Ако не става дума за иначе приятно събитие като концерта на Хърби Хенкок (хедлайнер на „Мюзик Джем 2010", 27 октомври, зала 1, НДК), да поканиш Фънки да говори за случващото се и случилото се в България през последните 10 години без да употреби думата "трагедия" е също толкова утопично, колкото да си помислиш, че ще посрещнеш Нова година с U2 на стадион "Васил Левски".
Като човек, който стои зад възможността да се потиш пред безспорно яки групи (спомни си последно само наелектризиращите Massive Attack) в концертния бум напоследък, Димитър Ковачев - Фънки, един от основателите на SME, е прекалено резервиран дори по темата "раздвижване на музикалния бизнес у нас".
"Животът е гаден - защо да се лъжем", хили се иначе Фънки през дима на пурата си в премерено бохемската обстановка в офиса си. "Аз така мисля. Трябва да търсите такива позитивни психопати, които да ви кажат обратното..."
Така че просто ни остана да приемем, че няма нищо по-позитивно от човек, който все пак успява с това, с което е искал да успее, и намира начин да се забавлява на фона на горчивите истини, които ни напомни.
Личностите
Вие ме убихте. Мили боже... Ами няма такива.
Възхищавам се от себе си - че живея в тази трагедия и че успявам да издържа, просто не мога да повярвам. Едва свързваме двата края, но щастливо вървим напред, докато другите мрънкат постоянно.
Няма област, в която някой да ме е запалил. Би ми се искало в изкуството нещо да ме хване, но не го виждам.
Не съм човек, който може да говори за политика, тъй като съм изключително аполитичен. И ако ви кажа, че искам да има по-малко крадци, да им бъдат отрязани ръцете, това звучи просто като утопия по отношение на тази държава. Защото става дума за психика. Нещо да гепи е черта на българина.
Събитието
Влизането в ЕС и възможността да пътуваме донякъде е положителен факт, защото поразчупи границите. Но пък социалният ни статус е толкова нисък, че хората не могат да се възползват от това.
Българинът не беше готов да консумира тази свобода и още не е. Бих казал, че липсата на финанси е една от осните причини, но манталитетът също пречи ужасно - "ей тук ще си стоим и ще се скапваме". И съответно не ходиш някъде да оплакнеш погледа, за да може после и на живота да погледнеш по друг начин.
Явлението
Е какво явление, откъде?!
Явление, е че дъщеря ми тръгна в първи клас - с истински интерес. И казва, че всичко било много хубаво, много е радостна, всичко й прави добро впечатление - дано да е така.
Ето това е нещо много хубаво - че на децата им е приятно да ходят на училище.
Но иначе някакви по-капитални неща - не. Това, че концертният живот стана малко по-разнообразен и има някакво раздвижване, не е благодарение на българите. Просто успяхме да събудим някакъв интерес към нашата страна в музикалния бизнес. Но това не трябва да ни кара да си мислим, че този бизнес е нещо кой знае какво.
Да, случиха се много хубави неща, но ето сега кризата ни погребва.
Откритието
Благодарение на формат като Music Idol, в който няма някакви награди като 500 000 лева или идиотщини като в Big Brother, които да го превърнат в място, където да се разгорят долни страсти, наистина успяхме да открием талантливи хора - ето Нора, Маги Джанаварова и Ясен са много добри. И макар и не голяма, в България има публика за такива изпълнители.
Но влиянието на чалгата е толкова силно, че е трудно да говорим за неин контрапункт. Тя се налага все по-стабилно и българинът весело показа истинското си аз, щракайки с пръсти на любимата си музика.
Дори за хора като мен тя да не съществува, фактите са други и не можем да си заровим главите като щрауси и да си живеем в изключението. Хвърлете един поглед на заведенията и ще видите - всичко ново, което е пълно с млади хора, е чалга. Рок клубове да сте чули да има нови? Няма.
Все по-зле става. И ми се струва, че хората, които не обичат чалгата, са повече от нашето поколение. По-големият процент от младите се ориентират натам.
И няма как да се противопоставиш на това, щото то явно много се харесва, а и е част от демокрацията. Факт. Какво да направи човек?
Творбата
В момента ми е интересно какво ще стане с концертите на ФСБ, но то е може би защото съм от това поколение. Сигурно ще бъде приятно, защото те са интелигентни хора. Нещо, към което съм настроен оптимистично.
Иначе едно от малкото неща, които на мен ми доставят удоволствие, е това, че свиря с две-три групи.
Сега приключваме албума на група "Турбо", предстои ми да запиша и албум с "Черно фередже", а всеки момент излиза и новият албум на Alien Industry, с които също свиря...
Повратната точка
Такава няма. Ако имаше - щяхме да усетим. Животът е доста по-прост.
Спомням си, че когато Бойко Борисов стана премиер в началото имаше някаква надежда - говоря като наблюдател. И след това всичко умря.
Не знам защо всички очакваха, че Бойко с едно махване на магическата пръчка ще реши проблемите. То не става така.
Аз моя живот си го живея скромно и далеч от големите катаклизми. В професионално отношение се разбра, че ставаме за нещо с концерта на Scorpions през 1993 г. Тогава решихме сериозно, че ето на - с това ще се занимаваме.
Не знам дали не сме сбъркали. Защото никой не обича да му е трудно. А на нас не е спирало да ни е такова.
Не можеш да вкараш хората в залите, защото, за съжаление, българите все още нямаме традиция да ходим на концерти.
Не можеш да поканиш U2, защото нямаме достатъчно голям стадион, за да се построи сцената. Но да се надяваме, че ще се промени това.
Незабравимото
Е, кво се е случило толкова, че да е незабравимо? Например всичките концерти с удоволствие ги забравям - за нас това е отметната работа и отдавна мина времето, в което ги изживявах толкова емоционално.
Вече съм професионално увреден и вместо да се радвам на концерта, аз почвам да гледам глупости - това как е направено, онова защо не е направено, що осветлението е качено там, а не там...
Но ако трябва да говоря за стар концерт - може би това е първият концерт на Sodom, който направихме със SME преди сто години (1991 - б.а.) на стадион "Академик". Беше пълно с вълнение и наистина ще остане незабравимо, защото се случи нещо, което не се беше случвало в България.
