживееш дните и нощите си щастливо, като този, който си?
Защо внушаваме на децата си непосилни стремежи, защо ги насилваме да си мислят, че само те са специални - най-добрите, най-умните, най-красивите? Защо трябва да преуспееш на всяка цена, с всички (законни и морални) средства?
Искам просто да съм щастлива от това, което постигам според моите сили и възможности, не желая повече да се потискам, сравнявайки се с другите, успелите, защо това не съм аз?! Ами толкова мога, това са ми достиженията, направих най-доброто възможно за мен и искам да мога да се радвам на този факт. Нищо, че съм най-обикновена, средностатистическа единица, средно красива, средно успяла, средно щастлива...
Искам да се възприемам като завършена личност според моите собствени стандарти, не според вашите. Затова за вас може и да съм НЕУСПЕШНА, НЕИЗВЕСТНА, СРЕДНА РАБОТА, но за мен съм си най-добрата възможна опция и се гордея с това. Не може всички да сме гении (макар и неосъществени!), трябва да има и хора като мен - доволни от това, което са, за да не фигурираме в статистиката на света като една от най-тъжните и неудовлетворени нации.
