Обичам да изучавам хората и техните реакции. А те са най-хубави, когато хората са изненадани.
И така, за да ги изненадам, измислих следната система. Подготвих си няколко банкноти от по два лева и се запътих към близкия парк. Поставих първата банкнота в средата на една от крайните алеи. Знам, че по нея минават по-малко хора и затова беше подходяща за експеримента ми. След това бързо се отдалечих и седнах на подходяща пейка с изглед към мястото.
Не след дълго видях, че двама човека - мъж и жена, се задават от едната страна, а от другата с по-бавни крачки вървеше пенсионер. Кой ли щеше да се натъкне пръв на моята уж „случайна" находка?
Не беше нужно да ги наблюдавам дълго за да разбера, че мъжът и жената щяха да стигнат по-бързо до банкнотата. Все пак и дядото имаше някакви шансове, тъй като двамата бяха улисани в разговора си и можеше да не забележат парите.
И така, стъпка по стъпка те се приближиха доста и точно в момента, в който почти бяха подминали двата лева, мъжът взе, че ги фиксира. Наведе се и ги грабна с широка усмивка на уста. След това ги размаха пред очите на жената, за да се похвали с придобивката си.
Аз също се зарадвах много, защото бях предизвикала не една, а цели две усмивки. И то искрени, а това в наши дни си е направо непосилна задача. Мъжът и жената продължиха по пътя си видимо по-щастливи. Разминаха се с пенсионера, който явно днес нямаше късмет.
Извадих следващата банкнота от джоба си, но този път я поставих малко по-встрани на алеята. Исках да видя дали пък някой няма да подмине, без да я види.
И ето, че това се случи. Мина жена на средна възраст, която носеше торби с покупки в ръцете си. Имаше угрижен вид и явно бързаше да се прибере в блока отсреща, защото погледът й беше насочен натам.
Не се заглеждаше много-много в земята, а и какво щеше да види в крайна сметка - дребни боклуци и фасове. Откъде да знае, че някъде там може да се крие приятна изненада от 2 лева - да, нищожна сума, но от сърце.
Жената мина и замина, а немного след нея вървеше някакъв чичко. Имаше навъсен вид и да си призная честно, не исках точно той да намери парите, но ето, че точно той ги видя. Преди да ги вземе от земята се заоглежда наляво-надясно, леко притеснен.
Реакцията му беше като на подплашен заек, защото след като ги вдигна, ги пъхна припряно в джоба си и се отдалечи с бързи крачки. Дори не се усмихна. Съжалих го, явно животът го беше направил голям страхливец.
Повторих експеримента още два пъти. Първият път с банкнота от 2 лева се сдоби младо момиче - тийнейджърка. Много се зарадва, говореше по телефона и съм сигурна, че е казала на приятелката или на майка си, че днес е щастливият й ден. Може дори да го е пишело в хороскопа й.
Вторият - майка с две деца. По-голямото момиченце си играеше и тичаше около детската количката с бебето, която майка й буташе. Видя парите и се втурна с вик да ги вземе, после заподскача щастливо около майка си и направо щеше да ги скъса от радост. Тя също се усмихваше и съм сигурна, че се радваше наравно с детето.
Те продължиха щастливи по пътя си, а аз си тръгнах от парка още по-щастлива. Бях зарадвала няколко човека, които дори не познавах - какво по-хубаво от това.
Най-вече ми харесваше факта, че те вероятно мислеха случилото се за игра на съдбата, а може би донякъде си беше и така. Просто и аз реших да се включа в играта.
А вярвате или не, оттогава почти винаги, когато си бръкна в джоба, намирам по някоя банкнота от 2 лева.
Поздравления! Харесва ми идеята на авторката да направи хората щастливи. Но спроед мен по-добре да дари 2та лева на някое болно дете, за което (знае ли човек) могат да се окажат и решаващи. А няма по-хубаво от това да видиш как животът се връща отново в очите му и как усмивката му озарява угрижените лица на близките му. Замислете се колко малки и незначителни са всички наши проблеми и терзания пред страданията и надеждите на тези хора. И не забравяйте защо си пожелаваме на първо място живот и здраве.
Идеята хареса и на мен Относно болните деца и въобще хора подкрепям мнението, че за да им бъде помогнато ефективно всички трябва да настояваме за работеща здравна система. Може да прозвучи цинично, но честно казано почна леко да ми идва в повече всичките тези смс и кампании
СТРАХОТЕН ТЕКСТ!!!
Яко! Мислила съм си да направя нещо подобно, но не с 2лв, а примерно с 5 или 10лв, и не да ги оставям на улицата, а да ги дам на някого, дето знам че му трябват. Но и в този си вид (твоя) идеята е супер Да, хубаво е да се подкрепят и мащабните акции (за големи суми за лечение), ама какво лошо има да зарадваш няколко случайни човека? На всеки му трябват пари. Браво!
Ето от къде били онези два лева, които намерих вчера! Мисия късмет за другия- възможна. Струва ми се!
За два лева не бих се и навела...
Thea Atanasova, толкова пари никой на изпуска на улицата.