Направените през годините разходи за строителството на АЕЦ "Белене", ръстът на българската икономика през 2002 г., нуждата от енергийна независимост и конкуренцията на подобни проекти в съседни страни са аргументите за размразяването на проекта по време на управлението на НДСВ. Това пише в личния си сайт Симеон Сакскобургготски, който беше министър-председател тогава.
Според него разделението и на политиците, и на общественото мнение по темата е "по-често е емоционално и политически оцветено, отколкото прагматично, подплатено с икономически аргументи и експертни анализи".
В изявлението си бившият премиер се посочва, че към момента на спирането на строителството през 1991 г., държавата вече е била вложила над 1 млрд. долара в проекта, а всяка следваща година е финансирала поддръжката на площадката, която била в чудесно състояние. В това време съседните Румъния и Турция строят атомни централи, такива проекти имат и Албания и Хърватия, отбелязва Сакскобургготски.
Той е съгласен, че атомната енергия не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни източници, не зависи от климатичните капризи, стойността на тази енергия е по-ниска, бързо възвръща инвестираното.
"Твърденията, че няма нужда от "Белене", защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и, ако не злонамерени към страната ни, то най-малкото глупави", смята Сакскобургготски. Той припомня, че когато решението за размразяването на строежа е взето, ръстът на икономиката в България е 5-6% годишно.
"Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия. Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае е дали докато се построи АЕЦ "Белене" няма да има нужда дори от повече електроенергия", посочва той.
Сакскобургготски призовава по темата да се говори сериозно, "без спекулации, с повече далновидност и ясни икономически цели и параметри".
Откакто не е във властта, Царя се изявява с кратки писания в блога си. Последната му публична изява беше на 6 юни, когато инициативен комитет издигна кандидатурата на Меглена Кунева за кандидат-президент.
Междувременно парламентът така и не е приел специален закон за царските имоти, както беше обещано от ГЕРБ преди година и половина. Тогава, в края на 2009-а, Народното събрание, по предложение на РЗС, наложи мораториум върху имотите на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Царя пък заведе иск срещу държавата в Страсбург.
Колкото повече минава времето и парламентът бездейства, а мораториумът върху така или иначе възстановена частна собственост остава, толкова по-голям е шансът на потомците на последния ни цар Борис Трети да спечелят делото, осъждайки държавата на солидно обезщетение.
Вместо да излезе от казуса, лидерът на ГЕРБ, министър-председател и бивш бодигард на Симеон - Бойко Борисов, на няколко пъти разхвали Сакскобургготски, наричайки го дори най-добрия кандидат за президент на България...
