Двама безспорни гении, чиито имена бележат епохата, в която живеят. Най-влиятелният физик на XX век и човекът, измислил устройствата, донесли технологичната революция в края на XX и началото на XXI век. Алберт Айнщайн и Стив Джобс.
Всички знаем кои са те. Но какво ги свързва и на какво дължат успеха си, освен на безспорната си гениалност? Отговорът е много прост - на интуицията.
В автобиографията си Джобс описва силата на интуицията и влиянието й върху работата му на кормилото на Apple. "Интуицията е нещо много мощно, много по-мощно от интелекта", казва той на биографа си Уолтър Исаксън.
И Айнщайн, и Джобс много разчитат на интуицията си и твърдят, че именно тя е в основата на успеха им.
А какво всъщност е интуицията? Един от най-популярните речници, издаден от авторитетното американско издателство Merriam-Webster, определя това качество като "бързо и готово прозрение".
И Айнщайн, и Джобс определено притежават пъргав ум, въображение и достатъчна увереност, за да реализират идеите си.
iPhone e най-популярното и успешно произведение на Стив Джобс (Getty)
Може би най-популярното и със сигурност най-успешното и актуално изобретение на Джобс - iPhone е дългогодишен завет за успех и доказателство за интуитивния характер на основателя на Apple.
Когато пробиват на пазара, конкурентните смартфони като Blackberry използват qwerty клавиатура или стилус. Иновативният дизайн на iPhone с неговия мултитъч дисплей напълно променя концепцията на смартфоните и превръща Apple в лидер в мобилните технологии.
В реч през 2005 г. в Станфорд Джобс признава, че интуитивният му ум има значително влияние върху неговата работа. „Трябва да вярвате в нещо. В инстинктите, живота, кармата, съдбата си, в каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и промени живота ми", споделя той.
Лекция на Айнщайн от 1931 г. (Getty)
Почти един век по-рано Алберт Айнщайн тотално преобръща представите за науката, с което си навлича ужасни критики.
Революционната му Теория на относителността е обект на ожесточени и безпрецедентни спорове през 20-те години на XX век. Но великият физик продължава упорито да следва инстинкта си и да защитава идеите си.
Днес теорията на Айнщайн е върхът на съвременната физика.
Мнозина биха предположили, че великият физик предпочита логиката пред интуицията. Всъщност е точно обратното.
Доказва го една от най-известните му мисли: "Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга".
Друга от супер популярните крилати фрази на гениалният учен е "Въображението е по-важно от знанието". Не е ли именно въображението символ на интуитивен ум?
„Всички велики постижения на науката трябва да започнат от интуитивното познание. Понякога се чувствам сигурен, че съм прав, дори без да знам причината", споделя Айнщайн пред свой приятел, пише Psychology Today.
За него въображението и любопитството стоят в основата на всичко. „Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, е усещането за мистерия. То е изворът на цялото истинско изкуство и наука", казва той.
За Стив Джобс не си струва да се говори, ако човек има интелектуални наклонности. Не че за Айнщайн си струва, но последният е нанесъл и нанася такива вреди на човечеството, че едва ли има личност, която да е причинила толкова вреди в мисленето, колкото Айнщайн. Хитлер, Сталин, Хирошима и Нагазаки, земетресения, природни бедствия, са направили непоправими поразии, но това са предимно материални щети. На Айнщайн унищожителният мисловен декаданс обаче, е проникнал в порите на обществото и го руши до днес, така както си говорим тук, колкото и това общество да изглежда на повърхността мирно и хармонично. Нещо повече, аз отдавам погрома над академията в световен мащаб, на превръщането й в развъдник на извращения, на интелектуални перверзности, като тези нагло изричани от един Файерабенд или Бертран Ръсел, да речем, после превърнали се в държавни политики, на съжителството на обществото с наложеното безумие на айнщайновото ниско качество на мислене. Тъкмо то показва къде са корените и на явления от феминизъм, та до легализацията на марихуаната. Няма да е преекспонирано, ако кажем, че ефектът на това насила наложено на света уникално ниско качество на мислене, каквото е айнщайновото, може да бъде проследен при анализа на всяка една днешна социална злина. Объркаността на едно опортюнистче, възползвало се от affirmative action, като Обама, също пряко се дължи на налагането на въпиющата айнщайнова глупост като норма в академията. Откъде другаде, ако не от ментора му в Харвард Трайб, е дошло пагубното му разбиране, че конституционното пространство можело, видите ли, да се изкривява, защото физиката вече го била доказала (нищо подобно физиката не е доказала; само силово е наложила подобна глупост, за да й вярват слабите в ума). Стив Джобс е единствено сносен дизайнер, комуто, след години криза, изгонен от собствената му компания, му се пръква несложната мисъл, че днешното общество умира да бъде приятно лъгано. И, тъй, Джобс запретва ръкави и установява, че, за да е адекватен на такова плоско обществено предизвикателство, ако ще се ползва технологичната сфера, то технологиите трябва да бъдат съсипани по един особен начин. Компютърните тривиалности най-добре позволяват такова нещо и така изгрява щастливата му звезда. За да печелиш, т.е., за да си адекватен на този свят, то трябва да отнемеш на компютрите някои присъщи им свойства, като това, например, да могат свободно да обменят файлове с външния свят. Забележете, не какво да е е премахнато, а тъкмо тази естествена свобода, която е в самата същност на концепцията за комютър. Не е прост Стив Джобс. Знае той, че, за да те държи като клиент и да печели, твоято свобода трябва да преминава единствено през магазина му и всяка друга възможност да ти е най-безцеремонно отнета. Еврейското правило, че и да не купува, ти трябва да направиш всичко възможно, та потенциалният клиент да дойде в магазина ти, to have his tuchas in your store. Ден и нощ този човек е седял (а сега и последователите му седят, но с далеч по-невзрачен зъл талант), за да съчинява начини за нарушаване на технологията с тази една единствена цел -- всеки да се превърне в негов купувач и да престои в магазина му. Не съм сигурен, че и до днес съратникът му Стив Возняк е успял да схване точно тази му идея в маркетинга, която превърна Епъл в най-великата компания на всички времена по bottom line. Затова, Стив Джобс не е интересен за интелектуалния човек. Принципите на търговска измама, минаващи под багото название ``маркетинг'', хич не са му в радара на онзи, отдаден на по-възвишени размисли и цели. Все едно интелектуалецът да седне да примира пред успеха на зарзаватчията, намерил начин чрез хитри трикове да отвори верига от пет магазина, в които да ти продава същото, което си купуваш и в бакалията отсреща. Айнщайн е друг тип измамник, бръкнал даеч по-дълбоко в мисловните ти нужди, от това да жонглираш с домати и краставици, когато приготвяш салатата за вечеря. Вредата, която Айнщайн нанася има централно отношение към цялостното ти възприятие на света и на основните понятия, които го дефинират. То не е едно такова наивно, каквото беше разбирането на малката ми сестра за звездите. За нея това бяха бляскащи станиолчета, залепени по небесния таван. Това, като на малката ми сестра, когато беше дете, е още неразвито възприемане на света, което по-нататък, чрез образование, се намества къмто по разумен концепт за този свят. Айнщайновото не е и грешка, дължаща се на неразвита наука и примитивни уреди за провеждане на екпсерименти, каквото е било положението по време на Коперник и Галилео и онова, което те са сторили е да придвижат науката напред. Не. При Айнщайн е една много гадна измама, поднесена чрез един специално съчинен фалшив наратив. Ако човек си даде зло сърце и наистина успее да се сблъска с въпросното интелектуално безобразие, най-слабата реакция е да се вбеси, че на такова нещо е позволено най-безсрамно да окупира официалната наука. В цялата история на науката няма подобен прецедент, очевиден абсурд, дошъл извън всякаква логика на развитие на науката, да бъде наложен така свирепо и силово на света. Да се покаже абсурдността на Айнщайновото ``достижение'' може да стане веднага, още на страниците на самата му статия от 1905 година: timeisabsolute.org. Абусрдът, за който иде реч, може да бъде установен без забавяне от всеки, който има поне оскъдно схващане за наука. Наглед оплетените формули, на което Айнщайн разчита, за да изглежда, че е направил някакво езотерично, херметично откритие, по силата само на висок ум, са всъщност тривилните компоненти на силата, описвана от втория закон на Нютон. Няма даже нужда обаче да се знае кой е законът и какво разните му символи означават, нито как математически е получено едно или друго. Достатъчно е да се види на момента, и то е по силите на почти всеки гимназист даже, че Айнщайн най-нагло нарушава собствения си първи постулат (открит всъщност от Галилео, но на ``гений'' като Айнщайн хич не му хрумва да отбележи този факт и си го присвоява без д
Не. При Айнщайн е една много гадна измама, поднесена чрез един специално съчинен фалшив наратив. Ако човек си даде зло сърце и наистина успее да се сблъска с въпросното интелектуално безобразие, най-слабата реакция е да се вбеси, че на такова нещо е позволено най-безсрамно да окупира официалната наука. В цялата история на науката няма подобен прецедент, очевиден абсурд, дошъл извън всякаква логика на развитие на науката, да бъде наложен така свирепо и силово на света. Да се покаже абсурдността на Айнщайновото ``достижение'' може да стане веднага, още на страниците на самата му статия от 1905 година: timeisabsolute.org. Абусрдът, за който иде реч, може да бъде установен без забавяне от всеки, който има поне оскъдно схващане за наука. Наглед оплетените формули, на което Айнщайн разчита, за да изглежда, че е направил някакво езотерично, херметично откритие, по силата само на висок ум, са всъщност тривилните компоненти на силата, описвана от втория закон на Нютон. Няма даже нужда обаче да се знае кой е законът и какво разните му символи означават, нито как математически е получено едно или друго. Достатъчно е да се види на момента, и то е по силите на почти всеки гимназист даже, че Айнщайн най-нагло нарушава собствения си първи постулат (открит всъщност от Галилео, но на ``гений'' като Айнщайн хич не му хрумва да отбележи този факт и си го присвоява без да му мигне окото.) Тъй че, човек го вижда това и повече не отделя и една минута на глупостта айнщайнова, както и на всички произтичащи от нея глупости като космология, черни дупки, голям взрив, теория на елементарните частици, струнни теории и какво ли още не. Да не говорим, че хич даже и няма да му мине през ум на човек, който вече знае каква глупост, какъв абсурд е Айнщайновата относителност, та да вярва, че имало експериментални доказателства за валидността й, нежели, че Хигс бозонът, гравитационните вълни или GPS-ът имали нещо общо с нея. За нуждите обаче на един такъв разговор като този, повече имащ вземане-даване със социологията, е много интересно да се проследи технологията на измамата, прилагана от Айнщайн, за да оплете в мрежите си читателя, който не чете внимателно. Това е читателят, на когото разчита жалкият автор -- на невнимателния, а най-вече на опортюниста, който веднага се обръща натам, накъдето духа ветърът. Тук няма да се спирам подробно на тази технология, само ще спомена, че тя се основава на това в даден момент авторът удобно да забрави какво сам е постулирал, а после в друг удобен момент, хоп, да вземе да си го спомни постулираното. Изобщо, ``тука има, тука нема''. Учудващото е не само, че такова малоумно нещо е превзело физиката, но, че и премахванео му ще я разтърси из основи. Абсолютно необходимото премахване на Айнщайновата относителност от физиката се равнява по значение с корекциите, които Коперник и Галилей правят в астрономията. Както може и да се очаква, борбата е мътна и кървава, такава, каквато е била и по времето на Джордано Бруно. Е, кладите са други, но бабата със съчката, дето я тика да подкладе огъня, си е същата.
Забавен анализ на vV Жалко , че няма нищо общо с действителността
Хари, няма досега никой, показал пряко, на страниците на самата статия от 1905, че Айнщайновата относителност е абсурд, както е показано тук: timeisabsolute.org Това е единственото категорично доказателство от всичките представени аргументи по въпроса в цялата му история, че Айнщайновата теория няма нищо общо с действителността и е чиста, неподправена глупост. Никакви други доказателства не са нужни. Камо ли пък да бъде съпоставяна с квантовата механика. Подобно съпоставяне е равносилно на съпоставянето на една глупост с друга глупост. Да не говорим, че за експериментално изследване на въпросната глупост и дума не може да става. Глупостите се установяват предварително, преди да се предложат експерименти, както в timeisabsolute.org е установено още на страниците на ``теорията'', че тя е нелепост, абсурд. Това спестява каквито и да са усилия по експерименталното ѝ тестване. Ерго, долнопробната пропаганда, че, видите ли, имало експериментални потвърждения на Айнщайновата относителност, е единствено най-откровена нагла лъжа. Разликата между двете глупости е, че Айнщайновата относителност е толкова невнятна, че трябва задължително да се изкорени цялата, както се изкоренява бурена от житното поле, без да се заменя с друго. Нито една част, нито един елемент на Айнщайновата относителност няма каквато и да е научна стойност. Никаква научна стойност нямат и отрочетата ѝ като космология с черните си дупки и голям взрив, струнни теории, някаква си обща теория, теориите не елементарните частици и т.н., изобщо, всичко, което има в основата си Айнщайновата относителност и по-специално Лоренцовите трансформации. То, тъкмо аргументът в timeisabsolute.org доказва, че Лоренцовите трансформации нямат никакъв физически смисъл и всичко основано на тях не е нищо друго освен въпиюща глупост. Докато, квантовата мвханика е чисто и просто погрешно разбрана класическа механика. Ето тук по-подробно можеш да видиш аргументите за това, че квантовата механика не е научна теория: qmiscm.org. С други думи, по-нататъшното развитие трябва да се състои в развитие на класическата механика, която в своята същност е квантова, но не така, както днес се разбире понятието `квантова''. Човек не си излива супата в гърлото, а я куса с лъжицата на порции, на кванти и то в съвсем познатия ни макросвят. Не е вярно, че имало някакъв си микросвят с някакви си свои закони.
Стив Джобс е най-прехваления човек на 21ви век, а не най-забележителният ум. За него се говори, че едва ли не е измислил електричеството. Всъщност той е измислил една мода, облечена в уж иновативна технология. Брилянтен бизнесмен и психолог, отколкото някакъв откривател, учен или гений.
Да сложиш в един кюп Айнщайн и Джобс ....без думи
Странни коментари на странни хора. И това е много,много меко казано.Разбира се всеки има право на мнение, но вашето, колеги, могат да си го позволят само хора със солидни познания по физика и високи технологии, каквито вие едва ли сте. Извинявайте, ако греша. Но излагането на вашите тези в неспециализиран интернет сайт, и изобщо в интернет, и особено в коментар, а не в лична статия – това ми идва малко хейтърско. Някак си "само да ни дадат по телевизията", един вид. Ако става въпрос за по-маловажни и ежедневни неща, в такива случаи обикновено казвам: няма лошо. Но сега ще кажа: лошо е. И не ви прави чест.
Хаос, забрави дроб-сърмата, тюрлю-гювеча и бахура!
Илия, не пиши простотии. По отношение на гениалност са НЕСРАВНИМИ. Не промивай мозъците на наивната младеж. Айнщайн е едно ...чудо
Очевидно има комуникационен проблем. Публикувана е в този неспециализиран сайт статия, която въвежда в заблуждение младежта. Това предизвика да бъде представен категоричен аргумент (timeisabsolute.org), който веднага доказва, че и дума не може да става за гениалност при Айнщайн, а иде реч за обратното, за много ниско качество на мислене, придружено с явна измама (Стив Джобс е единствено хитър търгаш, който не може и да има претенции за интелектуалност, камо ли за гениалност, което го изключва от обсъждането). За съжаление обаче, и хора, които усещат каква заблуда е да се твърди, че айнщайновото е някакво неземно творение, и тях някак аргументът, който беше даден, не ги убеждава, че иде реч за окончателно отхвърляне на айнщайновата нелепост, че няма какво друго да се добави. Какви думи трябва да използва човек, как трябва да си построи изреченията точно тук, в това обсъждане (защото, пак казвам, точно тук, в неспециализирания сайт, е публикувана заблужадаващата статия), за да стане ясно, че имаме работа с една грандиозна измама, която няма нищо общо с науката? Ето това е въпросът, който трябва да се изясни -- как при наличие на категорично отхвърляне, въпросното не дифундира в съзнанието на хора, които иначе се интересуват от въпроса? Небето ли трябва да се събори, нещо да гръмне и да тресне ли, за да се събуди интелектът. Някой, ако ти пресече пътя на шосето, веднага ще реагираш. Някой да ти свие парите от банката, ще нададеш вой до небето. Обаче, когато някой като Айнщайн, те гледа в лицето и те лъже, даже нагло ти се плези от плаката, защото знае, че те лъже, разчитайки, че ти нищо не можеш да направиш, за да го сгепцаш, за някои това е все едно роса ги роси. Защо, ако някой те ритне на улицата или те излъже в лицето реагираш, а тук толкова спокойно го приемаш и даже си готов да си разкъсаш ризата, ``Стреляй гад!'', за да защитиш толкова нахално обидна даже за средния интелект ``теория''? Ето това искам да разбера.
Аз също отхвърлям теорията на Айнщайн. По един научно-популярен канал за деца "Да Винчи" представиха една теория,(за съжаление не запомних името на учения),обясняваща нещата напълно различно от онази за относителността. Неблагодарна работа е да се преразказва гениално творение,(а и съм на Вие с науката),но казано с едно-две изречения - човек с очите и другите си сетива създава реалността. Например,когато поглежда към Луната,той я създава. В действителност тя не съществува. Или когато пипа дървената маса пред себе си. Може би погрешно преразказвам тази теория,но ми се струва реална в сравнение с тази на Айнщайн.
deaf, Айнщайновата относителност не е гениално творение, за да се преразказва, а е чиста глупост. Показах го, доказах го (timeisabsolute.org), но някак този факт не успява да хване дикиш. Защо? Как трябва да го обясня, какви думи да използвам, как да построя изреченията, че да се разбере, че Айнщайновата относителност е абсурд, който няма нищо общо с науката, не може в никакъв случай да се докаже валидността му експериментално (безсмислиците не подлежат на експериментална проверка) и трябва да се премахне без остатък от физиката, без да се заменя с други относителности, трябва да се премахне така както буренът от нивата се маха без да се заменя с нещо? Защо тази проста, доказана истина не може да проникне в съзнанието на приятелите тук?
vV, според мен Ницше е обяснил всичко! То и кой друг би могъл? Ето цитат от негово произведение: "Вярвам в абсолютното пространство като субстрат на силата:последната ограничава и дава форма. Времето е вечно. Но не съществува нито пространство,нито време в себе си. "Измененията" са само явления (или сетивни процеси за нас):колкото и да допускаме,че между тях съществува отношение на закономерно завръщане,това не ОБОСНОВАВА,(к.а.),нищо,освен факта,че така е ставало винаги. Чувството,че post hoc е propter hoc,(СЛЕД ТОВА,а следователно и ПОРАДИ ТОВА),лесно може да бъде изтълкувано като недоразумение:то е понятно. Но явленията не могат да бъдат "причини"." Тези разсъждения на Ницше пращат теорията на Айнщайн в кошчето за боклук.
просто невероятно, идиотщината се самоиндуцира
deaf, не, не може и дума да става за обсъждане на въпроса що е пространство и време, когато говорим за Айнщайн Каквото и философско разсъждение да се даде върху тези две понятия, коректно или погрешно (това на Ницше е погрешно, но е отделна тема), то то няма как да е средство за оборване на онова, на което му е лепнат етикета Айнщайнова ``теория'', защото последното е нелепост още преди да почнат да се обсъждат каквито и да е понятия. Това доказва timeisabsolute.org. Все едно да се опитваш да ме убедиш, че, когато крадецът ми измъкне парите от джоба, това има нещо общо с теория на парите и крадецът прави принос в тази теория чрез кражбата си. Явно ти все още не можеш да си представиш за какво нелепо нещо иде реч, когато се отвори дума за Айнщайн и все още ти е комфортно да считаш, че може да се води рационална дискусия по въпроса. Помисли, може ли изобщо да се води смислен разговор и ще помогне ли цитат от Ницше, ако някой ти каже -- това е круша, защото е ябълка и това ново за науката заключение ме прави да съм най-гениалният от всички гении. Та, нека пак да се върна аз към въпроса си. Явно, че промиването на мозъците е достигнало до такава степен на прочистване и продухване, че наглед най-разумни хора не могат да си позволяват даже и да си помислят, че толкова налагана за научна суперзведа личност като Айнщайн може да е в грешка, каквито и очевидни доказателства за грешката да бъдат представени. Това е нещо като Стокхолмски синдром, супер ефективна обработка на обществемото мнение да приеме глупост за гениалност. На това обаче непременно трябва да му се сложи край. Въпросът е как да стане това? Как трябва да е описана глупостта при наличие на такова яростно промиване на мозъци, за да се проумее, че наистина е глупост?