Триада от гени определя колко умни или глупави сме в академичен план, дали ще завършим гимназия и ще ни приемат ли в университета.
Трите гена DAT1, DRD2 и DRD4, идентифицирани от учените от университета във Флорида, са свързани с регулацията на вниманието, мотивацията, насилието, когнитивните умения и интелигентността. Те изпълняват функциите на транспортни и рецепторни гени на допамина и присъстват във всяко човешко същество. Ала това, което пробужда най-голям интерес са молекулярните различия в гените, наричани алели, обяснява Кевин Бийвър, професор по криминология в Щатския университет във Флорида.
Биологичните заложби имат по-голямо значение от старателното учене
Индивидите, които притежават определени алели в тези гени, достигат до най-високите нива на образованието, съобщава изданието Developmental Psychology. "Възможността да покажем, че определени гени са свързани по някакъв начин с академичните постижения, е голяма стъпка напред в разбирането на развитието на младите хора," заяви Бийвър, който е ръководител на проучването. Идеята, че начинът, по който учим, до голяма степен е повлиян значително от гените ни, вече отдавна не е табу, а по-скоро е общоприет факт, пише Бийвър.
Предишни изследвания също са изучавали генетичните основи на интелекта, ала досега нито едно от тях не е изследвало потенциалните гени, които допринасят за образователните постижения на представителни извадки, обяснява Бийвър. Той и неговите колеги анализират данни от Националното дългосрочно проучване на здравето на подрастващите в САЩ, познато и като Add Health.
Add Health е изследване, състоящо се от четири фази, което изучава представителна извадка от американски младежи, които учат в гимназия в периода от 1994 до 1995 г. Изследването продължава до 2008 г., когато по-голямата част от респондентите са на възраст между 24 и 32 години. Всеки един от участниците в проучването попълва анкети, предоставя мостри от ДНК материали и преминава през специални интервюта заедно с родителите си.
И все пак може да се спори доколко гените са определящият фактор
Вярно е, че през последните години учените извършват все повече проучвания, които свързват капацитета за учене с определени гени. Например изследователски екип от Кингс Колидж в Лондон е публикувал няколко научни труда, които се занимават с връзката между уменията по математика и вариациите в ДНК.
Децата, които разполагат с 10 или повече от "рисковите" генни вариации, идентифицирани от изследователите, имат два пъти по-голяма вероятност да са по-слаби по математика, открива проучване от 2010 г., направено от въпросната група.
В друг интересен експеримент учените Дан Дедиу и Робърт Лад от университета в Единбург откриват, че някои индивиди притежават вариации на два гена, свързани с мозъчното развитие, които ги улесняват в изучаването на тонални езици като китайския например.
Но от дълго време учените предупреждават, че е необосновано комплексни човешки поведения да се обясняват само чрез действието на няколко гена - а ученето е едно от най-сложните неща, които правим.
Авторите на тези изследвания отчитат това. "Математическите способности или неспособности се влияят от много гени, които генерират малки ефекти из целия спектър на способностите," пише София Докърти, научен ръководител на изследователския екип от Кингс Колидж.
Освен това средата също оказва влияние, дори в контекста на гените: проучването на Докърти открива, че децата с "рискови" генни вариации са особено склонни към слаби постижения в областта на математиката, когато са израснали в хаотични семейства с негативни и санкциониращи родители. Бийвър от Флорида вярва, че в по-общ план изследването доказва, че генетичните фактори са отговорни за около половината вариации в образователните постижения.
Дори и да имаме "лоши" гени, не бива да да се отказваме от самоусъвършенстване
Това означава, че голяма част от способностите ни се дължат на подкрепата и насърченията от страна на родителите, както и трудолюбието и постоянството от страна на децата. Действително, изследванията от друга научна област, проведени от психолога от Станфорд Каръл Дуек, доказват значението на приноса на нашите собствени действия и избори.
Работата на Дуек показва, че учениците с "нагласа за развитие" - т.е. тези, които вярват, че интелектът не е фиксиран, а може да бъде модифициран чрез усилия и упражнения - са по-склонни да продължат да се опитват да се справят с дадено предизвикателство и като цяло по-склонни към постигането на успех в сравнение с тези, които са убедени, че интелектът е нещо, с което сме родени.
От гледна точка на проучването на Дуек, урокът, който трябва да си извлечем от науката е, че академичните постижения са заложени в гените ни.
