Всичко на планетата ни е свързано. Дори и това, което се случва на края на света, засяга всеки един от нас.
"Атмосферната циркулация е единна за цялата планета, и това, което става на Антарктида, се отразява и тук, в България", казва проф. Христо Пимпирев, ръководител на 33-тата наша антарктическа експедиция и председател на борда на Българския антарктически институт.
Тя вече започна - с отплаването на българския научно-изследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" от Варна по-рано през ноември и потеглянето на първата група полярници към ледения континент.
С тях на кораба бяха натоварени и над 20 тона хранителни и нехранителни продукти, дарени от Kaufland България. За трета поредна година най-голямата търговска верига у нас подпомага усилията на нашите учени на Антарктида в търсенето на устойчиви решения за климатичните промени.
Изследванията, които ще се провеждат и на самия кораб, както и тези на българската база на остров Ливингстън на Южните Шетландски острови край бреговете на Антарктида, са именно с акцент върху климатичните промени.
"Проблемите на климата са глобално свързани. Нас например ни грози суша, а видяхте какви наводнения станаха в Испания", казва Пимпирев. "Ако не изследваме глобалните промени на климата и на Антарктида, и не се вземат мерки, трябва да се спасяваме на Луната и на Марс", допълва той.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
И все пак - как точно българските полярници помагат за изучаването на това, което се случва на планетата?
Тази година очакванията са експедицията ни да има цели 25 проекта - вероятно най-много досега. Изключително интересен е примерът с един от тях - за изследване на слънчевата активност върху топенето на ледниците.
Той е стартирал още през миналия антарктически сезон и негов ръководител е младият физик Цветан Паров. Проучването е за влиянието на слънчевата активност върху вътрешността на ледниците.
За неговите цели се влиза в огромна пукнатина на ледник - нещо, което изисква добра алпийска и пещерняшка техника, и може да бъде много опасно.
Глетчерите се движат постоянно, а пукнатините, които се проучват, са дълбоки, и се слиза на десетки метри в тях.
Целта е да се достигне максимално ниско в пукнатината, евентуално дори до дъното на ледника, за се вземат проби и да се поставят датчици.
Сензорите се поставят по цялата дълбочина на пукнатините, и мерят постоянно температурата, влажността и посоката на въздушните течения. Така може да се направи евентуална оценка какво се случва в дъното на ледника в зависимост от това каква е слънчевата активност на повърхността му.
През миналата година данните от 15-те датчика за дълбочинното проучване на един от големите ледници на остров Ливингстън - Перуника, показаха, че ако въздухът в недрата му се затопли със само 0,2 градуса, голяма част от него ще се разтопи. Резултатът ще е изтичане на огромно количество сладка вода в соления Южен океан и промяна в цялата екосистема в акваторията на Антарктида. Това пък ще има сериозни глобални последствия.
Това и задачата на подобен проект - да се намери зависимост, която да послужи като отправна точка на модел за предсказване как ще повлияе вдигането на глобалната температура на топенето на ледниците на Антарктида.
Нашите учени имат и втори проект, свързан с ледниците, по който работят от миналата година. Той е сеизмологично-геоложки, и изследва т.нар. ледотресение. Ледниците са живи, движат се постоянно, и със сеизмологични уреди се изследват ледотресенията, на какво се дължат, и как влияят на глетчера.
Проучването на ледниците е безкрайна задача, и неслучайно има цяла наука глациология, която се занимава с ледниците. "Тя се съществува в цял свят, и ние българите станахме глациолози, въпреки че у нас отдавна няма ледници", казва Пимпирев. Нашите специалисти обаче работят на терен в Антарктида.
Защо това е важно?
Ледниците се топят интензивно - в Антарктида, и особено в Арктика, в Гренландия и Свалбард, припомня ръководителят на експедицията ни проф. Пимпирев.
Това води до повишаване на морското ниво, а 70% от населението на планетата ни живее по крайбрежните райони на света. Загубата на тези брегове и необходимостта толкова много хора да се преместят и спасят би могло да доведе до потенциална катастрофа.
Сред останалите проекти, по които работят нашите полярници, са такива за изследване на микропластмасата, която достига и до Антарктида, както и за това какви полезни изкопаеми има в района на българската база. Има и проект, който ще изследва йоносферата и влиянието на слънчевите изригвания върху природата и хората.
"Правим такъв проект за пръв път, защото Космосът е много свързан с Антарктида. Тя е окото към Космоса, друга планета. Тя е белият Марс", казва ръководителят на експедицията.
Изследователите ще се възползват оптимално и от голямата си гордост - българският научно-изследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий", който е на разположение на нашите учени от 3 години. На борда му например има двама орнитолози, които ще изследват птиците по целия му път - от Черно море през Атлантическия океан, тропиците и Екватора чак до южните полярни региони.
"Благодарение на това, че България има своя база на Антарктида, нашата страна се появи на морската карта за научни изследвания на света. Досега български научно-изследователски кораб не беше излизал от Черно море", горд е Пимпирев.
Част от откритията от работата на нашите специалисти се публикуват в световни научни списания. И проф. Христо Пимпирев смята, че няма да е учудващо, ако България има своя първи Нобелов лауреат за нещо, открито на Антарктида.
В експедицията тази година се включват около 60 души, от които около 37 учени, и има силно международното участие.
Към нашата база ще се присъедини и първа гръцка експедиция - две дами, които ще се качат на кораба "Св. св. Кирил и Методий" от Ушуая, Аржентина.
Ще бъде поставен и старт на първата експедиция на Обединените арабски емирства, като на борда на нашия кораб ще се качат сеизмолог и метеоролог.
За пръв път тази година, благодарение на подкрепата на Kaufland България, към магията на Ледения континент ще могат да се присъединят повече хора. Амбицията на партньора на българските полярни експедиции е този сезон да има срещи с публиката с живи включвания от далечна Антарктида.
И искрата към това толкова космическо място да бъде запалена и у децата. За начало по повод Деня на Антарктида - 1 декември, ще бъде излъчена тридневна панорама от архивни филми на БНТ в приземния етаж на Централни хали - "Сцена Централни хали".
Панорамата започва на 29 ноември от 19 часа. С нея ще можем да открием и у нас сезона на Антарктида, и да се гордеем с успеха на нашите изследователи там.
---
