Майки протестираха в Кърджали срещу бездействието на държавните институции по проблема с обгазяванията на града, предаде БНР. Те са недоволни от системните превишения на нормите на серен двуокис, оловни аерозоли и прах.
Протестът е организиран от инициативния комитет "Искам да дишам".
Въпреки че от повече от половин година е спряно оловното производство в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, продължават да се регистрират нови обгазявания. Протестиращите посочиха, че районът е сред водещите у нас по дихателни заболявания и алергии.
Мажоритарен собственик на ОЦК-Кърджали е първият приватизатор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Въпреки настояванията на предприятието да бъдат монтирани пречиствателни съоръжения, това не е направено.
През април м.г. Захариев поиска от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разрешение за още 18 наднормени обгазявания на Кърджали и региона.
При допустими за една година 24 превишения на нормите през първите три месеца на 2011 г. металургичното предприятие вече е замърсило атмосферния въздух над областния център 25 пъти, сочат данните от автоматичната измервателна станция "Студен кладенец" към РИОСВ- Хасково.
Заради тях и очакваните сериозни финансови санкции от Европейската комисия към държавата за нарушенията на частната фирма, министър Нона Караджова е била категорична, че вече са недопустими всякакви отстъпки по отношения обгазяванията на Кърджали.
Въпреки очевидното "несправяне" с екологичните норми и изисквания ОЦК продължава да работи, макар че бяха предприети съкращения. Параграф 22, като при "Кремиковци" - нито се монтират съоръжения, нито се затваря заводът.
Години наред
Проблемът със замърсяванията на въздуха в Кърджали са с давност от миналия век заради най-големия замърсител - Оловно-цинковия комбинат. В годините на социализма заводът работеше с пълен капацитет и мерки срещу това не се вземаха. Подготвиха се програми за изнасянето на завода на нова площадка далече от града, схеми за технологични решения за производство с минимални вредни емисии и т.н. Но всичко това остава само на хартия.
След 90-те години, когато ОЦК беше приватизиран по схемата РМД-приватизация, се направиха няколко формални опита. Един от тях беше поставянето на нов филтър на комина на завода, но така и не бяха обхванати газовете, които излизаха на ниските нива при открития способ на извличане на оловото. Но поставянето на филтъра беше поредното замазване на очите, че нещо се прави.
