Всеки месец по 200-300 българи правят опит за самоубийство, като около 60 успяват да отнемат живота си. Все повече млади хора избират леталния изход, а държавата неглижира проблема и не финансира мерки за превенция, пише Mediapool в своя разработка.
Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, през миналата година са направени 2982 опита за самоубийство, като 763 от тях са завършили със смърт. За сравнение, през 2011 година опитите са били 3153, от които 796 са били с фатален край.
През 2012 г. са направени повече опити спрямо 2010 г., когато те са били 2799, но през миналата година със смърт за завършили по-малко случаи. В рамките на 2010 година 783 човека успяват да сложат край на живота си.
България попада в страните със средно ниво на самоубийствата в ЕС - между 10 и 20 на 100 000 души население. В ЕС подобни показатели имат Чехия, Дания, Норвегия, Швеция Румъния. С най-високо ниво на самоубийствата са Литва и Унгария, а с най-ниско - Италия, Гърция и Малта.
Слънцето не помага
През последните години у нас се наблюдава сравнително устойчива тенденция за месечния брой на опитите за самоубийство, като няма ярко изразена сезонност. Противно на мнението, че повече самоубийства стават през зимата, когато е студено и мрачно, данните сочат, че дори повече опити се правят през летните месеци - май, юни, юли и август - между 280 и 320 опита месечно, докато в зимните месеци те са по 220-230. Около 60 от тези опити са успешни.
Главният експерт в сектор "Психично здраве" в центъра Захари Зарков коментира пред Mediapool, че средната възраст на хората, посегнали на живота си през миналата година, при мъжете е 47 години, а при жените - 37. По думите му като цяло през последните години се наблюдава едно "подмладяване" при хората, които посягат на живота си. За сравнение, през 2004 година средната възраст при мъжете е била 52 години, а при жените - 54 години.
Статистиката на центъра сочи, че като цяло жените по-често посягат на живота си от мъжете. Има и изразена тенденция, че към самоубийство прибягват повече хората от градовете, отколкото тези в селата. Най-често се използва свръхдоза медикаменти.
Причини
Зарков посочва, че при 90 до 95 процента от хората, извършили опит за самоубийство, е налице психично разстройство. Няма данни обаче каква част от тези хора са диагностицирани и каква не.
Знае се, че опити за самоубийство правят около 15% от пациентите с депресия, между 10 и 15% от пациенти с биполярно афективно разстройство, 10% от пациентите с шизофрения и 15% от пациенти със зависимост.
При 40 до 70 но сто от хората, към момента на опита са налице признаци на клинично изразена депресия.
Кризата е един от отключващите фактори, но все пак тя няма толкова силно влияние, колкото например в Гърция, където самоубийствата се удвоиха през последните години. У нас има 2712 опита през 2009 година, през 2010 година те са вече 2799, а през 2011 - 3 153 и през 2012 г. - 2982.
Превенция?
Екип на центъра е разработил национална програма "Суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България 2011 - 2016 г." още през 2010 година, а през април 2011 година тя е била внесена в Министерството на здравеопазването. По тава време министър бе Стефан Константинов.
До момента обаче такава програма не е разглеждана в министерството и не е определяно финансиране по нея, макар годишната издръжка на всички мерки по нея да се изчислява на едва около 109 000 лева.
Програмата включва първична, вторична и третична профилактика на самоубийствата.
Първичната профилактика обхваща всички дейности по недопускането на опити за самоубийство. В това число влизат здравно обучение на целеви групи, улесняване на достъпа до здравните и социални служби за оказване на адекватна помощ на хора, изпаднали в кризисна ситуация, разкриване и поддържане на служби за кризисни интервенции, разкриване на специализирани телефонни линии, сайтове, форуми за професионална помощ и др.
Вторичната профилактика е насочена към преодоляване на леталния изход при опитите за самоубийство. Тук влизат обучението на здравни специалисти и внедряването на програми за бърза и неотложна помощ на човек, направил опит да се самоубие.
Третичната профилактика е насочена към предотвратяване на нов опит за самоубийство.
