След като поживях повече от десет години в чужбина, от които 6-7 в Ню Йорк, нерядко са ме питали: "Защо съм се върнал? Кое ме е привлякло в Родината?"
Реших да седна и да напиша отговора, защото не е съвсем кратък и лесноразбираем. По-скоро е провокация, тема за размисъл, както и повечето отговори на нееднозначни въпроси.
Върнах се по шест причини. Първата е, защото почувствах нужда, че искам да живея в България. Останалите пет нямат значение. Отговорът на въпроса дали да го направя си го дадох интуитивно, както и на всички важни за мен въпроси.
По-долу ще се опитам да ви кажа какво ми подсказа интуицията и подсъзнанието, както и на какво ме наведоха опитът и размислите. В началото съм изложил субективните причини, а после съм опитал да обясня обективните такива.
Субективни причини
Най-важното за мен е, че България е мястото, където знам, че искам да остарея, а аз вече минах 40-те. Тук са ми близки хората. Тук природата, народопсихологията, храната, веселбите, даже и петната по покривките са ми хубави. Лъскавите материални неща не са били магнит за мен и аз не съм им отдавал голямо значение било то тук или в чужбина.
У нас се чувствам добре. Чувствам се цялостен, полезен на себе си и на обществото. Познавам в много по-голяма дълбочина причините и се опитвам да осмисля следствията и резултатите. Хуморът ми е свойски и тъгата на хората - разбираема.
Не на последно място идва и фактът, че децата ми пораснаха и вероятността да живеят в България е нищожна, но при условие, че вече учат в Европа и са чиста порода граждани на света, вероятността да са в Ню Йорк също е непредвидима. При това обстоятелство няма какво толкова да задържи мен и жена ми там. Сърцата и на двама ни са тук.
Опит за обективно осмисляне
България е място с добър потенциал. Въпреки демографската криза и тази на образоваността тук тепърва ще се случват големи промени, за които в очакване е настръхнал целият западен свят.
Нека вземем за пример образователната система. Задавали ли сте си въпроса в каква дълбочина трябва да се промени тя и как би станало?
Нека започнем от най-малките ни граждани, при които забавата и технологиите крещят да бъдат вкарани в учебния процес. Това даже не е и трудно, примери и модели много. Най-трудното е да убедим и премоделираме преподавателите. Те си имат стереотипи и по-голямата част не са отворени към промяна. Тя ги плаши и притеснява и това е разбираемо. Звучи нормално и естествено, нали?
Но нека не си мислим, че в Англия или САЩ учителите са най-напредничавите и иновативни хора, които дерзаят и предизвикват събитията. Ни най-малко е така, поне в държавните училища, сиреч в образователната им система. Е, даваме ли си сметка как би се променила една система там, при наличието на добре организирани синдикати и що-годе задоволени учители.
Как биха се навили на радикална промяна деканите на 300- годишните им университети с безспорен принос и успехи в науката и образованието... до сега? Как биха се наложили компютрите, като основно обучително средство в толкова многолюдна система? И нека не си мислим, че само нашите цигани са неграмотни, и че само тук ще срещнем проблеми с внедряването им!
Имам познати, които са учители в Бронкс. Те и колегите им трябва да знаят добре испански по понятни причини, което обаче не намалява издевателствата върху децата по домовете им, и от съучениците им.
С почуда разбрах, че им назначили човек, който да обикаля по къщите, когато имат проблем с определено дете. Оказало се, че много от родителите не отговарят на бележките им, просто защото не могат да четат и пишат... Давам този пример за да развенчая за пореден път мита, че сме уникални и много надарени или пък много ощетени от съдбата българска. Зависи кой го твърди и дали е на маса или в интернет форум, но и в двата случая не сме много.
Спомняте ли си наредбата за забрана на вредните храни за продажба в училищата. У нас тя бе вкарана относително бързо, след като се появи като идея. В САЩ им отне години. Ами там само семейната фирма Little Debbie, която произвежда и продава евтини и съответно неполезни сладкиши има $4 млрд. оборот. Нали ви е ясно, че и те имат близки политици, и те наемат лобисти. Да не би ние да сме ги измислили тия неща?
Та, да се върна на въпроса. Тук радикалните промени, макар и трудни, са възможни в обозримо бъдеще. В развитите западни общества хората смятат, че нямат нужда от радикални промени или поне няма такава нагласа сред масите, макар и да има сигнали за обратното.
Хората имаме интуиция и се придържаме към сигурното. Западните държави с по-стар капитализъм или поне пазарна икономика имат създадена голяма инерция във времето. При нас последната радикална промяна беше преди 20-тина години, а в рамките на последните 130-140 г. се е случвало три пъти да променяме коренно порядките и приоритетите на обществото ни.
Боксуващи и зле функциониращи са както образователната система и здравеопазването, така и начинът на управлението и консумиране на властта от политическата класа.
За да не ставам многословен, ще задам следния въпрос: Смятате ли, че нуждата от радикална промяна ще затихне или пък статуквото на запад ще отслаби позиции?
Накрая само ще кажа, че тук се случват неща и то по-бързо отколкото на много други места, макар че бихме искали да е светкавично. По отношение на инфраструктурата например, големият проект дори за САЩ "The Big Dig" стана два пъти по-бавно и излезе три пъти по-скъпо от първоначално заложените критерии.
Линията на метрото на Второ авеню в Манхатън започнаха да я строят през 2003 г. и пусковият срок е 2025 г. при дължина 12-13 км. Няма и не мога да разсъждавам колко струва и дали се правят далавери. Помислете за неудобствата за гражданите, за шума, мръсотията и задръстванията.
Не сме уникални, повярвайте ми! Колкото и неуспокоително да звучи, факт е, че при нас нещата се случват и ние се учим да правим това все по-добре и по-добре. Тук хората все повече пътуват, работят навън и за сега предимно носят обратно пари и позитивен пример. Все още са малко тези, които хитреят по западному, но то и не става... засега.
Тук все още не е трудно да различиш лошите от добрите, полезното от вредното.
На запад е все по-трудно: Уж институции, уж корпорации, а отчетливо и безнаказано работят против добруването на обществото, въпреки фалшивия имидж, който създават. И краят не се вижда.
Светът има нужда от радикални промени и ние сме по-готови да ги осъществим. В това съм твърдо убеден!
отговарям ти веднага: 'за да се чудиш защо си се върнал...' ако не сега, до 2 години ще започнеш - доказаха го десетки мои приятели-емигранти, без изключение. а сега възнамерявам да прочета статията.
Много вярно написано В България никой не гледа в перспектива. Всички са се зазяпали в злободневните си проблеми и мрънкането е на мода Аз искам и оставам в България защото тя има възможности за развитие, докато при развитите страни, възможностите да много по - тягостни и бавни. И едностранчиви. Точно това прочетох аз в статията, вие прочетохте, сравненията посочени като пример Това е разликата между тези които заминават, съответно които остават поради мързел или некомпетентност или тези които оставаме, защото така ни харесва
Евала! С две ръце подкрепям мислите на човека, писал статията! Обективно, ясно и конкретно си е изложил тезата! Пичът, който е писал под мен (5) - плюс и за теб! Радвам се, че има хора, които мислят, а не цвилят и не се забиват в банални разсъждения!
Чочо, добре дошъл обратно в Родината! След като прочетох какво си написал, неволно се сетих един виц от времето на соца : Завърнал се Висоцки в Одеса след дълго отсъствие. Като слязъл на пристанището, толкова му станало мило, че оставил куфарите на земята, вдигнал и двете си ръце към небето и казал : - Ех, Одеса, скъпа Одеса, ти ли си? Когато посегнал да си вземе куфарите с изненада установил, че вече ги няма. - Ти си, мама ти деба! - промърморил замислено. Та дано и на тебе да не ти гепят куфарите.
Точно до полувината прочетох...нататък няма нужда.Причината някой да се прибере вБългария,след като е живял толкова време в САЩ е само една.Финансовата.Нямаш ли си работа в чужбина си никой,трябва да крадеш за да оцелееш.Автора сега ше цъфне и ще върже в БГ.Всичко българско и родно,люби тачи и милее.Прозирам изкуствен патриотизъм,който няма нужда да се изписва в статия чак.Сега в Германия вали сняг,утре тук празнуват Великден.По-тяхному тихи и безлюдни са улиците.А в наща къща след часове ще си направим наши си петна по покривката,ще си обсъдим Бойко,Фандъкова,псетата,Доган,ще си разкажем няколко вица и т.н.т Хората в Бг моя живот тука не ги интересува.А така и аз няма да се интересувам от подбудите на някой си.
"Защо се върнах в България" А защо си тръгна от България? Вече беше казано май, но да повторим: Всички се измъкват по тарлъци в търсене на изгода навън, а когато навън нещата се скофтят се връщат откъдето са и го удрят на патритизъм и умиление.... То не че ние нещо сме оправили, като демеме тука, ама поне не сме лицемерни
За някои работи си прави, преди дни гледах интервю с испански режисьор, който твърди че типично испанска черта е завистта и омразата, а скоро четох млада англичанка, която твърди, че мрънкането е типично английска черта, докато южните народи били оптимистични. Примери безброй. Но, да си поговорим за икономика. Преди дни четох за един млад мъж, който станал милионер. Преди 3 години направил софтуерна фирма, която прави игри за смартфони, почти фалирали, но последната игра била хит и огромна корпорация купила фирмата му за 180 милиона долара. Подробността! Човека не е започнал от нищото (и аз имам софтуерна фирма у нас), а е стартирал с 15 милиона долара рискова капитал и без велики идеи за конкретни игри. Наели са офиси, 40 души са работили и така три години и няколко не особено успешни игри. И той е взел парички и онези, които са си вложили капиталите са спечелили. У нас ли? Има тук едни "бизнес ангели", на които може да разкажеш идеята си, ама първо играят едва ли не на сигурно и второ ... абе влезте в сайтовете на бизнес ангелите и ще видите. И аз не съм млад и аз стоя у нас защото чакам да се слушат промените и правя каквото ми е по силите, но ме напускат.
До автора- всеки с мнението си. Не искам да съм краен като някои хора преди мен, защото знам че всеки носи собстената си истина. А и си човек на определена възраст, истината е, че повечето излезли на тези години в чужбина ги гони яката носталгия по "добрите" времена, забравили лошите. Аз си бях в България за месец и половина преди 2 години и не видях нищо, което а ме подкани да се върна. Освен природата, която е системно унищожавана. А красива природа има не само у нас... Бих искал да попитам преди колко време се прибра? Защото ако отговора е преди 2/3 месеца- ще те помоля да напишеш какво е мнението ти, когато това време стане поне година. Нехранимайко аз не вярвам и тогава да се върна, защото самите хора ме...отблъснаха да го кажем, с поведението си и начин на мислене. А като спомена манхатънското метро...ами да споменим, че Манхатън практически е застроен остров...как се строи, мислиш, под огромни небостъргачи, заобиколени отвсякъде от вода... Няма база за сравнение със софийското, да ме прощаваш.
Защо се върнах в България Чочо Енчев ================= Е, случва се, и по- умните понякога сглупяват, лошото е, че понякога е фатално...
Злобари и антибългаристи вилнеят навсякъде по форумите включая и тук.Аз без да съм гражданин на света от моето прозорче виждам живота там,такъв какъвто го представя авторът.Но съм съгласна и с тези ,които задават въпроса:защо все пак е трябвало да се напуска България?И наверно ,ако всички ,които емигрирах след 1989 бяха останали тук и се бориха за живото си тук и в настоящия момент ,наистина картината щеше да е друга.
Българи - ГЛУПАЦИ!!! не рзбрахте ли че който плаща данъци на тази държава трябва да бъде осъден на 20 години за финасиране на Мафията!!!
Хареса ми оптимизма на автора, макар и аз да не го споделям. Дано човека е прав и не се окаже, че е направил огромна грешка, като се е върнал. Дано.
И аз като автора се върнах в България и споделям неговите размисли. Но мога и да ги резюмирам накратко с онзи виц: Едно червейче като го извел татко му червей от бунището и почнало да се възхищава. - Тате тате, колко е хубаво тук - тревата, цветята, звездите и всичко друго, а ние защо сме се заровили в тези лайна ? - Ами родина сине, родина ... Е това е положението. Може и да е смешно но е самата истина. Колкото и да е гадно си ни е родина и ни е хубаво тук. Особено като е в чужбина човек - тогава усеща колко много ценни неща има в България.
Не знам дали това е целта, но ми се стори оптимистично! Поздрави, авторе! Субективните причини.....ми харесаха - за това и аз все още съм тук. Обективните: "Уж институции, уж корпорации, а отчетливо и безнаказано работят против добруването на обществото, въпреки фалшивия имидж, който създават"-също много добре казано.
Освен оптимизма, на мен ми хареса и факта, че автора не се стреми да ни убеждава в нещо. Просто споделя с нас своята гледна точка и своята истина. За съжаление повечето хора гледат навън.