Русия се позиционира за активна намеса в Афганистан, стана ясно от изявление на външния министър на Руската федерация. Сергей Лавров заяви, че неговото правителство възнамерява да предложи на Вашингтон и НАТО всякаква възможна помощ, за да стабилизира съсипаната от войната страна - с изключение на изпращане на войски.
В най-ясно формулираното до момента изявление за желанието на Москва да усили влиянието си в бившия театър на военни действия от времето на Студената война, две десетилетия след унизителното изтегляне на войските й от Кабул, Лавров каза: "Не желаем да поемаме каквато и да е водеща роля, но искаме да помогнем на тези, които вече са там, тъй като знаем колко е трудно - от собствения ни горчив опит. Желаем да помогнем за стабилизирането на ситуацията. Бихме направили всичко, с изключение на военна намеса".
Възстановяване на 140 инфраструктурни обекта
Предложенията, които Москва има предвид, според него включват руски инженери да реновират около 140 инфраструктурни проекта, включително електростанции, построени по време на съветската окупация, да бъде оказана помощ за възстановяването на важния тунел "Саланг", както и осигуряване на хеликоптери.
В изявлението си Лавров каза, че желанието на Русия да съдейства донякъде произтича от "горчивия й опит" в страна, в която загинаха над 13 000 съветски войници. Тази трагедия накрая бе прекратена от Михаил Горбачов, който описа десетгодишната съветска окупация в Афганистан като "кървяща рана".
(Според изявления на бивши ръководители на ЦРУ, подпомагали с оръжие и финансови средства биещите се срещу съветските войски и местни милиции групировки, войната е оказала силно дестабилизиращо въздействие върху икономиката на СССР и е ускорила разпада на Съветския съюз - бел.р.)
Още две сериозни основания за Москва
Но Русия има две други причини по-активно да се ангажира с Афганистан. Първата е собствената й национална сигурност. След като войските на САЩ и НАТО се изтеглят, Русия би могла да бъде изправена пред още по-голямо беззаконие във вече проблемните и рискови южни гранични райони.
Както изтъкна Лавров, тероризмът, трафикът на дрога и общото беззаконие, произлизащи от Афганистан, създават проблеми и за Русия.
Втората причина е общото преориентиране на руската външна политика. Две години след войната в Грузия, Русия прави решителен опит да демонстрира по-приятелски и по-сътруднически настроен образ пред света. Признаците за това се трупат от известно време: участието на чуждестранни делегации на московския парад за Деня на победата през май, поведението при смъртта на полския президент в самолетна катастрофа край Катин - и мълчаливата реакция на експулсирането на руски шпиони от САЩ през юли.
На равна нога
Формулировките на Лавров вчера се отличаваха със съвсем различен речник, започвайки с руския еквивалент на "избягване на твърда сила" и продължавайки с "прагматизъм", "екипна работа", "координация" и "сътрудничество" - но винаги "на равна нога".
По принцип първите две предложения на Русия за възстановяване изглежда са били приети от американците, докато хеликоптерите, за които руснаците ще участват с една седма от цената, все още са обект на обсъждания. Както и в Ирак, недостигът на хеликоптери е редовно оплакване на силите на НАТО.
Освен това - след настояване от американска страна, Русия разреши и транзитно преминаване на доставки на НАТО за Афганистан през руска територия, като доразви серия от несвързани помежду си договорености, сключени с отделни европейски страни.
Наскоро Москва сключи и споразумение, позволяващо преминаване на самолети на НАТО през руското въздушно пространство, заяви руският министър на външните работи.
Макар че демонстрира руското желание да съдейства в Афганистан и съчувствие към съюзниците в НАТО заради техните трудности, Лавров също така изрази известни критики към начина, по който се провеждат и организират действията по възстановяването. Той заяви, че е останал с впечатлението, че САЩ "ревниво пазят" своето първенство във вземането на решения и предположи, че "по-широка перспектива" би била от полза.
Той също така оспори ползата от големи донорски конференции - като тези, провели се в Лондон и наскоро в Кабул. С повече от 70 делегати, заяви той, заключителните документи в голямата си част е трябвало да бъдат предварително договорени, което ограничава дискусията. "Не желая да критикувам големите конференции, които се проведоха в Лондон и Кабул... но би бил полезен координираният подход."