Децата в България се занимават повече с игри, отколкото със социални мрежи и са отчасти защитени, но имат рисково онлайн поведение. Това показват резултатите от общоевропейско проучване на рисковете пред децата в Интернет.
Изследването показва, че на Стария континент има притеснителни тенденции както на засилено ограничаване на децата в техните онлайн дейности, така и липса на адекватни мерки за защита.
Повечето подобни изследвания се занимават единствено с времето, прекарвано от децата онлайн. Това е едно от първите проучвания, които обръщат внимание и на дейностите, които те извършват в Интернет. Според новата класификация, българските деца попадат в една категория с тези от Румъния, Кипър и Естония. Те могат да се определят като отчасти защитени геймъри с рисково онлайн поведение.
Характерното за поведението на тези деца е, че повечето се възползват умерено от положителните аспекти на Интернет. Сред тях има сравнително голям процент любители на компютърните игри за сметка на сравнително по-рядката употреба на социални мрежи. В тези държави най-често се наблюдава активна намеса от страна на родителите, а най-рядко - ограничителни мерки.
Подробните данни за България показват, че около една пета от децата са сериозно ограничавани от родителите си. Също толкова са и сериозно пристрастените към компютърните игри. По-малък дял имат тези, които предпочитат да прекарват времето си в социалните мрежи.
Около 5% от българчетата са директно изложени на опасност за здравето си в Интернет, а 11% - от сексуален риск.
Различни заплахи
Децата в Дания, Финландия, Холандия, Норвегия и Швеция се определят като "защитени откриватели с рисково онлайн поведение", тъй като много от тях имат опит със социалните мрежи и се изложени на по-голям риск. Наблюдава се активна родителска намеса.
Майките и бащите в Белгия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания, Турция и Обединеното кралство са по-строги и като цяло ограничават достъпа до Интернет на децата си. Това лишава подрастващите от положителните аспекти на глобалната мрежа.
На обратния полюс е положението в Австрия, Унгария, Литва и Словения, където децата общуват активно без родителска намеса - с всички позитиви и негативи от това.
Да поговорим в клас
"В България и в други страни от тази категория като Румъния и Чехия се наблюдава най-голямо разнообразие от родителски практики и интереси на децата.
Това изправя пред огромно предизвикателство организациите и институциите, които разработват политики, услуги и ресурси в тази сфера, но в същото време дава добра основа за обществено обсъждане на различните практики, които спомагат родители и деца да намерят "правилния път" едни към други в Интернет-пространството", коментира Луиза Шахбазян от Националния център за безопасен Интернет към Фондация "Приложни изследвания и комуникации", която отговаря за изследването в България.
Според нея такова обсъждане трябва да се случи в училището, тъй като то има авторитет по въпроса както пред децата, така и пред родителите.
