Безвъзмездно и доброволно - какво място заемат тези думи в речника на често незаинтересованите от друго, освен от себе си, българи?
Защо е необходима повече здравна просвета и колко души осъзнават, че често единствено "доброволното" и "безвъзмездно" отношение могат да спасят човешкия живот?
Отговор на тези въпроси дават хората от създаденото през 2010 година сдружение с нестопанска цел "Българска организация за доброволно кръводаряване" (БОДК).
Те са се заели със сериозна просветителска и обществена мисия, свързана с каузата на доброволното кръводаряване.
Няма кръв
Основна цел на сдружението, освен провеждането на кръводарителски акции и популяризирането им, е да информират хората и да ги накарат да разберат, че проблемът с недостига на кръв и липсата на достатъчно доброволни кръводарители засяга всички.
Практически всеки втори българин се е сблъсквал или ще се сблъска със сериозната липса на кръв в здравните заведения.
За огромна част от операциите, дори и за най-обикновено раждане, от болниците изискват да си намериш сам кръводарители.
Обикновено проблемът се решава чрез донорството на близък човек с подходяща кръвна група от обкръжението на пациента.
Но това е далеч от европейските и световните норми за доброволно кръводаряване. Страната ни изостава сериозно по този показател: ние сме на едно от послените места по кръводаряване в Европа, като броят на дарителите е едва 22 на 1000 души. Средният брой за Европа е около 30 на 1000 души.
Само 25% от кръвта е от доброволни дарители
Междувременно от Световната здравна организнизация са поставили амбициозната (и абсолютно нереалистична за България) цел до 2020 година държавите да задоволяват вътрешната си нужда от кръв изцяло от доброволни и безвъзмездни дарители.
В страната ни по-малко от 25% от даряващите кръв са доброволци. Над 75% е даряването за роднини и приятели, както и заплащане на "черно" за кръвни донори.
Рисковите "донори"
Това е сериозен проблем, първо защото платените "донори" могат да поискат каквато и да е цена, злоупотребявайки с поставения в опасност човешки живот. Второ, защото платените кръводарители често не спазват нормите на безопасно кръводаряване.
За да е здравословно, даването на кръв не трябва да бъде по-често от 5 пъти годишно за мъжете и 4 пъти - за жените. По-честото донорство от това крие множество рискове, а и води до даряване на непълноценна за нуждаещите се кръв.
Трето - често водени от личния си интерес да получат пари, "донорите" крият своите противопоказания, като например това че приемат лекарства, или че попадат в различни рискови групи.
За съжаление контрол върху търговията "на черно" практически не съществува от страна на държавата.
Решенията
Според председателя на БОДК Стефка Попова, доброволчеството при даряване на кръв е естествено решение на проблема с "черния пазар" у нас. Това е и единствената възможност за преодоляване на непрекъснатия и нарастващ недостиг на банки в българските кръвни центрове.
Владимир Тодоров е донор на кръв и плазма от 5 години. Той е сред изключително малкия процент от законно платени дарители към Националния център по трансфузионна хематология.
Неговата кръвна група е B+ и кръвните му показатели му позволяват да дарява през около 3 месеца. От центъра му изплащат по 40 лева за кръводаряване и около 250 лева за донорство на плазма или кръвни телца.
Няма как да е безплатно?
Всеки път Владимир спасява нечий живот, но въпреки това, неговото мнение е, че кръводаряването няма как да бъде безплатно. "Възстановяването е много трудно за тялото" и "Трябват пари за по-добро хранене след кръводаряване" са неговите лични причини.
На това мнение се противопоставт други кръводарители, които твърдят, че не рядко се връщат на работа веднага след като са кръводарили доброволно, както и че по никакъв начин не променят начина си на живот след това.
Специалистите също са категорични - кръвта се възстановява по естествен начин, като е достатъчно нормалното хранене. Естествено, при неговата липса, е възможно да се почувства кратковременна отпадналост.
Освен това, подчертават от БОДК, кръводаряването не се отразява на работоспособността на организма.
Какво друго, освен парите?
Владимир твърди още, че ако някой му предложи по-висока цена, отколкото предлага Кръвният център, веднага ще се съгласи да продава кръвта си "на черно", въпреки че това е незаконно.
"Хората трудно се мотивират да дават кръв за непознати, ако не им платите" - смята той. "Според мен, безвъзмездното кръводаряване може да се случва само в богатите страни. Ако вземам 4000 евро заплата, може и да искам да давам безплатно кръв" - е мнението на 25 годишният мъж.
Платените донори са опасни
Според Стефка Попова, освен че кръводаряването е сред най-високо хуманните постъпки, които не могат и не би трябвало да бъдат оценявани в пари, рисковете от преливането на кръв от платени не от държавата и неконтролирани донори са твърде големи.
Неслучайно в закона е казано, че използването на платена кръв се позволява само в краен случай.
Продажбата на кръв следва да бъде приравнена към продажбата на органи като престъпление, е мнението на хората от БОДК. Що се отнася до етичната страна на въпроса, то очевидно става дума по-скоро за образованост и хуманност, отколкото за заможност на нацията.
Нарастваща нужда, намаляващо предлагане
Въпреки възгледите на Владимир и други хора, всеки ден над 500 човека имат нужда от преливане на кръв или кръвни продукти, поради катастрофи, операции, раждания и заболявания.
Броят на нуждаещите се расте, поради застаряващото ни общество и все по-ниската възраст на заболеваемост. Съответно на това - броят на хората, във възраст за кръводарители, чието здравословно състояние позволава да бъдат такива - намалява главоломно.
Огромен процент от потенциалните дарители страдат от различни хронични и други заболявания, приемат лекарства или имат други противопоказания.
А за кръвта все още не е измислен заместител. Това гласи и част от слогана на БОДК:
"Кръвта няма аналог!"
Може ли да бъде решен въпросът тогава чрез заплащане и кой ще плаща на донорите? А ако следващият, който има нужда от кръв си ти самият?
