Несигурността по отношение на приходната част на бюджета е нараснала, заяви министърът на финансите Калин Христов на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество след встъпването в длъжност на служебния кабинет.
По думите му необходими са повече усилия за приходите, които са зависими от развитието на икономиката.
"Никъде в бюджета не е разписано, че има предсрочни избори и съпровождащата несигурност. В приходната част има значителна част на несигурност. В разходната част всички очакват да има сигурност и тези разходи да бъдат направени", каза още той.
Финансовият министър отново потвърди намерението на служебният кабинет да води политика в рамката на този бюджет. Според него в някои от предложенията, отправени към НСТС, се изисква промяна в Закона на бюджета, а служебният кабинет няма такива правомощия. По думите му в предложенията има посочени само ползи, но няма посочени разходи.
Калин Христов отново призова да не се създава напрежение по отношение размера на фискалния резерв, тъй като от това не печели никой, освен политически цели. Нивото на фискалния резерв в рамките на месец март не поставя под риск както бюджета, така и общото финансово състояние, допълни той.
В интервю пред агенция Ройтерс Христов, който е в отпуск от БНБ, където отговаря за управление Емисионно (валутния борд), прогнозира дефицит по текущата сметка около нулата, а не 2.8% от БВП, както е в бюджет 2013 г.
Според министъра на финансите инфлацията за тази година ще бъде малко по-ниска от очакваното - 1.7% в края на годината, вместо прогнозните 2%.
В първия ден на новото си работно място той обяви, че очаква доста по-бавен растеж на икономиката тази година - в рамките на 1-1.5%. Причината за това е слабото търсене в еврозоната, с която основно е обвързан българският износ.
Ройтерс коментира, че икономисти и политици в България са убедени, че трябва да се действа внимателно, за да се съхрани доверието във валутния борд, както и че финансовите инвеститори гледат на Калин Христов като на подходящ за министър на финансите, тъй като в БНБ е отговарял именно за валутния борд.
Кампанията за изборите през май може да засили съмненията дали следващото правителство, което почти сигурно ще е коалиционно, няма да разхлаби фискалната политика, докато страната излиза от рецесия. "Засега очакваме показателите за дефицита да бъдат спазени", казва той и обяснява, че няма да се бърза с влизането в еврозоната, докато не се появят ясни сигнали, че дълговата криза там е приключила.
Христов подчертава и стабилността на българската банкова система, 80% от която се контролира от европейски банки и е потенциално податлива на ефекта от изтеглянето на средства от банките-майки, опитващи се да подобрят баланса си.
"Едно от нещата, които са пределно ясни през последните 17 години, е че българската банкова система е много добре регулирана. Няма основания за притеснения за стабилността й", казва Христов.
