В Балканската война за туристи България няма спечелена битка. А както върви - безстратегийно и безрекламно, ще печели само от лошата си слава на евтина дестинация - евтин алкохол, лоша храна, евтин секс и...абе изобщо евтиния.
Абсурдът на лято 2010 е, че заради немотията все по-малко плажове са охраняеми, а на повечето от останалите спасители се появиха от 1 юли. Няма един клип, който да се върти и да ни рекламира по CNN например - нещо, което Хърватска прави агресивно. Така страната ни е оставена на саморекламата, която си правим чрез културологичните си особености като чалгата например. Но не и гробницата в Старосел - или Перперикон.
В този мач последните български правителства вкараха толкова много дузпи, че вратата на туризма няма нужда да я пази вратар. Държавната агенция по туризма (ДАТ) е един от големите провали на петилетката. Присъствието или отсъствието й са еднакво незабележими. Най-смехотворна е декларираната цел, че ДАТ "организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт". Такъв просто няма. Достатъчно е да се видят щандовете и начина, по който се излага България на големите изложения.
Каква работа вършат търговските ни представители... Никаква, освен своята!
Няма нужда да искаме и отчети от търговските ни представители в чужбина, чиято задача е именно да привличат инвестиции и туристи в България, и да насърчават износи ни за съответната държава. Те са над 80 на брой, а в някои държави има дори и по двама - един за търговията и друг за туризма.
Там вървят други, още неизлъчени серии на "Мисия Лондон", защото и те - като голяма част от мисиите ни, се превърнаха в убежища и постове за политически поръчки. Няма как туристическият бранш да чака от тези хора да бъдат хрътки за туристите.
Тук-там някой ентусиазиран СТИВ може и да върши работа, но това е по-скоро прецедент. Няма я и стратегията, обещана след първите 100 дни на кабинета от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, за специалната политика, която трябва да преследват въпросните търговски представители...
Скъпата издръжка на тези служби зад граница не оправдава ефективността им. Затова е най-добре да ги отрежем. Трайков обаче си забрави обещанията.
Липсата на смислена държавна политика в туризма личи във всичко - от липсата на добри професионални средни училища - за сервитьори, готвачи, рецепционисти и каквото се сетите в тази сфера, през лошата инфраструктура - достатъчно е за кой ли път да споменем липсата на пречиствателни станции на големи курорти, обезобразяването на Черноморието с поголовното застрояване, до никаквата реклама. За туристически брандове няма и смисъл да говорим.
На добрата комбинация стратегия плюс реклама Гърция дължи бума на туристи след 1994 г. Дотогава страната е посещавана от 8-9 млн. души годишно, днес са удвоени.
Първият гръцки хотел е построен през 1968 г. на остров Крит - по това време са строени и "Албена", "Златни пясъци" и "Слънчев бряг". Сега в Гърция има над 9000 хотела, които предлагат почти 700 000 легла. В България са близо 3550 с около 300 000 легла (без да броим т.нар. семейни хотелчета). Само че никой не може да познае Слънчев бряг от 70-те години на миналия век...А въпросните близо 300 000 легла у нас са почти двойно повече от Хърватия, но осигуряват три пъти по-слаб резултат.
И така българският туризъм действа на принципа: дайте да напълним едни легла с едни хора.
В Гърция туризмът формира близо 20% от БВП, след като допреди пет години е бил 15%, а у нас през 2007-а е осигурявал 14 на сто, а за 2009-а - 12% от БВП (тук се включват и разходите на българите за пътувания в чужбина).
А един турист оставя средно в Гърция 1000 евро по време на престоя си, докато в България е поне три пъти по-малко.
При тройната коалиция туризмът вървеше покрай нощувките на чужденците, дошли да си купят втори дом в България. Не че някой правеше някакви усилия да измисли нещо. Всеки, сдобил се с пари - или парцел като магистратските роднини в нужда, вдигаше хотел, а после се намираха хора във властта, които да окичат с някоя и друга звезда постройката. Звездите - според броените хилядарки, твърдят разни черногледци.
Днешното правителство, както остроумно отбелязват коментатори, действа като пожарникар в кризата - гаси огъня, без да премисли трезво кое ще изгори безвъзвратно и къде е най-разумно да се залесява след пожара. Впрочем, капацитетът да се реши на колко стълба ще се крепи българската икономика не беше основна цел на нито една власт, движена повече или по-малко от стихийните интереси на крепящите я бизнес кръгове.
Едва ли ще е пресилено да се каже, че за летен туризъм сами се прецакахме. Там може да се разчита в близките пет години на "колкото-толкова".
Уникалност
България може и да не стане енергиен център на Балканите, но може да се опита да воюва поне за туристи в две направления: зимните курорти и спа/балнеология. Това са уникалните неща, които можем да се опитаме да предложим не на международния пазар, на балканския.
Показва го и представено през май т.г. проучване на икономическото министерство. Има промяна в структурата на потока от туристи през зимата, в сравнение с лятото и есента на 2009 г. по отношение на националността на туристите. Най-висок дял от туристите през зимата са били от страните от Балканите - повечето от тях на възраст 26-45 г., работещи. (Защо ли - ами паднаха визите за Сърбия, Македония и Черна гора от 19 декември м.г.) При това голяма част от тях повтарят почивката си у нас.
По време на престоя си туристите са практикували основно ски-туризъм, СПА, балнео туризъм и културен туризъм, включително и комбинации между тях. За посетилите страната през зимата България е най-предпочитаната дестинация. Водещата причина за избор на страната през зимата на 2009-2010 г. е цената, следвана от качеството на ски пистите и природата, показват данни от проучването. Според това проучване бием Австрия по един-единствен показател - добрата кухня.
Средният брой нощувки през зимата е шест. Сумата, изхарчена на човек на ден при посещение в България през зимата на 2009-2010 г. е било около 86 евро - по-висока от тази през лятото (76 евро). Туристите са били най-удовлетворени от природата, ски пистите, храненето, напитките и настаняването. Най-ниска е удовлетвореността от пътищата, достъпността за хора с увреждания, лекотата на придвижване и сигурността.
Битката с Гърция за по-заможните българи
За собствените си български туристи пък българският туризъм води война с конкурентите си от Гърция и Турция. Защото същото това изследване показва, че хората с по-дълбок джоб ги предпочитат - особено Гърция.
Гръцкият министър на културата и туризма Павлос Геруланос обяви преди дни нов подход за рекламиране на Гърция като туристическа дестинация в Интернет. Освен това ще се покриват всички допълнителни разходи за международните туристи, които са принудени да удължат престоя си в Гърция заради стачка или природно бедствие.
Общо 520 млн. евро ще бъдат вложени в реклама и реновиране на хотели през 2010 г. Специално за реклама на Гърция като туристическа дестинация правителството ще отдели около 10 млн. евро, докато през 2009 г. са били 40 млн. евро. Рекламата е главно в Интернет.
Заради кризата към края на юни 2010-а приходите от туризъм в Гърция са с 12% по-ниски от същия период през 2009-а. В дестинации като остров Родос например цените са понижени с до 30%.
Даваме 3.1 млн. лева за реклама по света - 20 пъти по-малко от Хърватия
Разходите на България за международна туристическа реклама са 3.1 млн. лева - 20 пъти по-малко от Хърватия. Хърватия сега е на гребена на вълната. Гърция и Турция също уловиха момента, а България го проспа. Частното развитие в сектора у нас не срещна никаква насока или стратегическа регулация от държавата.
Изходът: обективна инвентаризация на туристическия ресурс в България.
1) Туристическата дестинация България да се ребрандира като южна европейска страна, да се отделят поне десетократно повече средства за международна реклама.
(Световната туристическа организация UNWTO причислява България не към Южна Европа, а към Централна и Източна Европа! В Южна обаче са не само Гърция и Турция, а и Хърватия и Сърбия - които лежат по на север от България. Изглежда се оценява не само географията...)
2) ДАТ да се разформирова или реорганизира.
3) Да започне кампания сред българското население за повишаване на културата му на гостоприемство и поддържане на чистота: "България е туристическа страна".
4) Към Комисията за защита на потребителите да се създаде туристическа полиция - натоварена с контрол на храните, цените, условията на труд, услугите, чистотата, етиката в националните специалитети и обичаи и т.н.
След сътресенията на кризата международният туризъм отново се възражда. Моментът е изключително подходящ за създаване на нови продукти и реклама на нови дестинации. Но търсенето в света все по-изразено се отклонява от масовия, курортен тип ваканция към културен, познавателен, екологичен, рехабилитационен, спортен, гастрономически и друг тип туристическа услуга.
Тези тенденции българските реотани очевидно не стоплят...
*Източници: CIA Fact book, Wikipedia, Национални статистически служби и Туристически камари.
