Какво си мисли Путин?

Този въпрос вероятно тревожи немалка част аналитици, политици, както и няколко милиона обикновени хора, за чийто предци урокът от пренебрегването на Хитлер през 1938-ма се оказа съдбоносен през 1940-та или 1941.

Путин не е глупав.

Налага се да направим този очевиден извод, защото много хора се плъзгат по лесната плоскост - тези са глупаци, не помнят ли какво стана със СССР преди 20 години?

Макар службата му в КГБ да не изглежда блестяща като тази на шефа на външното разузнаване ген.-лейт. Леонид Шебаршин, все пак членът на кооператива "Озеро" се докопва до власт, която никой друг не успява да има, дори и съименникът му - армейски генерал Крючков.

Последният всъщност успя само в течение на три дни - между 19-ти и 22-ри август 1991г. да застане начело на СССР, в резултат на неуспешен опит за преврат.

Всичко това вероятно е дало достатъчно повод за размисли на Владимир Владимирович Путин, докато е носил папки и куфари в антуража на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак. Виждаме го на снимки от 90-те, облечен нелепо и гледащ подозрително отстрани.

Тези снимки не бива да заблуждават - той става заместник на кмета Собчак и има в ръцете си достатъчно властови ресурс. Това става малко преди президентът Елцин да го направи шеф на ФСБ (приемника на КГБ), премиер и после свой наследник.

Така че - дори и да не считаме Путин за голям мислител и философ в общоприетия смисъл, то опитът му да оцелява и да се катери нагоре в постигане на целите си изглежда неоспорим.

Въпросът каква е неговата цел е малко или много ясен - възстановяване на Русия в границите на СССР като минимум, с две важни направления като приоритетни - Черноморието (Украйна и Кавказ) и Прибалтика. Когато Ангела Меркел казва, че Путин живее в собствен свят, мнозина интерпретираха това като - той е луд.

Самият Путин вероятно не е луд (като изключим характеропатии, характерни за хора с неговото образование и работа на младини). Просто светът, в който живее, ще се стори лудешки на много хора.

Във възстановяването на СССР (или Руска империя), както и разширяването и в посоките, в които се е разширявала през 19-ти век - на юг към топъл океан (засега невъзможна задача, отчетена от Кремъл след краха в Афганистан) и към Проливите (Кавказ, Балкани и Мала Азия) Путин вижда историческа мисия и посветеност.

А другите хора виждат налудност.

В похода на Русия към Европа и Проливите има едно препятствие, което е нужно да се премахне - Украйна.
Ако цитираме Бжежински - с Украйна Русия е империя, без нея - просто голяма страна, е факт, който Путин знае най-добре. Ако подчини Украйна, ще е много по-лесно да осъществи и завладяване на Беларус, където "царува" негов образ и подобие във вида на Лукашенко.

Тогава и западната граница на СССР 2.0 ще се измести с около 800-1000 километра на запад, което ще даде възможност на Москва да предислоцира там войски и да заплашва страни като Полша и Румъния, които ще се окажат в положението на Украйна сега. Ще добие и стратегически широк излаз на Черно море, както и сухопътна връзка с Крим и Молдова.

Това са целите, заради които Путин разиграва театъра в Източна Украйна - както много аналитици отбелязаха, сами по себе си, Луганска и Донецка област не са му нужни, те са плацдарм за нахлуване.

Спорно е доколко в Кремъл са били изненадани от реакцията на Запада - прекъсването на икономически връзки и санкции - както и доколко са се готвили за този развой на събитията.

Все пак не е минала и година от окупацията на Крим и режимът на Путин не е имал възможност да усети затягането на примката, наречена санкции. Засега Русия се задъхва, но не е получила удар, какъвто би бил спирането преноса на газ от страна на Украйна или спиране на вноса от страна на ЕС.

За обкръжението на Путин всички щети са пренебрежими към настоящия момент, важна е целта, формулирана вероятно отдавна в Кремъл:

Разпадане на ЕС и връщане на положението в Европа към статуквото от края на 19-ти и началото на 20 век,

когато Русия, заедно с Англия, Австро-Унгария, Франция и Германия поставя условията на континента.

Референдумът за независимост на Шотландия щеше да бъде умело използван от руската пропаганда, но шотландците избраха да останат в Обединеното кралство и сега на дневен ред са желанията на Каталуния за независимост и евентуално отцепване на Фландрия, за което се говори от години. Главната полза за Москва от подобно нещо би била институционална криза в ЕС, както и по-голямо внимание на страните от Западна Европа към собствените им грижи и отвръщане на поглед от Изтока.

Доколкото в Германия не съществуват подобни проблеми със сепаратизма, там подхода на Путин е друг.

Oт Москва не спират да наричат страните от Запада "партньори".

При положение, че няма нито една страна от G-7 (откъдето Русия беше изключена), която да вижда в Кремъл предвидима страна, с която си заслужава да се поддържат дългосрочни отношения, които не са основани на краткосрочни изгоди, обвързани с газови договори.

Путин се стреми да покаже на "охранените котки" в ЕС, че техните проблеми без Украйна, Прибалтика и Източна Европа като цяло ще бъдат по-малки и по този начин да разцепи ЕС отвътре. Ако тази руска "визия" получи достатъчна подкрепа в столиците на охранените котки - Рим, Париж и Берлин, то това ще е началото на процес, кайто би върнал Европа в август 1914 г. - за радост на Кремъл.

Русия не желае НАТО да се разпада - поне не повече, отколкото желае разпад на ЕС. Това е поради простия факт, че НАТО си остава чисто военно-политически съюз, от който Москва има нужда за да мобилизира вътрешните си сили като към враг.

ЕС е цивилизация, в сравнение с която Русия изглежда като варварите пред Рим.

И ако продължим аналогията исторически, варварите победиха Рим само поради една причина - тази високоразвита цивилизация беше загубила съпротивителните си сили и римските легиони бяха минало.

Путин желае подобен резултат - той е наясно, че в сравнение със Запада Русия не е в състояние да предложи никакъв успешен цивилизационен модел и затова трябва просто да наложи идеологията си с груба сила - както болшевиките в Украйна през 20-те години на миналия век и както Сталин наложи колективизацията на Източна Европа след Втората Световна Война.

Руският президент е наясно, че не е в състояние да противостои икономически на САЩ и съюзниците им, както и че санкциите ще го погребат, подобно на Милошевич, ако положението се затегне. Той обаче няма намерение да чака - със серия малки нападения и ескалации ще се опитва да подтикне Запада към отстъпки.

Докато зад кулисите им предлага изгодни сделки и газово сътрудничество.

Посланието е ясно - не си струва да се биете за някакви си Естония, Литва и дори Полша - нека чл. 5 си остане на хартия, изгодите са взаимни. Докато в Белия дом не стъпи някой политик с повече решителност, политиката на Путин за постепенна ескалация изглежда обречена на успех.

За Путин вероятно най-слабия лидер на СССР не е Горбачов, а Хрушчов - заради Кубинската криза, която той е "проиграл". Путин със сигурност си мисли, че в повторение на тази игра "кой ще мигне пръв" той ще принуди Западът и в частност Обама да отстъпи. Целта му е да ескалира напрежението постепенно дотам, без ситуацията "да излиза от контрол" по неговите представи.

Какво означава ситуация под контрол за Путин - Чечня, Грузия и Украйна напълно се вписват във визията му.

Ескалиране ще е, когато предизвика военно някоя от новите членки на НАТО, по начин, който ще накара русофилите да се задавят от възхищение и който би поставил НАТО пред ясен избор - да действа или не, не само на думи.