Гърция получи спасителния заем от 130 млрд.

Финансовите министри на страните от еврозоната постигнаха късно снощи споразумение за отпускане на втори спасителен заем за страната на стойност 130 милиарда евро, съобщиха световните агенции.

Споразумението е постигнато след над 12 часа напрегнати разговори в Брюксел. То ще намали гръцкия дълг до 120,5% от Брутния вътрешен продукт на страната до 2020 г.

В преговорите участваха освен финансовите министри, представители на Института за международни финанси и ръководителите на Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

Цената на помощта включва строго наблюдение над Атина в следващите години и фискална дисциплина. Втората спасителна програма за Гърция, която ще позволи на страната да избегне фалит, ще бъде съпроводена от засилен надзор от страна на нейните кредитори, заяви европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

Предстои налагане на постоянно присъствие на мисия на Европейската комисия на място, за да помогне на страната да модернизира държавния си апарат, обясни Рен. Изпълнението на условията по плана от Гърция ще се осигури от отделна сметка, съдържаща достатъчно средства за обслужване на дълга й в продължение на три месеца.

Кредиторите на Гърция ще отпишат 53.5% от дълга й

В споразумението се предвижда частните притежатели на гръцки държавни облигации да поемат загуба в размер на 53,5 на сто от номинала на ценните книжа, посочва АП. Чрез преструктуриране на дълга на практика се отписват общо 107 милиарда евро от общата сума на задълженията на Гърция към частни кредитори, изчислена на 230 милиарда евро.

Споразумението за Гърция е "от голям мащаб", а отписването на дълга е "безпрецедентно" за банките кредиторки, като "целта е да се гарантира бъдещето на страната в еврозоната", заяви след срещата в Брюксел председателят на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер.

Той уточни, че еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) ще предоставят на Гърция финансова помощ от 130 милиарда евро до 2014 година. Тези средства ще бъдат отделени предимно чрез Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), допълни ръководителят на фонда Клаус Реглинг.

Юнкер изтъкна, че е оптимист, че на следващата среща на върха на еврозоната в началото на март ще бъде одобрено увеличение на кредитния капацитет на ЕФФС и на фонда, който ще го замести през юли - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).

В момента кредитният капацитет е общо 500 милиарда евро, което се смята за недостатъчно от много икономисти, предвид необходимостта да се предотврати разпространение на дълговата криза към други страни като Италия или Испания. Целта е да се комбинират двата фонда - оставащите около 250 милиарда евро в ЕФФС и предвидените 500 милиарда евро за ЕСМ, като общо кредитният капацитет да достигне около 750 милиарда евро.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги също приветства постигнатото тази нощ споразумение, но подчерта, че "прилагането му трябва да бъде наблюдавано добре".