Нека бъде светлина

Параграф 12 в Закона за досиетата ще падне, връщане назад няма, заяви в парламента вътрешният министър Цветан Цветанов.

През 2006 г. с приемането на Закона за досиетата влезе една разпоредба - параграф 12, която ограничи възможността да бъдат открити досиетата на всички представители на разузнавателните служби, коментира Цветанов.

На практика през 90-те години на миналия век са унищожени близо 47% от досиетата на бившите тайни служби.

С политическата воля, дебата и кръглите маси, които бяха проведени в тази посока с представители предимно от Германия, реализираме политически акт, който за голямо съжаление не беше реализиран в началото на годините на прехода.

Министърът цитира думи на бившия ръководител на комисията по досиетата Методи Андреев, според когото през 1997-2001 г. СДС не е издържал този изпит, защото не са имали политическата воля.

В този закон, който е в сила от 2006 г. тази дейност е регламентирана по начин, по който да се защити националната сигурност. В чл. 32 пише, че не се разкриват и публично оповестяват документи, което би увредило на интересите на България в международните отношения и би създало опасност за живота на дадено лице.

За да няма спекулации, член 32 от Закона за досиетата много ясно дава правната възможност, когато има достатъчно добре аргументирано становище, с много ясна конкретика към дадено лице, което в момента е действащо или има определени отговорности, свързани с националната сигурност на страната, да не бъде оповестено и в тази връзка се създаде специален архивен фонд, каза министърът.

Много от лицата, свързани с ДС, които имаха представителни функции в някои държави, създадоха фирми, оперираха с пари на българския данъкоплатец и съвсем нормално е това да бъде показано и техните имена да излязат на светло, каза още Цветанов.

В началото на февруари трябва да излязат имената на кредитните милионери с досиета в ДС.

"Илюстрирах един пример за това как в тези години се е правил опит за унищожаването на подобни досиета и дадох пример с Атанас Тилев, защото когато неговото досие е трябвало да отиде в Комисията по досиетата, се е установило, че всъщност досието е унищожено и то в управлението, когато е бил Бриго Аспарухов". "След освобождаването на Бриго Аспарухов от Националната разузнавателна служба, той е отишъл на работа точно при Атанас Тилев, който му е бил работодател", добави Цветанов. 

По думите му Атанас Тилев и представителите на бившата ДС са участвали много активно и в разграбването на парите на българските спестители с функционирането на банковия сектор в най-тежкия период на банковата система в годините на преход - 1995-1996 г.

"Неслучайно тези, които са шефове на тези банки, в голямата си част са били съпричастни към бившата Държавна сигурност, каза министърът.

"Давам за пример Атанас Тилев - Банка за земеделски кредит, където има обвинения за злоупотреби. Според него точно затова решението в съдебна зала не беше възможно да се гледа от по-високата инстанция поради стечение на обстоятелствата и решението, което била взела Мирослава Тодорова - тогава председател на Съюза на съдиите.

През 2007 г. тя се произнася по това дело, защото тя го гледа персонално. Забавянето на мотивите с 5 години доведе до това на 3 януари 2013 г. Софийският апелативен съд да обоснове решението си, че е изтекла цялата давност и по този начин не може да се търси наказателна отговорност", посочи министър Цветанов. 

"В Първа частна банка беше бившият съпруг на Моника Йосифова - Венцислав Йосифов, кандидат за президент на изборите 2011 г., с вицепрезидент другият участник в управителното тяло в Първа частна банка (Емелиян Димитров - б.р.). Когато бяха разсекретени досиетата, се оказа, че те действително са били съпричастни към Държавна сигурност", заяви Цветанов.

"Фалитът на ПЧБ и на всички останали банки - "Славяни", "Тракия", са неща, които трябваше да бъдат разкрити и да бъдат отворени досиетата в началните години на прехода", завърши вицепремиерът.

Новините

Най-четените