Оманският държавен фонд, който държи 30% от капиталана Корпоративна търговска банка (КТБ), е наел адвокатски фирми, за да търси правата си. Това обяви финансовият анализатор Владимир Каролев по време на дискусия за банковия сектор, цитиран от econ.bg.
По-рано днес финансистът Стоян Александров заяви, че акционерите на Оманския държавен фонд са искали среща с управителя на БНБ Иван Искров в края на миналия месец, но такава им била отказана. Те са имали желание да подкрепят КТБ.
Според Каролев най-правилната стъпка за решаване на казуса с КТБ е именно да се поканят акционерите да участват в рекапитализацията ѝ. По думите му при наличие на проблем в ликвидността на големите вложители може да бъде предложено да станат акционери в банката.
По думите на финансиста много малка част от парите, изтеглени от КТБ, са напуснали страната, а повечето суми са вложени в други наши банки и така банковата система у нас си остава свръхликвидна.
Разклащането на доверието в банковата система е най-голямата опасност в случая с КТБ, заяви от своя страна икономистът Любомир Дацов. "С тази дискусия за КТБ ние търсим рационални решения за абсолютно криминална случка. Тя може да бъде сравнена със ситуация, в която във времената на Дивия запад двама души се стрелят с пистолети, без да се интересуват от ставащото около тях", каза Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа".
Според него с атаката срещу КТБ се готвел "ефект на доминото" върху цялата банкова система в България. "БНБ допусна да бъде поставена в унизителната ситуация, да е слуга на арогантни и неуки хора. В същата ситуация е и Комисията за финансов надзор", каза Димитър Манолов.
От КТ "Подкрепа" заявиха вчера (15 юли), че разиграваният сценарий с КТБ е ориентиран към унищожаване на банката, за замитане на следи от финансови престъпления на всякакви участници, както и към отнемане на собствеността на нейни акционери.
По-рано стана ясно, че управляващите обсъждат емитирането на нов държавен дълг, с който да се стабилизира КТБ, за която стана ясно, че няма да отвори на 21 юли. "Има и допълнителна възможност за 2 млрд. лева държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете. Самият фонд също ще може да емитира дълг. Тези ресурси може и да не бъдат използвани", обясни тогава финансовият министър Петър Чобанов.
